29.7.10

One more!

Шматкология стана на 2.
Вчера.А аз пропуснах...болна съм.
Подсмърчането, хапчетиите и чаят в жегата определено ми раздробиха съзнанието.
И все пак...2 са си 2.
Хубави моменти, изписани емоции, споделени небеса, усетени приятели и още толкова много.Да, Шматкология съм аз и още нещо ;)
И 3 ще има :)
Апчих...оставям се да ме лекуват!

Хубаво лято на всички :)

16.7.10

О,да!

Отпуска!Най-сетне!
Дълга, чакана, необходима, лятна , топла , морска , двойна , разхождаща се, и пак д-ъ-л-г-а отпуска :)
Отпускам му края , спирам алармите за един месец, изключвам напрежението , махам графиците, захвърлям ряботата в ъгъла-ще почивам!!!
Черпя ви със студен чай и усмивка :)

Прекрасни летни дни и нощи на всички :)

снимка:Internet

13.7.10

Миналогодишен сценарий ...

Пак се повтаря...същото...миналия път  [линк]
Не зная дали е било грешка, онова с невръзването на гащите, но ако да - не съм се поучила от нея и година по-късно си блъскам тиквата в същата стена.Не е краят на света , но се ядосвам на самата себе си.Точно както преди година.
Но с днешна дата приемам същия яд с презрение към причинителите , изчаквам преди да се ядосам [ тоест да ми падне пердето ] и се опитвам да вярвам , че всичко ще се случи както го искаме.Дано!
Позитивността от края на цитирания по-горе миналогодишен сценарий си остава.
Изморих се от нерви и не ги употребявам!
Вместо това броя до повече от 100 , премислям всички алтернативи и претеглям +/-.Може би случилото се ме е научило на повече , отколкото си давам сметка.Но е факт , че се повтаря : едно към едно!Гадни обстоятелствени , дребни , спъващи , ненавременни гадинки.Усмих!

Хубав ден на всички! :)



И да...ще отидем , когато го искаме и където искаме.Вярвам ;)


Снимка:Internet

11.7.10

Споделена проекция

След като изчетох две от книгите на Хорхе Букай , осъзнах че това не са обикновени книги.Да, сигурно това ми прозрение е едно от онези закъснели , но все пак появили се такива.И все пак клишетата са една опакована истина „По-добре късно , отколкото никога”-истина!Не са обикновени за мен , защото до този момент не съм препрочитала книга [освен учебниците ].
Оставила съм си „Нека ти разкажа” близо до мен.Отварям я и чета.Почти всеки ден препрочитам по някоя приказка.И не защото не съм ги запомнила с първия прочит, а защото всеки следващ ми носи все повече емоции и онова гъделичкащо и галещо сетивата усещане, което е носено от проникновението.Всеки един нов извод или приравняване с мои реални приказки е някак красиво.Четеш и се оглеждаш в себе си и знаеш, че ще намериш нещо или всичко за себе си само в няколко реда от приказката.
Често си мисля за човешките отношения.Опитвам се да ги разбирам , а и да ги упражнявам.Само с мислене не става.Доказано е.И днес така си мисля.Обикновено търсим пороците у другите и забравяне проекцията им в самите нас.Отворих „Нека ти разкажа” търсейки точно определена приказка.Поджожда на мислите и настроението ми.В никакъв случай то не е лошо , по-ското лежерно препускащо :)

