Обяснение за „любов”...не „в”
Те тфа чуство,ако въобще е такова ме мрази ...ама и аз не падам по-долу...ненавиждам го.
Някой някъде и някак си бил обичал...шшш.. моля ви...изпадам в смехов транс...тц..това е някво положение,в което препоръчвам на себе си повече никога да не изпадам.
Сещам се за един приятел-все ми викаше..”Стига си се лигавила беее....к’фо е тфа лИбоф”....ужасно е бил прав.
Но хайде да си отговорим на въпроса „От къде идва измамното чувство наречено любов?”
Прекалено много неща ми идват на акЪла като отговор,но само едно май си е на точното място и си приляга най-много на зададеният въпрос-„От нас самите,от внушението,от блъскащите се мозъчни клетки и от няколко водки”.
Любов ли....ае бегай!
Сега си мисля,че аз като не се разбирам с това оптично-измамно явление,не означава,че другите не му се кланят като на велика емоция ,заместваща споменатите вече водки и влиянието им.Еми,да ...що пък да не му се кланят...могат..навеждат се...мен пък ме боли кръста..ха-ха-ха.
Е да де...то имало такова изкривяване на хормоните (не при мен разбира се) и хората му се радват...после и букети некви се размятат и се чува „Горчиво”...хух...то ако беше сладко ,всеки щеше си поиска парче от тортата...ама аз и сладко не ям.
Та...подминах началото...ама се сетих,че съм забравила да спомена едно състояние на неописуем,граничещ с изпадането в медитация и пукането на балони или играта на дарц,момент-надеждата.
Това е някво измислено от нас самите,простите хуманоиди състояние ,в което онез хормонални частици се блъскат в стените я на лявата камера...я на дясната на така нареченото ни сърце.Ама яко се блъскат...ей от това иде сърцетупа...ха-ха-ха.
И след като вече усещащ ударите им се намесва умът или подобието му.Мислите те връхлитат и се мислиш за велик...аааа..да се отлепиш от килима у дома и се оказва,че прахосмукачката е оставила някой болклук ,за който си се залепил...пффф...това беше несбъдната мечта или прокопсана надежда.
Мда,иронично е...дори граничещо с лудост и мания за озлобяване,но за съжаление..като погледнеш надолу ..установяваш ,че боклукът закачил ти се на крачола си самия ти...
Втора част....вече си минал на по-горно ниво...Обичаш.
Хич не ти се иска да обесняваш на никой,щото нали си велик,мощен,извисен...демек си забучил нос в облаците и всички и всичко са под теб..щото така не виждаш собствената си изгалация....
Е та обичаш си...обектът знаен или незнаен-горко му,щото вече от влюбен/а си мотирал в стимулиран стелт с цел да те обичат..пък какво от това,че не те виждат..ха-ха-ха
И ето я заветната,отрезвяваща трета част...
Опааа..нейде из облаците,дето устремено си забучил нос се появява едно „И аз те обичам” и така ти бърка в слуховите органи,че клечките от сутрешното почистване са нищожни в дейността си.....и слушаш и не чуваш...просто „усещаш”
Ей това беше кулминацията.
И като всяко творчески замислено и идейно издържано до първичност действие иде спадът ...демек всеизвестната развръзка (нормалната,не тази по филмите).
Минава време...не се знае колко,защото общоприетото време съвпадащо с всеки друг часовник,но не и с този на ония с любовта ,не трака за тях....то се слива с всичко останало и никой не му обръща внимание...но то минава.Случват се там некви неща от сорта на обещания,вричания,обяснения (пред всички тях слагам „псевдо”) и изведнъж се пльосва тя..рязвръзката..точно като сняг през Юни....
Единият от обектите на това,което се опитвам да обрисувам си „го мести в другия крачол”и опаааааа ей ти края.
Някъде между последният ред на развръзката и първия на епилога следва сърцераздирателна картинка от „пет ред сълзи и шест реда сополи”,но това е човешко състояние на прочистване на оргазнизма от излишни частици и пренатоварване на зрителните органи,предполагащо в последствие я налагане с пресни краставици, я лед..така че няма да му обръщам особенно внимание.
