24.2.12

Пена на гурбет

[част 1 Телеграмата] 

Леля Пена я знаете. Снажна българка. Възвисочка,  усмихната до горната дясна пломба ,  дето й я плати здравната каса.Възпълничка,  тантуресто приятна и поклащаща се като мама барба. С пеньоар от универмага ,  кафяв на червени квадратчета- ситни. И ролки си слага,  но в специалните случаи:  като банкета за Нова Година и прасешкия ритуал на село. Даже е суетна.В тия празнични и високохолестелорни дни можете да я видите с усмивка ,  достойна нахлепотила джуките  в цвят 121 ,  туй беше подарък от Делчо за миналия рожден ден-  от корекома.  Ама що ви разправям за леля Пена.Вие я знаете!
{source pinterest.com}
Един ден леля Пена получи телеграма. Прилежно сгъната,  комай миришеше на нещо,  ама тя така и не разбра на какво,  защото бобът й загоря докато кокетничеше с пощальона.Тъй де,  снажен момък беше,  не като нейния Делчо – горкият едва 70 килограма ги докарва покрай Коледа. И баба Неда,  комшийката,  все цъка като мине покрай нея.Поздравява я човеку,  а те все го мъмри: „Яж бе момче!Виж съ’ на ко’ мязъш.Пфу,  не тъ ли ‘рани тъз’ тфойтъ?”. А ,  телеграмата.Ох!Пена се огледа ту насам ,  ту натам- епа съвсем сама си беше.[Делчо полираше чайника на кухненската маса] . Загърна се у пеньоара ,  па се тръшна на кушетката.
Мила ми како Пенке
[въх ,  кой тъй ще ме нарича мене...мила...па и Пенке,  я съм си Пенъ....чей’ да прочетем надоле]
Аз ти пиша.Братовчедката ти Лена.От Париж.
[леле-майко...въх...тая пък чак от Пъриш ще ми пише,   има ли акъл?]
Ние сме добре. Живеем добре.Вие как сте?
[я па тая,  добре живеели... ми то ние к’во ни е?!Буркането съ гутой’,  зельту’ е прицидену,  пъ и някой и друг картоф шъ има... добре живеели,  суха та суха си остана...пуу...]
Ние с моя Павел ще се женим.
[’еля,  то т’фа вашту на нищо не мязъше,  саму нагори-надолу,  не бързали . ’еля кандисахти и вий]
Тук в Париж.И ви каним с батко Делчо на сватба.
[въх! E те ся я фтасъх.Де гу тоз Париш мъри моме,  я дан’ земъ фръкна ...ми то далеч..пък и батя ти ми е болнав,  де ще гу мъкна чвякъ...тамън са опрай горкият...]
Изпращам ти билети за самолет и адреса ни, защото не можем да Ви посрещнем.
[......самолед ....ко туй ся...пък щом билети имаме,  квот’ ще да е..утиъми]
Поздрави,
Лена."

Леля Пена ....поседя,  погледа телеграмата,  па стана.Изтупа си престилката,  сбърчи нос,  свъси вежди па си сипа от загорелия бобец.Изнамери си и люта чушка,  уважи и топлия хляб,  че и мерудийката.И сирьнету.Ама не се усмихна.Ни веднъж.
Леля Пена не беше глупава.Нищо че все така изглеждаше в клюкарниците на улицата.Харесваше й да я мислят за будала.То така й беше удобно ,  па и се подсмихваше под мустак ( буквално).Тъй и тъй я говореха,  тамън няма да им дава захар,  сол,  брашно, яйца назаем.То да не ги е гледала тез ниви и кокошки зарад комшийката.Тя па тая една сплетницъ...Пуу...
[Въх, ама я съ хептень съ отпеснъх...тя тъз тилиграмъ мъ замаи...у Париш на сватбъ...на тъ ей ся хукнаф...ууу Лено,  Лено...де отиди и ти да се жениш мъ..ся да се чудим ко да кажем у селу.Къф тоз Париш,  да не си тукъ да му ударим ено уро...кфъ' сватбъ шъ ми говориш ти на мени...] Пена се оригна сочно.

