28.8.10

"Имаш ли блог?"-издателство "Лик" и моята рецензия

Благодаря на издателство "ЛИК" за книгата и за страхотната инициатива под мотото "Имаш ли блог?"
Изявих желанието си да участвам , избрах си книга , изчетох я ...време е за рецензията.
Не ми харесва да се налага да извършвам дейности , които ми се диплят в съзнанието със заглавка „Трябва”.Някак си ми е непоносимо да правя нещата, защото някъде, някой е лепнал този глагол пред главното действие.Тук може би се опаковам в неотговорност, но когато иде реч да напиша нещо, то определено не се връзва с „трябва”.
Та , трябваше да напиша тази рецензия в срок.Благодаря за книгата, не очаквах дори да я получа, но е факт.Няма да се възползвам от любезната част от възпитанието ми и да изисквам етикирано извинение за закъснението.

Книгата е „Любовта online .Емоциите в интернет” на Аарон Бен-Зеев.


Хубаво щеше да е , ако бях попрочела някоя и друга кратка предистория за четивото , преди да си я избера.Уви, не го направих и я избрах на прима виста.Заглавието ми хареса.Стори ми се близка до случващото се постоянно,но...Да, винаги има едно пословично, тупнато не на мястото си НО.
Книгата не ми харесва.Едва ли издателите са очaквали да прочетат точно това.Факт.Заглавието е тотално подвеждащо и докато си мислиш как ще изчетеш чуждите повратностни на живота, още от първата страница си с забит шамар от трудносмилаема психологическа анализа.Неприятно.Тази книга е от онези, които ако не се интересуваш от тази тематика, ще ти пресъхне погледът от изписаните изводи , статистики и прочие анализаторски явления.Трудна е за четене, идва ти да я захвърлиш и да си кажеш „Ох...”.И все пак я прочетох.
Интересното беше,че още от първата страница бях убедена каква ще бъде резенцията ми и какво ще напиша.
Книгата е със съдържание 419 страници, вкупом с библиографията.Авторът не ми беше познат.Гръбчето на книгата ме „информира”.Нещо , което трябваше да изпълня преди избора си.
Та...да анализираме.Това е всъщност ядрото на цялото писание, което според моето скромно мнение на обикновен читател , би могло да се побере и в 100 страници.
Интернет, ние и онази виртуална тръпка, която ни е покосила.Знаем : всички искаме да сме онзи образ, който ни преследва още от детските ни мечти и най-лесно покоримият връх затова е да седнеш удобно зад монитора и да бъдеш този образ.Разбира се имагинерен, но зареден с твоите емоции, живинки, любови , глупотевини и всичко твое , плюс фантазията ти за онова, което никога не е било и няма да бъде.Дотук сме в крачка с всичко, остава да си изберем публика.Какво по-аплодирано поле за изява от мрежата.Оплетени, баламосани, уродливи, но бидейки идеалът си сме толкова щастливи, че чак забравяме офф лайн битието си.Имаме приятели, правим кибер секс и се наслаждаваме на клавишна романтика.И всичко това е реално дами и господа.И точка.Край на развитието.Достигнали сме онзи лелеен момент, когато всичко е толкова захаросано,че няма нужда от дневната доза кленов сироп.Или може би пропускаме момента с изневярата, която е доста по-реална като усещане и последици от всичко, което правим , нищим и тъчем в мрежата.Да, има хора, които са преживяли всичко това, но важното е да е в минало време.Разбира се всички статистики са извадени от чуждоземско и при нас са малко размити или твърде...твърди.
Всичко написано дотук е малко мрежесто не мислите ли?
Нека разплетем случая с малко цитати.
Глава 8, Киберлюбов

„Съпругът ми си има „Плейбой” и други неща, които може да използва.Но за мен това са думите.Това е съблазън във висшата й форма”
Открихме нов афродизиак???Или ти не гледаш порно?- моя реплика по цитата [това си го мислех, докато четях].
Има и „нететикет”.Тук се съгласявам , защото е общоприет и създаден от самите потребители..и все пак нека прочетем:
„Не пиши съобщението си с главни букви-възприема се като равносилно на крещене”

