24.12.09

Весели Празници!





Весела Коледа!



Животът е кратък,зарежи правилата,

прости бързо, целувай бавно,

обичай искрено, смей се от сърце

и никога не забравяй това,

което те е накарало да се усмихнеш!

23.12.09

Благодаря!


20.12.09

Поздрав с история

Цуци поиска Снежен Човек.Хриси сътрови нейния на терасата с носле от мандаринка.Много му се зарадвах и дори го кръстих на ум -Мандаринчо :P Хубави емоции навсякъде-как да не се усмихне човек.Замислих се,че ми е много студено и зъзнещо ,за да изляза навън ,да рискувам да правя пируети на теракота,за да сътворя нещо снежно за приятелките ми.Не му мислих много и се досетих с какво мога да удовлетворя желанието им за снежно човече.Както винаги идеята ми е шантава,но това съм си аз :) Поздрав за всички приятели :)

video
Този Снежко си има специална история.Преди няколко години прекарах Коледните празници в Англия с близките ми.Бяхме излезнали на пазар и на връщане ,близо до къщата им видяхме едно детенце да си играе със Снежко на улицата.Видях подобна играчка за първи път и много ме израдва.Снимах си я,гледах я с усмивка и умиление и попитах детенцето от къде я е купило (с идеята да взема няколко за подаръци).Момиченцето ми се усмихна,грабна го ,изправи се и ми го подари.Бях изумена.Естествено отказах,но то настояваше.Нямаше начин да се справя с тези мили очички и грейнало личице.И така вече няколко години Снежко ме радва по празниците :) Дано да зарадва и вас :)

15.12.09

Коледно настроение

Коледното настроение го гепах за ботуша веднага след като преобразих хедъра на блога.Тази картинка ме усмихна много и повдигна заспалия коледен дух в мен :)
А не бива!Коледа е скоро.Хубаво е да мислиш за нея,за уюта който създава и за топлите семейни вечери.Доскоро не бях особено екзалтирана ,а и забелязвах ненагласата измежду роднини,приятели,познати -измежду хората на улицата.Липсваше ми онзи пламък в очите и сърцата ,който съм свикнала да виждам и усещам с приближаването на Празниците.Не знам защо се получава така,но наблюденията ми са ,че явлението е масово.Не ми харесва.
Ако все още някой не се е потопил в Коледното настроение се надявам,че този весел танц  ще съживи онова пламъче и ще усмихне много хора.Мен ме усмихна :)


10.12.09

Паяжина



Всяко първо нещо е ново,непознато и те гледа опулено кат' онези черни точки по тавана (мухите).Опитваш се да впиеш взор в очите или опаковаката и да намериш нещо за себе си.Все така става.Човек търси и намира или намира без да търси.Кръговратът е един и същ и след като си минал на бързи обороти пропускаш някоя малка подробност,която след време ти катурва превозното средство и дерайлираш.
Казват,че първото впечатление е много важно.Споря.Всеки първи момент ,всеки първи поглед е спаружен,срамежлив и сгърчен като добре изсъхнала стафида.Какво му е важното?Всеки в първите си стъпки/моменти/представяне е натъпкан със стремежи и желания да блесне ,чак да предизвика зарево с поведение,стойки и чалъми или пък върхово чувство за хумор.Всеки е мазен,добричък ,напомпан с добри и прочувствени намерения и бъка от лъчезарност.Тук някъде на завоя от изкуствена трева ми иде да повърна.
Всеки в тези си интерпетации на собственото,породени от вътрешни вопли за перфекционизъм -забравя да бъде себе си.А какво по-перфектно от това питам аз?!
Колкото и да ми се иска да повярвам,че това първо,кичозно и попмпозно ,лъщящо дори -първо впечатление е толкова важно (за не знам кого) -не мога.Предпочитам табелки с факти,отколкото размити обяснения,чиито крайни мисли се пръкват след време,когато си загубил гумата или пък са ти написали "Идиот" на челото с неизтриваемо мастило.Жигосалите са те още от онзи първи момент,но това ти става ясно след време.И колкото и да ти е неприятно да те правят на будала -ти си такъв именно заради вярата в клишетата.Проверката обаче е добре премерена стъпка,която не е нужно да е първа ,за да ти е в полза.
Разписах се за впечатлението,защото понякога грешим с първото,второто и чакаме положителен резултат от третото,но си остава едно и също.Нашето си.Независимо дали е първично,импулсно или каквото и да е.Стигнах до извода,че един човек или ти понася,или не.Всичко останало е заблуда.Не може да наложиш на себе си да изтърпиш представление,което не ти е по вкуса и което би ти струвало прекалено скъпо.Сменяш сцената и актьорите и гледаш с удоволствие или пък участваш с екзалтирана (макар и леко глуповата) усмивка.И какво от това?!Нали ти е харесало.Та така и с хората.Не е важно какво ще видиш в първите моменти,а какво ще запомниш от тях.И ако е нищо,продължи напред.Ако има нещичко,което те кара да си спомниш за този човек отново-значи си нацелил сродна душа.Опарих се веднъж ,като не послушах интуицията си или пък тя беше в ням период (не искам да си спомням) ,но тази грешка няма как да я повторя.
Всичко написано е опит да навия сама си себе си да не съм толкова подозрителна и недоверчива към хората.Или по-точно да разбера дали е необходимо,мисля да.Това ми идва като противоречие в настоящия момент,но е истина.По-добре подозрителна ,отколкото титулована за потенциален идиот.Считам за нормално,дори задължително, човек да подбира обркръжението си много осторожно ,защото после си е после и някога ,никога не се връща.А и паяжината на приятелството се разпъва бавно ,тактично,с умисъл и с бъдеще.Цяло изкуство е.
Слушайте,чувайте и запомняйте какво ви шепне онова вътрешно гласче.Това вече е важно!

3.12.09

Shared...


2.12.09

Весела поука :)



-Даниеле,сърдита съм ти!
-И  аз съм ти сърдит!
-Но ти не искаш да ме изслушаш,а аз имам да ти казвам нещо много важно!
Мълчание.
-Ама аз исках Коледен календар.
-Нали чу какво каза тати за картите снощи.Невалидни са.А,ако сега си похарчим парите за календар,няма да имаме за храна.
Мълчание
-А и те са изтекли,11-ти месец ,тати ще донесе новите и тогава ще купим Коледен Календар
-Ама аз исках сега!
-И за какво ти е този календар,като ще го изядеш наведнъж целия ,а не да си взимаш всеки ден по едно.
-Ама.....
Разговорът е между майка и хлапе,което е на не повече от 5.Сладур.Имаше ваденка залепена на бузката.Отлепи си я ,охкайки -за да я види.После пак си я залепи.
Как да не се усмихне човек на подобна случка. :) Натъкнах се на нея прибирайки се от работа.Сладкото семейство са ми съседи-едни от малкото,които познавам и поздравявам с удоволствие.
Не знам дали детенце разбра какво обясняваше мама,но определено ме впечатли начина на разсясненията.Като на голям човек.Подкрепям.Децата попиват всичко и ако само ги глезим,лигавим и прочие милосване ги лишаваме от реалността.
Поучително!