Цвят без нюанс

Безцветен ден
Черна дълга нощ ..самотна
няма те..душата е сиротна.
Блещука нейде сянка в тъмнината
звезди трептят,сноват там нейде телата
Уморена,сива и зла завръщам се сега
няма те...няма да съм цветна пак.
Тъмно е,има само пепел в този мрак
нямате ...няма да съм цветна пак.
Слънце виждах в твоите очи
макар и банално да звучи
камбанки ми пееха денем
пеперудки ме галеха нощем.
Усмивка имах за кратко
заспивах нощи две,тъй сладко.
Сега е тъмно пак
няма те...няма да съм цветна пак.
Денем бродя по увехнали цветя
нощем полагам глава и не спя.
Събуждам се и тръгвам пак
бутам се в онзи толкова познат мрак.
И днес те няма,пореден самотен час
няма те...и няма да съм цветна без тебе аз!

®all rights reserved

Живот-човешки
Живот човешки-едни се раждат други умират
едни продължават да вървят нагоре,други пък спират.
Някои виждат всичко,на други отредено е да бъдат слепи,
едни живеят с разтворени длани,други умират със свити шепи.
Живот човешки –на хората даден от Бога
хора-различни-едните живеят без проблеми,а другите в постоянна тревога.
Щастие,радост,сълзи и мъка,с какво ли не ни е дарил
и с воля ,надежда,копнеж и скръб ни е калил.
Живот-в едно измерение човешко,
където той тече си спокойно –мъртвешко.
Но идва един такъв момент,когато Бог те прибира
и „защо” никой човечец не разбира.
Живял си-умираш млад или стар,не се знае,
а на живият какво му остава-гроб да копае.
А душата му-на мъртвеца-те гледа,наблюдава
постъпките твои или не харесва или одобрява.
Но ти човеко,който на Земята живеш
не си надарен неговото съществуване да прозрееш.
Плачеш,помени правиш,мъка разливаш,
а животът-човешки е такъв-или живееш,или умираш!

®all rights reserved

Нещо

<.......>



Наистина е много трудно..дори не мога да знам какво започвам да пиша и какво ще излезе накрая..просто искам да напиша това,което чуствам искам да изпразня онази миниатюрна кофичка за нерви,която сега гледам....миниатюрна,...хахаха ..побра доста и продължава да го прави....винаги се получава така ,когато съм наистина на ръба,когато просто не върви...”има дни,в които просто не върви”(песен беше тфа)..ама то дни ли не бяха ...станаха месеци..дали ще мине година...в март месец гадаеш по първата буква от името си и по времето на съответната дата...Л..12..валя дъжд..беше мрачно ...спомням си..дали това бяха сълзите ми...толкова много..дали това беше намек от страна на моята приятелка съдбата,че ме чака обичайното.....никъде не видях слънчев лъч в небето...защо ли ...дали няма да се усмихвам..то не че го правя...как ли изглеждам от страни...а дали въобще имам място в 2006...какво ли означава да гадаеш по първата буква от името си..дали то има значение за индивида...май се задълбах...то какво ли ми остава освен да мисля..да обмислям..да прониквам ,в това което уж ми се случва..е да случва се..защото боли...кой е измислил това усещане..Бог е наистина гениален програмист..как ли е забогатял тогава Бил Гейтс....?..дали това не е игра на асоциации,но с моите чуства....или нещо съвсем нормално..редуване на сезоните или нещо подобно....тъмно е ...да..дали е нощ или нечия почернена душа...може би моята..едва ли..сигурно има и други...по-почернени души..или простo телевизорът се е изключил ..съжалявам..искам да помогна..ставам виновна ....помагам на себе си..но за да потъна още повече..после пак съжалявам и се опитвам на поправя стореното...защо не ме разбраха...исках да направя добро..може би не си личи...защо ли...пак боли...и ето още една емоция..зададена програма от Великия програмист..загубата...пак той я е заложил в нечии съдби..защото други не я разбират,а на трети просто не им пука...те са родени да губят..не съм от тях ..и не искам..какво да правя...поредната емоция..да се молиш..не е лесно..понякога помага..не винаги..дали има рецепта за добра молитва...моля те..нима не е достатъчно..май не..ако беше за мен ..еми..да прощавам..защо са заложени толкова много емоции...способен ли е човек да опита от всички и да успее да оцелее..без нито една от тях..тук загубих логиката..а тя е важна...поне се научих да пиша...това дали е емоция..да..голяма...разтоварване..споделяне...тогава защо е измислено приятелството..за какво служи..като някои беше казал..”каквото си направиш сам и Бог не може да направи”( не съм сигурна дали е точното)...щом можеш сам защо имаш нужда от хора..или нямаш..това страст ли или пристрастяване..има ли разлика въобще ..да има..нуждата е различна..ето пак..емоция..нужда..свързана с онова кратко ..моля те..защо сме се научили да обиждаме ..онези..хора..приятелите ни...те не са наши...може би ние сме тяхни....границата е много тънка..а и онзи въжен мост..който се клати и те кара да си мислиш какво ли ще стане ,ако се скъса,а после минаваш..въжения мост на доверието..какво означава да вярваш..или да обичаш..или няма смисъл..-смисъл може би не..чуство..ето пак..емоцията..после ...страх..това е кулминацията..навързваш ги и става страшно.. има и произовдни...добрият програмист си е свършил работата..кой му помага..има ли такива хора..има ли хора въобще..чух брат ми да ги нарича “мравки”..земята същество..не се знае какво..но може да се изправи и да се отърси от тях..те гъделичкат..дразнят...а ако ги няма..няма емоция..онази..между редовете дори я има...няма въжен мост..или има..спасение..добра логика..как биха могли мравките да се спасят..като се помолят..или като променят начина си на съществуване и гъделичкат по-малко...ами ако съществото се изправя бавно..падат по малко,но достатъчно да се оттърве от поредния гърч породен от мекото щипкане на крайниците им..те са живи все пак..движат се..налага им се..после какво?..да..продължаваш..идва друг гърч..не преди това има леко замисляне...какво е чуството да те гъделичкат..незнам..щастие..радост..видяхме се за малко..беше хубаво..хубава..асоция..момент..колебая се..да сигурна съм Искам да продължа да живея....това е емоцията и смисъла...ако съществото се изправи аз ще застана на върха..съжалявам..искам да живея..смелост или малодушен страх..не..вяра..в себе си..егоизъм може би..дали си заслужава...
.....опитай.....