„Не изоставяй събеседника си без да се сбогуваш”

„Придържай се към чистотата на сянка-вулгарността никога не е впечатляваща”

„След като и двамата киберпартньори са постигнали удовлетворение или поне са симулирали постигането му, кажи поне „благодаря’”[тук се смея , на глас]
Ти да видиш?!
С няколко думи: Изнамерете семейна двойка , по възможност извън пределите на нашата мила Родина, хванете ги на къс пас и им препоръчайте тази книга.Особено на жената.Това е един скромен наръчник за недоразбрали се жени или поне не знаещи какво е саморазбиране.Изчитайки книгата ще се посмеете, ще цъкате с език или ще намирате сходства-задължително, защото едва ли някой не е минавал през всички фази на описаното, макар и оставайки с не чак толкова вълнуващи спомени.После разчитайте на резултат: Плейбой, ревнив татко, бясна и тресяща се от хормонален дисбаланс мама и ..развод??А не, те са онази стара двойка,която познавате.Ще преминат през това и все някога ще превключат на off.
Книгата не ми хареса.Но цитатите преди всяка глава ме изненадаха приятно!И все пак намерих нещо за себе си като читател .
„Раят е досущ като мястото, където сте в момента...само че много, много по-хубав”-Лори Андерсън

„Женен,осем деца;предпочитам честите пътувания”-Из резюме за постъпване на работа.

„Ангелите летят,защото не си придават тежест”-ДЖ.К.Честъртън
Убедена съм,че книгата има своите почитатели ,които си я препрочитат в движение.Има и интресно факти, като например, че дори и телеграфът като средство за комуникация, може да се отбележи като свързочник между кибер партньори—разстояния!Ще намерите още доста описателно-фактологически информационни статистики, свързани с видовете комуникация, партньори, кибер случки , лични примери от кибериращи.
Достоен завършек на резенцията ми би бил само цитат.



[Глава 9,Понякога и четенето е изневяра

Подзаглавие: Киберсекс със софтуеър.

„Хубавият секс е като хубав бридж.Ако нямаш добър партньор, по-добре да имаш добра ръка”-Мей Уест]




Ако и Вие искате да напишете резенция за тази или някоя друга книга на издателство "ЛИК",прочети  тук  [<-url]



►The end!◄



Животински мисли

Ставам , събуждам се и няма разлика от тогава, когато си легнах.По-скоро има допълнение.Това няма значение в момента, защото е някак си прекалено лично , за да го отбележа в блога, а и не ми се иска да си измислям метафори , за да пресъздам едно положение, в което не ни харесва да бъдем.По други мисловни друми съм тръгнала днес, по-точно си го мисля от вчера.
Извод или заключение [нещо такова ще да е ],  но стигнах до него: По-добре е да си животно.Не в смисъла на деспотична особа, с вечно мрънкаща и дразнеща муцуна ,или с вмирисан вид на прясна преварка.Не.В буквалния.Животно.
Че какво им е на патиците например?Може и гъски, щъркели, фитки, петели, кокошки - всички там пернати.Ми нищо не им е.Живуркат си свободно , пляскат с крила в някое кално блатце или селската локва.Хранят ги , поят ги , размножават се, гледат се, а после определят вкуса им след топлинна обработка.Ей ти на кръговрат на живота, само дето нас не ни ядат [ изключвам канибалските племена ].Всичко им е на ред, у ред, по план ...чудесно!
Не плащат наем , не мислят за прехрана, нито за образование, здравни осигуровки, сметки ..шибаният ЧЕЗ не им шкартира нервите в запаса си - баси свободията.Още повече ,че се радват на природата, тишината и бездумието.Кеф!
А на мечките гризли кво им е?Дори ни изтребват- браво на тях.Хапете, яжте- заслужаваме да ни вкусят в суров вид, белким ни изтекат соковете!!!
А и животно да  си  и няма да си асоциално.Ами и те си комуникират и смея да кажа няколко хиляди пъти по-успешно от хуманоидните идиоти, в които сме се превърнали.Имали сме разум,език и говор , че дори и интелект- ай сиктир бе- за к'во ми е!А да, да пиша, чета и разговарям.Аман!
Изключвам горките инсекти [малките].Те  са или на свободна практика в някоя необитаема джунгла, или по подметките ни.
Някой да пуска завесите и на следващия панаир ме бройте болонка!
Та такива ми ти работи, джаф-бау!