Ох...дойде епилога...много кратък и разбира се по „научному” показателен:
„Ай сиктир бе”
Те тфа чуство,ако въобще е такова ме мрази ...ама и аз не падам по-долу...ненавиждам го.
Някой някъде и някак си бил обичал...шшш.. моля ви...изпадам в смехов транс...тц..това е някво положение,в което препоръчвам на себе си повече никога да не изпадам.
Сещам се за един приятел-все ми викаше..”Стига си се лигавила беее....к’фо е тфа лИбоф”....ужасно е бил прав.
Но хайде да си отговорим на въпроса „От къде идва измамното чувство наречено любов?”
Прекалено много неща ми идват на акЪла като отговор,но само едно май си е на точното място и си приляга най-много на зададеният въпрос-„От нас самите,от внушението,от блъскащите се мозъчни клетки и от няколко водки”.
Любов ли....ае бегай!
Сега си мисля,че аз като не се разбирам с това оптично-измамно явление,не означава,че другите не му се кланят като на велика емоция ,заместваща споменатите вече водки и влиянието им.Еми,да ...що пък да не му се кланят...могат..навеждат се...мен пък ме боли кръста..ха-ха-ха.
Е да де...то имало такова изкривяване на хормоните (не при мен разбира се) и хората му се радват...после и букети некви се размятат и се чува „Горчиво”...хух...то ако беше сладко ,всеки щеше си поиска парче от тортата...ама аз и сладко не ям.
Та...подминах началото...ама се сетих,че съм забравила да спомена едно състояние на неописуем,граничещ с изпадането в медитация и пукането на балони или играта на дарц,момент-надеждата.
Това е някво измислено от нас самите,простите хуманоиди състояние ,в което онез хормонални частици се блъскат в стените я на лявата камера...я на дясната на така нареченото ни сърце.Ама яко се блъскат...ей от това иде сърцетупа...ха-ха-ха.
И след като вече усещащ ударите им се намесва умът или подобието му.Мислите те връхлитат и се мислиш за велик...аааа..да се отлепиш от килима у дома и се оказва,че прахосмукачката е оставила някой болклук ,за който си се залепил...пффф...това беше несбъдната мечта или прокопсана надежда.
Мда,иронично е...дори граничещо с лудост и мания за озлобяване,но за съжаление..като погледнеш надолу ..установяваш ,че боклукът закачил ти се на крачола си самия ти...
Втора част....вече си минал на по-горно ниво...Обичаш.
Хич не ти се иска да обесняваш на никой,щото нали си велик,мощен,извисен...демек си забучил нос в облаците и всички и всичко са под теб..щото така не виждаш собствената си изгалация....
Е та обичаш си...обектът знаен или незнаен-горко му,щото вече от влюбен/а си мотирал в стимулиран стелт с цел да те обичат..пък какво от това,че не те виждат..ха-ха-ха
И ето я заветната,отрезвяваща трета част...
Опааа..нейде из облаците,дето устремено си забучил нос се появява едно „И аз те обичам” и така ти бърка в слуховите органи,че клечките от сутрешното почистване са нищожни в дейността си.....и слушаш и не чуваш...просто „усещаш”
Ей това беше кулминацията.
И като всяко творчески замислено и идейно издържано до първичност действие иде спадът ...демек всеизвестната развръзка (нормалната,не тази по филмите).
Минава време...не се знае колко,защото общоприетото време съвпадащо с всеки друг часовник,но не и с този на ония с любовта ,не трака за тях....то се слива с всичко останало и никой не му обръща внимание...но то минава.Случват се там некви неща от сорта на обещания,вричания,обяснения (пред всички тях слагам „псевдо”) и изведнъж се пльосва тя..рязвръзката..точно като сняг през Юни....
Единият от обектите на това,което се опитвам да обрисувам си „го мести в другия крачол”и опаааааа ей ти края.
Някъде между последният ред на развръзката и първия на епилога следва сърцераздирателна картинка от „пет ред сълзи и шест реда сополи”,но това е човешко състояние на прочистване на оргазнизма от излишни частици и пренатоварване на зрителните органи,предполагащо в последствие я налагане с пресни краставици, я лед..така че няма да му обръщам особенно внимание.
Ох...дойде епилога...много кратък и разбира се по „научному” показателен:
„Ай сиктир бе”
®all rights reserved