17.03.2006

Friendship

Що е то приятелството...?

Какво всъщност представлява прителството..една връзка..като тази за маратонките..дето все не можеш като дете да я завържеш..и в най-лошият случай си с обелено коляно,защото баба,мама или тати са я завързали накриво../то какво ли са ми виновни те.../ами какво става с тази връзка ,когато пораснеш и вече са на мода обувките без връзки..носиш си я в джоба за късмет..надали..но пак я има и ти пак се опитваш като неопитен първолак да сричаш..при..я..тел..ств..оооо../или бъркам сричките?/да ама не..и какво става когато допуснеш правописна грешка..казваш си..ох..добре че пиша с молив и хващаш без да влагаш никакъв умисъл добрата фея “гумата”..ама да помага..до тук добре..намираш как да се справиш и с връзкта на обувката/нищо ,че си запазил белега на коляното от палавото детство и нищо ,че си посегнал към гумата///то и без това нея отдавна я няма...какво ли се случи стази гума??/Да ама след това идва стадия на колямото кълбо от връзки,което си нарисувал с неизтъркващия се почерк на собсвения си живот ..а и вече четеш гладко..нямаш право да сричаш..въпреки ,че е много удобно..като гумата..и какво става тогава..уфф вечният въпрос...до къде бях стигнала..ахх..да от където и започнах..що е то приятелсвтво..едно такова измерение,което търпи ужасно видоизменение,деформация и всичко що е свързано с промяната,.че накрая/изобщо ако има край,защото край без начало няма/ сам си се модифицирал и си се доближил до същността на това измерение..и хоп..изплъзва ти се ...как ли ще го стигнеш..кабела на мишката не стига ,за да можеш просто да кликнеш върху него...а и излиза от монитора...тогава какво гониш ...след като една гонка е възможна само ако накрая има победител..тук няма..то няма и как да има..но не става ли всъщност дума за едно безкрайно състезание..пак се отплеснах и загубих началото...кое начало..ахх да..ПРИЯТЕЛСТВОТО ... с главното П..има го ...да но къде..ами намери го..а как се намира нещо ,което не съществува....е на мен един Приятел ми каза как..защо да се мъча тогава като той вече ме улесни обяснявайки ми нещата по простия им и първичен и визуален метод:Аз и Ти...това са перфектните инициали на това,което търсиш...решението на уравнението...но все пак си остават само инициали...довърши имената сама..започнах..край няма..а и начало...е как тогава ..от къде да тръгна,за да стигна до края..или в тази игра няма финал...тук се намеси друг Приятел..не ми даде шанс да повярвам на това ,което ми казва..дали и го чух не зная..но усетих..да ..усетих..и така Приятел след Приятел..а къде се загуби това Приятелство..ах тази гонка...мишка-котка;котка-мишка..и така../някой беше казал/..та чак до края на света...
Що е то приятелсвото ли-опитай се сам да разбереш...може би моята дефиниция е неправилнa, но си е моя....


23.02.2006