27.8.10

Мъгляво...

И днес така.Ако някой ме докосне , ще усеща вибрaцаии,дори пръщене...не е добре!Ами , ако гръмна!?Тц..по-скоро бих гръмнала някого.[в крайна сметка ще съм доволна и на бирени кутийки или капачки].
Не ми е удобно в тази мъглявина.Пари ми на очите, дори и "снайперите" не помогат.Не съм свикнала да не знам и да не "виждам".Ужасно тясно е...жалко за моята истерична мания да съм на широко-клаустрофобия де...
Още по-мъгляво винаги може да стане- sure!Но този път колкото и да искам да избутам дима, не става...не ги харесвам тези обстоятелства дето се бутат все пред мен..мамка му, чакам на опашка за собсвеното си аз..гадост!
А не , не съм депресирана, тъжна, жална или прочие- абсурд!Толкова бясна,че дори спокойна [ което е доста по-опасният вариант ].Да, мога да бъда и такава...защото се изморих от тях мъгла!
Я се разкарай!!!

15.8.10

Свят ден!

Днес е Успение Богородично!
Голям празник и свят ден за моите приятелки.Те са само 3 , но са най-верните  и най- големите.Обичам Ви!
Муцка, днес имаш юбилей!Пожелах ти всичко от сърце и ти го пожелавам отново.Благодаря ти за всички години , през които си била неотлъчно до мен.Пожелавам на всеки да има такъв приятел до себе си!Обичам те Муце!
Мимка , днес имаш двоен празник:Имен ден и рожден ден на любимия човек!Нека от днес започне онази част от живота ти , за която винаги си мечтала!Желая ти любов и спокойствие.Винаги да си онази приятелка, която познавам от дете и с  която сме минали през какво ли не.Обичам теее!!!
Фифче, днес е твоят ден!Онзи специален ден, който ти носи огромна надежда, смисъл , вяра и красиво бъдеще!Пожелаваме ти с Васко от все сърце онова  , което бленуваш толкова силно да се сбъдне!И то ще се сбъдне!Днес се моля за Вас и давам цялото си сърце за Вашето щастие!Нека днес е денят, който ще запомниш и споменаваш години наред!Благодаря ти за всички емоции, усмивки и прекрасни моменти!Обичам те приятелко!

Днешния ден свързвам с майките!Благодаря на Мама за всичко и да Прощава всички мои грешки!Обичам си те Мем!

Хора, моля Ви , поне един ден (дори и да не е днес) се усмихвайте и нито за момент не мислете за нещо лошо, отрицателно или зло!

Честит Имен Ден на всички именици!


14.8.10

Една разходка?!