-Пено....Пено...Пено мъ!
-Ни мой рукъ мъ Гано..идъ.
-Пеноу...
-Кажи Ганоу.
-Ми то...такоутъ ... тоз пощальоня,  що донеси мъ...нищо не каъш начи ... се си такъвъ  ..крийш съ!
-Мба, за ко ши съ крия мъ.... [ше ти кажъ я на тебе клюкаркъ с клюкаркътъ ти]
-Ми кажи де,  ко донеси, писму ли да беше или ко?
-Мълчи мъ.Писму.Кой пъ ше ми пиш’ на мени.
-Ми де тъ’ знам.То ся модерну било поща да имаш.Тъй вика оназ рус'тъ от тивилизоря.
-Ма нимой мъ занимаъ мъ...я тиливизия ни гледъм.Нал’ мъ знаиш.Точката да ми пей и хич ми не тряъ някой да ми говор’ .
-Ми то така мъ...
-Телеграма.
-Ъ?Ко?
-Нал’ мъ питаш ко донеси оня , тилиграмъ , ко друго.
-М’чи как тъй мъ?Кой т’фа,  ко стан’ло?Кой умрял?
-Сакън.Стига прикаъ' глупости  мъ Гано!Брадчекътъ Ленъ ши съ жени,  та на сватба ни викат с Дельчъ.
-Ха!Ми айде честиту.Ко зъ й купьте?
-Ма ти ко приказвъш мъ?Кък пък няма да хукнъ ,  на 'орътъ зъ угаждъм...кък ли не?
-Мчи как тъй мъ Пеноооууу??
-Кък, кък..на тъй.Никъде не утийъм аз.Де да гу знам я тоз Париш дей.
-В Европа Пенке.
-Ти да мълчиш бе Дельо!!!

( туй отгоре  съм го писълъ я,  койту искъ да вервъ)

21.2.12

{you&me}

{source pinterest.com}



Тиха музика.Изящното шумолене на две души.Жълти макове и сини тапети.Спокойствието полегнало на бял мукет.Опърпан фотьойл,  розови чoрапи и сива проницателност.
Отново щракване,  кликване,  потупване или стара панта.Музика.
Душ,  вана ,  цигара.Кафе.Музика.
Прането мирише на тях.Стълбищата пеят със смеха им.Кучето на съседите им се усмихва.Лъвчето на входната врата им намига при допира със студения ключ.Музика.
Тежки завеси ,  счупен свещник,  тяхна снимка,  жълт свещник.Зелен стол,  цикламена блуза.Музика.
Кашон,  панер,  дистанционно,  чаша,  запалка,  огледало,  нейната четка за коса.Музика.
Преплетени усмивки,  подвиквания ,  миризма на печено,  лимонада.Музика.
Спъвания,  закачки,  прегръдки,  среднощен сандвич.Ягоди.Музика.
Музиката на нашата любов.Сега.Вчера и още толкова Утре!

12.2.12

Да заковем

Случвало ли ви се е да намерите нещо красиво,  омайващо ,  стилно,  или толкова впечатляващо,  че да ви се иска да го лепнете на десктопа си?! На мен да.Случавало ми се е и случайно да попадна на изображение ,  което ме впечатлява,  но забравям къде съм го видяла.Това ми причинява часове търсене,  изгубено време и често пъти резултат нулев.
Това е предотвратимо.С новата мини-социална мрежа Pinterest.Видях я при Nathalie . И поисках покана.Така действа за сега.През профила ви във фейсбук и чрез заявка за покана.Изчаках два дни и получих линк за присъединяване.Много съм доволна от това приложение.Тъй като във фейсбук излиза точно като такова.
{pinterest.com}

Pinterest e място за споделяне,  събиране,  въздишки и много вдъхновение.Разполагате с дъска ,  или нещо като ваша папка,  в която да „забодете” своите интереси. Можете да споделята и пинвате всичко ,  което ви е направило впечатление в уеб пространството или да качите нещо свое.Разполагате с поддъски ( такава дума едва ли съществува). Всяка една всъщност е като папките ви в My pictures ,  но никога няма да се повреди или затрие.Не е подвластна на преинсталация.И винаги можете да й се насладите в моменти на определено настроение.
Като всяко ново нещо е много интересно.Особено за хората като мен ,  които харесваме визуалните изкуства.Разбира се,  че можете и да пишете коментари, да харесвате и най-хубавото е ,  че всяко едно изображение ,  което откриете в pinterest може да бъде презаковано или repin.Уникално приложение за изображения.Според всеки вкус,  стил,  разбиране.
Предлага ви се възможност да създавате бордове с вашите лични интереси.Можете да използвате и готови такива.Лично аз промених заглавията според предпочитанията и изображенията, които съм заковала там.
Другата чудесна опция на приложението е, че не е необходимо да изписвате източника на изображението, защото разполагате с pin бутон , който след извличане показва източника.Когато качвате своя снимка можете да изпишете copyright to, но така или иначе вие сте посочен като източник.