„Глухата съпруга” из „Нека ти разкажа” –Хорхе Букай

„Един човек се обажда на домашния си лекар.
-Рикардо, аз съм Хулиан.
-О, здравей!Какво има , Хулиан ?
-Ами виж, обаждам ти се , защото се притеснявам за Мария.
-Но какво й е ?
-Започва да оглушава.
-Как така да оглушава?
-Да, наистина.Трябва да дойдеш да я видиш.
-Добре, но човек обикновено не оглушава изведнъж, не е и болезнено.Доведи я в понеделник в кабинета ми , ще я прегледам.
-Да не мислиш , че можем да чакаме до понеделник ?
-Как разбра , че не чува?
-Ами...като я викам , не отговаря.
-Виж, може да е заради някаква дреболия , нещо като тампон в ухото.Ето какво ще направим: ще разберем до каква степен е глуха Мария.Ти къде си сега?
-В спалнята.
-А тя къде е?
-В кухнята.
-Така.Извикай я оттам.
-Марияааааааааа...!Не, не чува.
-Добре.Иди до вратата на спалнята и я извикай в коридора.
-Марияааааа...!Не, изобщо не чува.
-Чакай , не се отчайвай.Вземи безжичния телефон , тръгни към нея по коридора и я викай , за да видиш кога ще те чуе.
-Марияаааа...!Марияааааа...!Марияааааааа...!Няма начин.До вратата на кухнята съм и я виждам.С гръб към мен и мие чиниите, но не ме чува.Марияаааа....!Нищо.
-Приближи се още.
Мъжът влиза в кухнята, приближава се до Мария , слага ръка на рамото й и креши в ухото й:
-Марияааааа....!
Побесняла, жена му се обръща и вика:
-Какво искаш?Какво искаш, какво искаш,какво искаааааш...?!Вече десет пъти ме повика и десет пъти ти отвърнах „какво искаш”.С всеки ден ставаш все по-глух, не разбирам защо просто не отидеш на лекар...
-Това е проекция , Демиан!Добре ще е винаги когато виждаш нещо у другия , което те дразни , да се сещаш , че то е най-малкото (най-малкото!) и в теб.”

Истина!
Снимка:Internet

10.7.10

Търсачи на емоции

Направих си експеримент.Отворих "11 минути " на Пауло Коелю на произволна страница.Прочетох това:

"Из дневника на Мария, една вечер, в която тя бе загубила смелостта да излиза, да живее, да продължава да чака те¬лефонното обаждане, което така и не идваше:
Днес минах край един увеселителен парк. И тъй като не мога да си позволя да харча пари на вятъ¬ра, реших, че е по-добре да наблюдавам хората. Дълго стоях пред скоростното влакче: установих, че повечето от хората, които се качват, търсят емоции, но когато влакчето тръгне, те примират от страх и молят да бъде спряноКакво искат всъщност? След като са избрали приключението, защо не са готови да стигнат до края? Или смятат, че ще е no-разумно да избег¬нат тези стръмни качвания и слизания и да прека¬рат цялото време на въртележката, обикаляйки на място?В момента съм много самотна, за да мисля за любов, но трябва да повярвам, че това ще преми¬не, че ще успея да си намеря работа, нали съм тук, защото самата аз избрах този път. Скоростното влакче е като моя живот, а животът по принцип е смела, увличаща игра, да живееш означава да се спускаш с парашут, да рискуваш, да падаш и отно¬во да ставаш, да си като алпинистите, да искаш да се изкачиш на върха вътре в себе си и да си не¬удовлетворена и разтревожена, когато не успя¬ваш.Не ми е лесно да съм далеч от семейството си и от езика, на който мога да изразявам всичките си емоции и чувства, но от днес нататък, когато съм потисната, ще си спомням за този увеселите¬лен парк. Ако заспя и изведнъж се събудя на някое скоростно влакче, какво ли ще почувствам?Е, добре, най-напред ще изпитам чувството, че съм в затвор, ще се изплаша от завоите, ще ми се повръща и ще поискам да сляза. Но ако повярвам, че релсите са моят път, че Бог управлява влакче¬то, то тогава кошмарът ще се превърне във въоду¬шевление. Та нали скоростното влакче е точно то¬ва, сигурна играчка, на която мога да се доверя и която ще стигне до края, но по време на пътуване¬то ще съм длъжна да гледам околния пейзаж и да крещя от възбуда."

Пасва си идеално на днешното ми измито от дъжда настроение.Ще изчета цялата книга,както и още много.И самата книга, четенето , възприемането - това е емоция.Мисля си защо хората търсят емоции, а не им се наслаждават?

9.7.10

Кражба на снимки!