Още два дни и голямата отпуска остава в спомените, емоциите , снимките и уловените моменти.Беше толкова хубаво, разнообразно , заредено с какво ли не .Дори негативизми, които обаче наритахме с бързи и отучени шутове!Не си даваме отпуската на никой , еййй! [това към ненацелената компания гларус+чайка ].
Мисля си , че хронологично ще е най-удачно да Ви замъкна из местенцата , където се разходихме.
На кратко маршрутът ни : София-Хасково-Равда-Несебър - Слънчев бряг- Бургас-София-Благоевград- Банско-връх Вихрен- Предела-Пирин пее- София-Хасково-София!
Ох, бая път изминахме, но сме доволни и щастливи.Яд ме е , че не успяхме да споделим цялата отпуска заедно,но...каквото такова!
Та...let's go :)
Заминахме за Хасково, напълнихме чантите (дето се вика) и беж към морето.Успешно пристигане.Посрещане на изгрева и домакинът ни (жълто паяче ) .Настанихме се в прекрасния комплекс "Алмера" в Равда.Благодаря Баджо ( Обичам си каката и туй то!).И хора да знаете : всичко е хубаво, когато си го направиш такова.Пропускам ония наританите и продължавам да Ви водя.Бях ходила в Равда преди години, но освен едно познато бистро, друго всичко ми беше ново, претъпкано и чуждоезично.Мисля , че си споменавахме Камчия поне по 5 пъти на ден.А да ...все пак сме на море.Плажът : централен плаж почти няма.Южният е достъпен , скалист и пълен с руснаци, но водата е страхотна :) Има и още един , под руските хотели , който си е 5 лв и това е!При вида на това море, ми се отщя и плаж и всичко.Не че миналогодишното не е нашето си море, но кажете ми моля какво сравнение да направя между това (снимката долу) и оня ми ти 6 км дълъг и около 300 м широк плаж....?!
Мда, без коментар!
И все пак намерихме своето местенце и  плажа.

Мина то морето и да е живо и здраво басейнчето, бирата по 1,20 и спокойствието на комплекса :) Дето Васе вика : " Така се живее 100 години " .Съгласна :)
А кръчмите...ммм!Не мм-кам от възторг , но все пак намерихме нашето местенце ;) Бистро "Мария" , на път за южния плаж.Едно прекрасно местенце, което не знам защо подминавахме два поредни дни.Там намерихме уют, перфектното обслужване и страхотна кухня.Цените са съвсем прилични, а обстановката е прекрасна.Малко кофти снимка предлагам , но от бързане да щракна  , забравих настройките за нощно снимане ;)
Ох,ами жарките следобеди...оле-мале-леле!Жегааа , огън пада!Но..климатик и ето тази компания!
Не пропуснахме Старият Несебър , разходка с влакче до Слънчев Бряг и рибеното парти с Идичка в Бургас.Благодарим ти миличка.Посрещането беше невероятно, топло , усмихнато ( в интерес на истината се счупихме от хилеж) , а софрата си беше типично морска.Сафридката ми тя :)
Мога още много да разказвам за морето, но някак си снимките са по-красноречиви.Най-долеее има линк към албум,приятно Ви гледане ;)
Ех, няма да пропусна и тези двете снимки...любими са ми и носят различното настроение ;) 
 
А, нее...отпуската не е свършила ( дори и в момента) .Следва Балканът!
Неописуемо-това е , което мога да кажа!Чист въздух, зеленина, прохлада и много спокойствие!
Единственото нещо , което ме разочарова беше "Пирин пее".Е то хубаво пее, ама къде?Това видяхме ние, а сцените..не знам , не успяхме да стигнем до тях...Вървяхме около 6 км пеша и така и не видяхме бабата в носия , която толкова исках да снимам!Ужас!Типично по нашенски!
И все пак Балканът ме очарова за пореден път!И тази година не пропуснахме да отидем на Минералния плаж в Симитли :) Разкош: полягваш си на тревичката, гледаш небето и зелените дръвчета и се наслаждаваш на живота!
Малко София и хайде пак на път.Тази ми е любима от снимките правени в движение :)
Хасково!Градинката, мама и тати , комшиите , дружките, тишината и уикенда :)



И ние разбира се  ;)

Ето и обещаният албум от Нашата Ваканция  <-click  :)

Пожелавам Ви такива залези, такова спокойствие - заедно с любимия човек!



Всички снимки принадлежат единствено и само на автора на блога!!!

11.8.10

Ваканционно

Кацнах!Ух, че много път минах!Доволни сме.
Посрещнаха ме с обичайната "мила, родна" картинка- орязани кабели , смотаната операторка и кучешки лай.Да, морето ни липсва.Но пък имам още време за почивка :)

Ами, аз ще се почивам още , а на вас приятно лято ;p