Ето я моята странна  дъска 


Адмирации към екипа на Pinterest.
Препоръчвам!

За Блоговете [сериозно]

През последните дни ми се мяркат фрази като “Блоговете умират” , „Няма блогове" , " има сайтове”, "Хората не пишат" и прочие.
Не ми харесва.Не съм съгласна.Ще пиша опровережение.За себе си разбира се.Кому е нужно да се обеснява защо не му е необходимо нещо , което сам е създал?!
Отдавна мисля по въпроса, но насоката беше различна.Ще я включа като част от сериозното ми постване на тема блогове.Да,  трябва да сме сериозни.Блоговете са сила.Доказана.
Далеч съм от мисълта тепърва да обеснявам какво представлява блога, как се създава и за какво служи.Защо се използва всеки решава сам. Кога и къде отново е въпрос на авторски избор.
Скоро гледах клип на ТЕD Simon Sinek - How Great Leaders Inspire
Златният кръг , който се основава на три въпроса : Какво, как , защо. Точно в тази поредица.


Какво е блог се знае или по-скоро всеки е приел дефиниця, която му е достатъчна , за да разбира , подържа и разпространява съществуването му.
Как- използвайки дадени матрици или по своя начин.
Тук считам за необходимо да се отплесна.Не тирадично, а подкрепено с мои лични наблюдения върху блогосферата.В началото на моя личен блог не знаех как. Започнах да използвам блога , вместо стария и верен дневник.Може би съм тръгнала в правилната посока.В която и сега вървя, що се отнася до блоговото ми присъствие и то в Шматкология- блогът, който си остава моят.
С течението на времето започнах да осъзнавам, че този блог  се нуждае от подръжка, развитие, корекции и всякакъв друг вид интервенции прилежащи към него.В този момент се запознах с приложенията на blogger. Добавях, триех, търсех начини в помощни блогове за постигане на точно определена визия или поставяне на даден бутон, таб или скрипт , който не се предага за автоматично добавяне от матрицата.Развивах блога си.В полезрението ми се появиха други блогове, които започвах да чета , разглеждам , преглеждах source кодове, дизайн , шаблони и идеи и хващах себе си да търся нещо за себе си в „чуждата паничка”.Тези ми действия да не се приемат като кражба- в никакъв случай.Менях и настроенията.Това също въздейства върху блога ми.Сменях името , шаблона, шрифта.След време се научих как.
Сега следя как се развиват останалите.Приятно е.Почти като да засадиш дръвче [ и такова приложение се появи].И точно тези наблюдения свързвам със златния кръг на Синек.Малка отметка: предполагам тази лекция е много известна  и ще бъде добър наръчник за всички бъдещи лидери.На мен ми помогна да се взирам по-добре и да изграждам планове за действие, като първата стълбичка се нарича Какво мечтаеш.Целта : как.Резултатът:защо.Работи.
Та относно моите впечатления.
Има блогове, които харесвам и които не харесвам.Нещо тривиално, според усета, мирогледа, характера ако щете.
Има блогове  , на които се възхищавам, но не чета.Това не е толкова клиширано.Харесвам ги , защото авторите им са затворили своя златен кръг много успешно.Защото визията им е безупречно съчетана със съдържанието.Защото са от хората, чиито блогове трябва да се обеснят на  другите.Защото спазват изначалния си замисъл и следват точно определени стъпки.Защото са постоянни и сериозни в блого-работата си.Защото споделят , това което добре са пресметнали за интересно.Защото са famous. Но такива блогове не причислявам към графа лични.Дори и някои от тях да са точно такива.
Има блогове, които ме вдъхновяват.Харесвам ги.Някак по default.Харесване от пръв прочит.Следя ги, чета ги доколкото времето ми позволява, споделям ги. Знам , че винаги когато пожелая ще намеря , видя, прочета нещо за себе си.Текст.Картина.Заглавие.Винаги ще има нещо в моя стил.Защото авторите са хора, които са от моята кръвна група и искам да знам какви са настроенията им.Искам да ги виждам да се усмихват.Интересувам се от настроенията им.Пука ми за тях.Комуникирам с тях.Коментирам и очаквам техните коментари.Такива са всички лични блогове, които са в блогрола ми.Не всички ( защото добавям много).Но е достатъчно за мен самата да отсея какво искам да чета и кого.
Има блогове, които не разбирам защо съществуват.Като трън са.Не се посещават.Пишат се голословни текстове или се публикуват прекалено лични истории, в повечето случаи тип gossip.Не зная къде им е скъсана нишката, но виси , разбримчена.Нямам категория за такъв тип блогове.Но те съществуват.
Има блогове , които ще дам за пример.Не на подражание.Това са различни по тематика блогове, които разбира се харесвам.Не само аз , но и приличен брой читатели.Това са блогове, които попадат в графа Истински Блогове. Завършен цикъл и все пак се развиват.Преплитат, донавиват, действат, живи са.Постоянно.

