19.9.10

Чувалче от мечти

Nezzo попита онези , които мечтаят , какви са мечтите им.
Ще ти напиша.Но преди това не искам да вярвам, че ти не мечтаеш.Невъзможно е.


А моето чувалче е изтъкано от мечти.Винаги има място, за да събирам вътре сбъднатите мечти и да подарявам сбъднати на приятелите си, да тъка нови.Така никога няма да е наполовина празно, или наполовина пълно.Избрах да е чувалче, защото се свързва с подаръци, а мечтите са подарък за съзнанието и храна за душата.

Моите мечти са малки , ако въобще има мяра за тях, но сбъдването им носи заря от емоции.
  • От малка въздишам по всичко италиа[я]нско.Нямам представа защо точно по Италия.Ама никаква.По-късно като голямо дете (2003) , направо много голямо , прочетох „Шестото клеймо” на Дан Браун.Тъкмо беше излязла от печат и още пареше.Тази книга беше повратната точка в оформянето на моята мечта.РИМ.И по-точно Сикстинската капела.Преди седмица гледах и филма.Препрочитам отново книгата и мечтата ми гори като клеймо.Мечтата ми се сбъдна , но не нацяло.Бях в Италия,но не и в Рим.Обещала съм сама на себе си да сбъдна и тази мечта.

  • От малка и голяма си мечтая за малка спретната къщурка с две липи отпред.Това може и да ти се стори не като мечта, а като материално искане.Не.Домът не е материална придобивка, а усещане за сигурност, за топлина и още нещо.Това не мога да си обещая да сбъдна, то ще дойде само.
В чувалчето има още много  нишки , къде запечатани , къде все още висящи.Те са лични, измайсторени от душата и пазени в нея.Няма да ги споделя.
А най-голямата ми мечта е вечна и сбъдната- Да мога да мечтая.

Прекрасно е.А ти за какво мечтаеш?

p.s.Дори имам татус означаващ мечта ;)
снимка:Интернет

11.9.10

За Мама!

Честит Рожден Ден Мила Мамче!
Обичам те!♥

Получено!

Часът е 23:12.



Дочувам грохотното мърморене на хладилника,звука на рекламите и нежното бучене на съседния компютър.Някой разлиства книжка .Всичко останало е някак запушена тишина.

В такъв момент музата ми ме поздравява.

Така се случва със странните умове.Среднощните писаници са някак сладки за ума и не изморяват, точно обраното – събличат сетивата ти и изсипват мръсното пране на усещанията ти.

Трябваше да напиша анотация /рецензия за една странна книга , която изуми окото и разбиранията ми, но ще оставя това за следващ момент.

Сега ми се пише за усмивките.

Такава една усмивка получих скоро.Умножена по три.

Как изглежда получена усмивка ли ?

Така: прибирам се от офиса и мечтая за захвърлени в коридора обукви, свален костюм и чаша сода с лед и три резенчета лимон.Ключовете ми са  ужасно своенравни и винаги избират най-закътаното място на чантата ми , за да се приютят.Заставам в странна поза, с пликовете в едната ръка и ровеща в чантата с другата.Карам го на метода на опипване и съм доволна от себе си,че отделям ключовете с различни връзки.Не успявам да погледна в чантата, защото погледът ми е закован върху стъклото над пощенските кутии.Там ми се усмихва гръбчето на едно симпатично бяло пакетче, което съм уверена,че е за мен.Всъщност вратата се оказа отключена [поне входаната],а за другата си има звънец ;).Отворих припряно и плахо надзърнах да се уверя,че поне първата буква от името ми се мъдриу върху бялото пакетче.Но първо видях надпис в червено, който беше достатъчен.Опаковано прилежно и някак вежливо , то ме чакаше.Грабнах го.Прибрах се , захвърлих всичко по мечтания начин, запалих цигара и се насладих на отварянето.Е, не си представяйте,че съм разкъсала опаковката като малко дете подаръка си на Коледа [въпреки, че усещането е точно такова].Отворих го, усмихнах се още веднъж.Прочетох и последвах стрелката.Отново се усмихнах.

Какво имаше в пакетчето ли?!



Подарък.От Nezzo .Книжка на Пратчет.




Благодаря за усмивките, страхотното послание и усещането за специлен момент.

[получено пред седмицата, написано сега]



5.9.10

Happy Birthday!

Честит Рожден Ден Neizi [Фифче]♥

УТРО
Димчо Дебелянов

След бури - мир и тишина,
след нощ - безбрежна светлина.
Над равноширнатия път
лучите вихрен танц въртят -
път царствен царствено поел,
високо плува горд орел.
И аз, пиян от светлина,
в зорите ранни на деня,
повярвал в слънцето, вървя,
през буйно-зрейнали нивя,
и слушам радостно-смутен
как шепне утрото над мен
с дъха на ранните цветя
ще дойде тя, ще дойде тя.

4.9.10

Притча за късмета

Имало едно време един  беден  човек.Всеки ден отивал в града преминавайки по дървен мост.Минавал и се оглеждал.И така години наред.Никой не знаел къде живее, с какво се храни и как оцелява.Виждали го всеки ден , на моста.
Местният богаташ също го виждал- всеки ден.Един ден решил да стори добро и се сетил за бедния човек, който всеки ден минавал по моста.
Рано сутринта се качил на колата си , отишъл на моста и оставил една торба злато за бедняка.
Същия ден , в ранни зори бедният човек отново се запътил към града с надеждата хората да се смилят над него и да събере нещичко за храна.В началото на моста се спрял и си казал :
-Минавам по този мост от години.Познавам всяка кривинка и камъче.Защо да не го мина днес със затоворени очи.
Речено-сторено.Беднякът преминал мостът със стиснати очи на път към града.


[споделена в разговор с Баджо]