Никога не съм си и помисляла, че някой ден ще видя мои снимки , представени от друг човек.Сайтът на bTV е един от любимите ми и често разглеждам секция "Аз , репортерът" , където откривам красиви снимки , интересни материали и видео.Тази сутрин заедно с кафето цъкнах да разгледам малко красотички.Е, останах с отворена уста...Видях собствените си снимки , представени от някой друг!Що за нахалство???Побеснях.Направих си регистрация на момента и избълвах всичко , което предизвика у мен фактът, че няква си там кифла е представила мои снимки , с моето заглавие , с моето описание за свои.Добре, публикувала снимката , но отгоре на всичкото не се е посвенила да сложи моето заглавие, с моето описание.Е , това вече ми дойде в повечко.А че снимките са лично мои няма две мнения, а и е много лесно да докажа това.Нямам думи просто....
Вижте сами:


Оставих коментара си и под двете снимки.Ще следя дали ще бъдат премахнати.И определено ще следя дали не се крадат и други снимки, не само мои.Лесно може да се разбере, тъй като лично аз следя доста бг сайтове, където хората качват творенията в снимков материал.И да, това може да се случи само тук, само в България!Грозно е!
п.п.
10:03 снимката ми е на началната страница на bTV.Е, поне с това се гордея!

А тук снимките и текстът към моята разходка са публикувани с мое съгласие.Благодаря!

6.7.10

Тип "мило дневниче" [вчерашно]

Часът е 23:24.

До преди секунди четях нещо за баба Ванга.Не ми омръзна.Просто исках да напиша това.
Боли ме ръката.
Имам нужда точно от прочистване.
Преди да легна да чета [нов навик , чета електронни книги, защото мога да си увеличавам шрифта и да не моря допълнително изморените си очи] си назначих „самолечение с натурални медикаменти”.
Цяла вечер пих студен чай.Ядох малко и без желание.Гледах си дори серила без желание.Гледах Хаус и ми хареса.Извращавам се.
Та към натуралното лечение.
Имам си „нова” тераска.Преместих си кътчето за почивка и следобедно фрапе на сенчестата тераса.Преместих си и целия антураж на скромната ми декорация.Масичка, столове, 4 сандъка с цветя,зеланата лейка от Икеа [Благодаря Руми] и чехличките.Дори забравих да си измъкна пепелника с маслините и задължителната кана с вода и лимон,но има време и за тях.Още ми е ново на тази тераса.
Та...писна ми от телевизия, дивани и прашни звуци.Отоворих вратата, нагласих си столчето и се пльоснах.Буквално се свлякох.Затворих очи и вдишах.Уханните петунии погалиха сетивата ми.Нощният ветрец разроши вялите мисли.Хладината утоли жаждата на натрупалото се напрежение.Чух щурче [и в момента ми пее].Видях звездите.Потопих се в звуците на града и оставих всичко излишно да изтече от мен...ей така през чучура.Сигурно е задръстен...Дори шумът от улицата не ме притесни – свищящи гуми , кучешки лай , тракане на посуда от съседната къща...Постоях така около 15 минути и осъзнах, че не мога да се наслаждавам повече на това лечение.Не съм свикнала да бездействам....не е добре.А е толкова хубаво да се отпуснеш в безтегловността на бездействието.Но и затова трябва воля и търпение.Ще се „лекувам” така всяка вечер.Ще добавям музика, чаша ледено бяло вино или коктейлче с маслинка, фенер, възглавнички...ухания.
Хубаво е да се прочистиш от всичко фалшиво и да усетиш сетивата си леки.Пеперуденото не ми е чуждо.
Лека нощ!
p.s.Всякакви лечения, оптускания и прочие попаднаха в графата : провалени .Алармата ни се пусна сама[звукът е меко казано оглушителен],имахме гости от СОТ, които ми светнаха с фенерче впижамената муцуна.После 1 час слушах как се дере съседското бебе.И все пак нейде към 2 май заспах.
Добро утро!



Днешно:Лека нощ :)
снимка:Internet

5.7.10

Feelin'...

Somethin' like that...

better tomorrow ....hope so!

снимка:Internet