Едва ли е толкова важно, но бих искала да споделя с вас на какво лично аз обръщам внимание  в моите блогове и тези , които чета.
В моите :
Шматкология: моят бодил.опитвам се да бъде място , в което ми е удобно.втора кожа да душата ми.Държа визията да ми харесва.Да- на мен.Не на аудиторията.В момента съм намерила точно това, което ми е удобно.Искам да пиша на широко поле- бяло.Пространството ми напомня на добрия , стар , бял лист.Изчистените дизайни са ми любими.Разбира се, че има какво да се „пипне” тук-там.Но това „пипване” е в тясна връзка с настроението ми.Сега те са в хармония.Полагам усилия и при постовете.Опитвам се да бъдат простички, ненатруфени и написани.Не изплюти като споменатата от мен поточна линия. 
Ние Снимаме: проект, който започнах с много хъс, чудесни хора и усмивка.Проект , който и до днес ми носи много настроение.Тук има много за „пипване”.Но, колеги дайте ми време , моля.Държа този блог да получи перфектната визия, която заслужава, да бъде полезен, приятен и посещаван.
Brush&Pixel ( или Шматкофотия) : Мислех си , че ми е необходимо място за другите ми страсти извън писането.Дизайн.Снимки.Графики.В момента смятам това за излишно, пък намерих подходящата за настроението ми и тематика на блога визия.Доволна съм и не забравям да поствам и в този блог.
Чернова: този блог беше изблик.И още е.Въпрос на време да го залича или превърна в идея, която подхранвам от месеци.Не зная.Ongoing.
Сборен Пункт: Отново екипен проект. Занемарен.Признавам си. 
Е, други блогове нямам.
Всъщност имам само един.Този тук.Така го усещам.Всички останали наричам проекти.Не ги умаловажавам, но те не са личното пространство  и удобство на Шматкология. 
Има и блогове, които са широкообществени, популярни.Превърнали се в страници.Лично аз правя разлика между блог и уеб сайт.Последното винаги ми носи асоциация за търговия.Тук ще наблегна на брънката Как от златния кръг.В подобен тип блогове са важни : потребители, посещения, генериран трафик, споделяния, бутони, реклами.Това гиотдалечва от моята представа за блог.В тази графа обаче има такива, които харесвам и чета.Използвам ги като източник.Те имат точно определена тематика, която в повечето случаи е достатъчно широка , за да се пише за саксии, копчета и химия.Читателите определят интереса.Те подсказват какво да се предложи на самите тях.Няма нищо лошо в това.Но отново подчертавам личното си виждане: скъсан златен кръг във  фаза какво.Няма да давам примери, защото коя съм аз да определям чий/кой блог е еди какъв си.Всъщност го правя , но няма адресат. За да си отговориш или обясниш значението на „Как”  е логично да използваш средство.Това средство в посочените блогове е ракламата.Можете да го видите като партньорски банери , информация за семинари, директна реклама, постери и прочие.Тези блогове продават.Изгубили са чара на личното и се оповават на аудиторията и популярността.Подкрепям в случай , че не са наричат , списват , декларират като блог. 
Не съм пропуснала Защо.Но аз не мога да отговоря за всичките милиарди блогове по света.Мога да отговоря за Шматкология- защото имам нужда.
В тези , които чета: само текстовете, смисъла, посланието.
Блоговете, които ще дам за пример.Те си имат мои названия.Нарекла съм ги някак си , заради точно определена черта , която съм открила в тях. 
Нямам Идея- Постоянство
Владо е блогърът – блог .Уважавам , чета, харесвам и споделям този блог , заради постоянството на автора.Той  публикува неуморно всеки ден.Не е така нехаресваната от мен поточна линия.Носи смисъл с всеки един пост.Има ясно поставена тематика, визия, стил.Този блог давам за пример на първо място.Пример за постоянство, не за подражание.Пример за автор-блог-аудитория.Симбиоза на всички съставни части.Б-л-о-г!
Ради е един страхотен блогър, човек и артист.Тя се учи да блогва- в буквалния смисъл.Взима уроци, показва реални резултати.Постоянна е.Пише на два езика.Показва ни красоти, арт, вдъхновения, лични експозиции.Има перфектна визия на блога.На този блог нищо не му липсва.Радвам се, че го има.
Васи ли ?!- Василена Вълчанова-Smart
Възхищавам се на Васи.Като блогър.Стилът й на писане е завидно висок.Визията – непоклатимо прилежна , както и постовете.Тя пише за маркетинг, лични въжделения, фотография и много теми, които вълнуват блог обществото.От този блог получавам вдъхновение, цялост и много полезна информация.
In Brief – Надинка- Истина
Повече от харесване ни свързва с този блог.Понякога авторката пише така, както аз бих искала или написала, но не съм, защото не съм тя и обратното.Настроението , което можете да намерите там никога няма да ви е излишно.Не винаги е добро, слънчево или усмихнато , но е толкова истинско, че чак боли.Авторката е пич!Respect!
{ggmu♥}
Режицата неножи или как снежат хвърчинките-Ирония Идиотова-Усмивка и сила
Не знам дали трябва да коментирам този блог и автора.Това е място за големи пичове, силни и истински личности и много хора-идиоти.Теди ,  аз те обичам! Препоръчвам!!!
Lammoth – Асоциация
Колегата Ламоть е сравнително нова фигура в нашето скромно блогърско мегданче.Но това не му пречи да бъде неотразим в шантажирането на усмивки и продуктивността на смешниците ни.Уникални текстове.Авторът е непоправим добряк и шоколадомелачка.Да се чете, препрочита и запаметява.Визията е добра, заради емотиконите ;) 
Something – вкусна фотография
Чета.Попивам.Примлясквам.Един страхотен кулинарно-фотографски блог.Авторката е пре-завидно талантлива и благородна.Споделя с нас.Блог , в който ще се насладите на всичко.Дизайн, визия, публикации, фотографии.

