28.6.13

Кабелът е като кокала

Вчера  в родния ми град Хасково, РИОКОЗ или whatever  институция , под патронажа на ояденият ни кмет решиха да се въплятат в главните роли на серила „Клъцни-срежи” и то без предварително записване, рецепта – камо ли изявление.Едни такива мутренско-необузначени колици от соца ( извинете, ама трошки си бяха) обиколиха набързо оживената ул.Бяло Море и клъцнаха сите познати свързочни ресурси: телефон, интернет,  кабелна.Оставиха след себе си  и визитка под формата на висящи кабели , на които до 15-на минути бяха увиснали  ухилени хлапета с депресивно-кряскащи майки.
Пиша съобщение във  facebook, използвайки го като по-евтин вариант за комуникация на родна земя ,  когато забелязвам симптомите на no internet access  . Поглеждайки към китайското творение за 3 лв , наречено рутер установявам,  че все още свети в добри показатели ( зелено). И все пак се досещам ,  че пакетът ни  с услуги от Виваком ( споменавам  доставчика напълно умишлено, осъзнавайки рекламния намек ) преминава през телефонен пост,  който вече е ням.
„Ни говор, ни картина”- любимото ми клише за всичко родно.
Чувам познатата за такива ситуация тарапана на улицата и решавам да разбера аджеба кой така ни резна посряд бял ден.Подавам нос на джама,  един реже.Подавам глава на балкона,  трима навиват.Слизам пред вратата, петима се мушкат у трошкат и отпрашват с мръсна газ.Изпуснах ги за има-няма 20 секунди.Но...почувствах силата българска, която гласи „ Ке си запалим плевнята,  че да изгори и тая на Вуте” и хуквам по посока една стълба и два чифта димитровградски маратонки „Адибас”.Баща ми вече е набрал преднина и води бурен словесно-обяснителен диалект  с другите два чифта китайски хлепки.
И все пак запазила част от миризландия в себе си ( бел.ред. Миризландия=Англия) , преглътвам каруцарската , която се е запънала на предния ляв зъб и проронвам ( абе ръмжах си направо):
-Извинете, Вие от кой оператор сте? – под вежда и засукан мустак , по хлепки и разсурлен анцунг.Моа в силата и блясъка си и чокото на тиквоча.
-Ни моъ ви кая гуспожу- маратонките
-Е как така се появявате на стълба , на улицата ми, пред входа ми и не се представяте.Да попитаме кварталния тогава?-аз изплюла всичко ингилизко .
-АмЪ ‘шо ми се карати на менье бе гуспужа?Я съм дошъл да си свършъ раутътъ тука..ама-ха- маратонките оживяха с начумерена глава измежду кестена и два кабела в ръката.
-Кога ще възстановите връзката към телефоните и интернета?- аз крещя!Баща ми ме сръгва.
-Ам  ‘чи ний сме от кабилнътъ бе гуспужа.
- Скапана държава!- отпрашвам към нас.
На съседния стълб , момче с обозначения кълца и нарежда.Майка ми го сгащила , а той пък от приказливите:
-С наредба на еди кой си , от 2008-ма всички въздушни кабели са незаконни и трябва да бъдат премахнати.
Аз само измрънквам...е то, мисля сме 2013-та ..или по-скоро 3102 когато няма да имаме нужда от кабелен пренос, щото’ нали ще сме напреднали телепатично, особено патично.
Няма телефон, няма интернет- цифровата ме дразни от сателита.
-Ванееееееееееееее, Иванке мъъъъъ...покажь съ мъ...
-Кажь’ мъ Диме?
-Проверь дъль имаш тилионь.
Мълчание между две отрупани сливи и очукано бетонно стълбище.
-Няам!
Последва обаждане във в-к Новинар Юг.И тази статия.
България.Ден: пореден.
П.п.Мислех си , да помоля БоленДолен да смени палката със салам.Някак по-удобно влиза.
П.п 2 Виваком бяха много отзивчиви, или по-скоро искаха да си спестят писанията в местния вестник
П.п 3 България ме вдъхновява.



27.6.13

[100 кила хора, без ресто]

Искам да отида в парламента. Няма да протестирам или да пия кафе.Подкрепям хората, които са на площадите,  по улиците  или у дома и мислено изпращат псувни и недоволни тцъкания по управляващите.Нашите/вашите, защото реално ние сме си ги избрали.Осъждаме собствената си преценка и подлагаме на кантар издръжливостта на избора си. Не ме нападайте , с идеята че аз живея в чужбина и всичко ми е наред и прочие глупости,  от които се изморих.
Няма да отида в парламента.Не , защото не желая и не защото няма какво да споделя пред трубината , събираща негативни погледи от кебапчести туловища и недоразвили се доайени на българската политика.Не защото няма кой да ме пусне- имам законово право да бъда изслушана, защото считам себе си за свободен човек с права и мнение. Не защото няма кой да ме подкрепи.
Ще продължавам да искам да отида в парламента.Няма да стана депутат.Няма да ям прословутите депутатски кюфтета ( мама ми ги прави по-добре, макар и от скъпата кайма).Няма да чета вестник , отегчена от скръбта на народа.Няма да използвам картата на Стоян от село Пукавица, за да избера поредната законова идиотщина, която ще подпомогне вече не затварящия се портфейл в черното куфарче до левия ми  италиански чепик.Няма да заспивам , защото angry birds и читавия ми таблет ми омръзнаха.Няма да правя политика, защото днес не ми е ден за правене на пари.

