Тиха мрачна нощ,кърви,
някой някъде своя път върви.
Предал душата си скита и в деня,
някой спрял е неговото „летя”.
Туп-туп-чува се по навик
заглушен умира онзи повик.
Има звезди,има и небе,
но няма го невинното дете.
Блясък,писък и гарван
черен,лепнещ катран.
Събда,сълза, спрян живот,
някой останал е сирот.
После пак ден без слънце,
недостигнали,изтръпнали ръце.
Болка,страх и ужас
Прошката и аз!
®all rights reserved