Всички останали блогове, блогъри, които не споменавам тук да не се чувстват пренебрегнати, забравени, прескочени.Не.Пристрастна съм.Вие си знаете.♥

Та, кои блогове умират?!

11.2.12

Среднощна реторика


Защо да не се събудя и да зная къде съм.Защо да не съм точно там, където искам да бъда.Защо да не изпия желаното кафе с хората, които обичам.защо да не избягам.защо да не подскоча  и да полетя.защо да не се обадя посреднощ и да им кажа за пореден път колко ми липсват.
Защо да не плача.защо да не мога да бъда емоционална.защо да не съм луда.защо да не снимам.защо да не пиша.защо да не окрасявам живота си в краските на моят филтър.защо да не мажа по потните стъкла.защо да не гоня снежинките.защо да не се спъвам.защо да не искам да бъда пак дете.
Защо да не искам да стъпвам в пясъка.защо да не зарявам коси в слънчевата прегръдка.защо да не се сгушвам в него.защо да не бъда обичана.защо да не обичам.защо да не бъда неговата музика.защо да не бъде част от мен.защо да не потъвам в зелените му очи.
Защо да не мога да сбъдвам мечтите си.защо да не живея за нови.защо да не постигам целите си.защо да не следвам принципите си.защо да не бъда сериозна.защо да не бъда умна.защо да не бъда толерантна.защо да не бъда силна.
Защо да не обичам приятелите си.защо да не мога да им дам себе си.защо да не мога да се напия стях.защо да не мога да им се скарам.защо да не им пиша писма.защо да не ги изненадвам.защо да не им мрънкам. 
Реторика.
Аз съм и имам  всичко това.И още толкова.Благодаря! 
Никога не съм харесвала въпроса  „Защо”.Скоро посетих тоалетна, на чиято врата ( отвътре) беше написано „Why?” – на нивото на очите.
Не се замислих.Написах отговор на ум.С цикламен цвят.
Защо не?!