Ще постоя в мълчание.Ще създам илюзия, че съм ги „глътнала” граматика и не се чувствам мисловно и душевно предразположена да се оригна от парламентарната трубуна.Бих използвала и дезифектант преди да говоря.
Ще кажа:
„Уважаеми Дами и Господа,
Здравейте и  Благодаря за вниманието , което няма да получа.
Благодаря Ви, че ми „купихте” еднопосочен билет.
Благодаря Ви, че продължавате да окачествявате действията си като правилна и достойна политика.
Благодаря Ви, че умеете да държите кокала толкова здраво, че развивате канибализъм.
Благодаря Ви, че успявате да гледате с устойчив и незамъглен поглед народа си. 
Благодаря Ви, че гласувате  и заради нас. 
Благодаря Ви, че всичко е с цената на всичко.
Благодаря Ви, че не знаете какво Ви говоря.

И вероятно някъде там , след 4-минутна пауза , дори малко повече, защото ще бъде 10:01 и всички ще потропват с нетърпение за кафе и цигара ( ама разбирам ви отегчението), ще изляза с помощта на двама едри чичковци от Чистотата.

Благодаря Ви , че разчиствате България от Българите.

Лек ден!


П.п. И кабелите ни орязаха.Кофата още я няма!

24.6.13

Разходка за смет

Исках да  изхвърля боклука.Торбичката прилежно завързана.Без дупки дето да изпадат шлюпките от семки ли да се подава кочан зеле.Културка бе!И исках...ама нъцки!
Излязох през входната врата , взех завоя на 45 градуса ,  две крачки в ляво и ...аха да отворя капака на черната кофа.Е да,  ама кофа нямаше.Обърнах се на сите възможни посоки,  посетих с вдигнато-вежден-осъдителен поглед всички комшийски вратни,  но кофа нямаше.И още няма,  и преди два дни е нямало.И зимата е минала без кофа.
-           -    Татко , къде са кофите? – гледам достатъчно изумена, че да изглеждам смешно.
-          - Ахаххаа, няма ги.- смее ми се звучно.
-         - Е , това и аз го знам.Къде да изхвърля боклука?- започвам леко да ръмжа.
-    -Ами , една сутрин минаха онези от Чистота и ги събраха.Казанът е на горната пресечка....
-      - Къде?!
-        -  Ей там де, под парка.
-     -     Ама ти сериозно ли?!


Такса смет : 800 лв.
Бах тая скъпа разходка!!!!
Много се ядосах и продължавам да се ядосвам , защото исках отново да хвърля боклука  и утре.

Все още търся логична причина , която да обясни на мен и на съседката ( 80 г) защо по дяволите ония от Чистотата ни взеха коша?!


България.
Ден 2-ри



4.6.13

-32 глюпости-

Толкова ми е скучно, че започнах да гладя.

Няма да си кривя душата, докарах я до панталон и блуза . Майка ми ще се гордее , ако ме види да гладя дори и подгъв.Епа, не ме бива.
Майната й на ютията, аз да си кажа каквото ще да казвам.
Порастнах. Не искам, ама ей на...няма обелени колена, нито захарни петлета и дъра-бъра-сто-чадъра.Станах на 32.
Хрумна ми да си напиша 32 неща.Някакви.Без обещания.Нови.Стари.Мои.Разбираемо  цветни и луди.
1.Спрях да чета.[дори не искам да коментирам.ужасно е.но нямам време.тривиално]
*Забележка: ще започна пак да чета.една –две странички няма да ме забавят.
2.Искам да си направя ( сама) дървена полица за стена и ваза от глина.
*това ще го оставя за някога си  , някъде – но няма да забравя
3.Започнах да гледам тенис.за -1 да си закупим ракети.
*ще си купим ракети, топки и подходящи пътъци.кортът ме гледа всеки ден от съседния парк
4.Трагично или не , започна да не ми харесва да пуша.Странно, но аз наистина обича(х)м да пуша
*мисля
5.Pink.
6.Неистово ми се иска да ходя гола. Това вече си е признак, но с  тая сган около мен е разбираемо.
7.Спрях да имам време за интернет.
*Ъъъ...ами нямам време.
8.Ядох магданоз. [това е велик прецедент и нямам никаква представа дали ще се повтори]
9.Искам празна къща и много пари .Да я обзаведа и подаря.
10.Примирих се, че съм луда.
11.Чакането ми се превърна в навик.Но не и търпението ;) Поне не още.
12.Простих.
13.Любимото ми число.13.
14.Все още снимам.Но искам повече.Онази мечтана изложба ми липсва.
15-25 Премълчавам си.Мога и да псувам.Определено мога.
-тук нейде да се вмъкне , че ще си направя още един татус.много важно , но пък за мен е.посланието си е послание.
25-31 Не ме бива в числата , та си помислих да използвам и тире.
32.Никога няма да спра да мечтая.Дори и на 302 ;)

Всъщност нека се усмихнем и бъдем здраве, останалото са глюпости :-)