{source : internet} 

Защо да не бъдем точно такива, каквито желаем.Защо да не бъдем достатъчно силни да защитим себе си.Защо да не сме хора.
Защото...
/който желае , нека отговори/ 

9.2.12

За парите...

За парите.Това си мисля днес.
[клише.тривиалност.дрън-дрън.необходимост.средство.начин на живот.зависимост]
Толкова много асоциации и нито една не ми харесва.
В последните години сме зависими от тях.Това също не ми харесва, защото не ми е приятно да се чувствам зависима от хартия с номинална стойност.Поставяте ги в средата и се въртите около тях.Точно това е сегашният кръговрат.Покупката на кило сирене, вносен свински бут, олио с вода и  хляб ни прави щастливи.Това е ..не знам...пошло?!
А имаше времена, в които се радвахме на малките неща ( не на стотинките).Не се въртяхме като пумпали около мохабети за пари, кариера или заеми.Разумът ни беше ангажиран с по-стойностни  мисли и каузи.Имахме спомени, идеи, мечти.И позволихме да ни ги отнемат.Тук става леко хейтърско...
Не виня никого за описаната зависимост, само си размишлявам , че е можело и без нея.А да си зависим не е никак мотивиращо, позитивно и трудно се преглъща.Разбира се, че има и индивиди , които никак не са засегнати от „ напъни за оцеляване”.Но как  така не са им отнели правото на свободно съществуване?! Всъщност са взели малко от мен, теб, съседа, приятеля, учителя, доктора и дори от децата. И ние всички дружно подаряваме свобода, лишавайки себе си от правото на нормален живот.
Винаги съм си мислела, че политиката и всичко около кацата с мед не е толкова решаващо за начина на живот на обикновения човек.Но явно греша.Ние сме подвластни на една лоша имагинерна сила.Лично за мен мисълта, че трябва да живея според  депутатските решения е тотално неприемлива.Не съм съгласна.Не го допускам.И напускам.Можех и да остана.Но пак нямаше да дам възможност на нещо статично, сухо-теоретично и неприложимо в ежедневието да си играе с биологичния ми часовник.
 Някои казват, че сме безсилни пред силата на парите и политиката.Грешно.Никой от нас обикновените хора не е пари , нито политика.Ние сме хора.С права, задължения, съвест и мисъл.Ако успеем да използваме потенциала си поне до ниво над минималното, ще има стъпка напред.Други не казват нищо, а действат.Подкрепям.
Възпитана съм да приемам парите като средство, а не като цел.Пари се печелят- за мен с честен труд.За други с преговори, фалшива усмивка и процент знания и умения.Сега парите са цел, а хората средство.Кога допуснахме да бъдем болт от колелото, а не колело?!
Парите могат всичко.Не.Хората с пари могат всичко.Хората управляват.Хората позволяват.Хората.
Сещам се за съвета, който баща ми дава , когато някой се учи да шофира: „Ти управляваш колата, не тя теб”.Така е и с парите.Приложим ли това в ежедневието си , може би ще бъдем по-свободни.
Хората с пари.Не знам дали да ги определя като богати или хора със състояние.Защото моята лична представа за богатство е далеч по-различна  от пет апартамента и вила  в престижен квартал.Но се питам дали са щастливи- истински?! Парите дават и взимат.Те са последствие и не толкова добър пример за подражание.Парите променят.Парите подобряват едно и влошават друго.Клиширан кръговрат, в който сме се оплели и не желаем да погледнем извън рамките му.Колко жалко.Ценностната ни система е по-промита дори и от времето на комунизма.Защото парите не са свобода , поне не на духа.
Предполагам , че може и да звуча смешно с разсъжденията си за мечти, смисъл на живота и всичко различно от парични средства и благосъстояние.Зная колко трудно се оцелява с малко пари, зная и как се живее с достатъчно.Но това не ме прави по-цяла, по-зряла или по-голяма.Всичко свързано с парите е преходно.Или поне беше.За мен още е.
Парите променят хората.Това беше основната ми тема за размисъл днес.Грозна промяна. Няма огледало, което би могло да побере цялата тази пошлост, подлост и безразличие и да ни я покаже.Но хората позволяват тази трансформация да ги завладее, дообработи , заплени.Не зная дали  и тези хора са щастливи.Но зная , че са безмилостни при постигане на целта си.Повече пари.
Пари като вестници....
Не желая и няма да допусна да съм печатна машина.
Аз съм човек.Не средство.