Среща с манджата!

Да,манджата!Това едно от стомахо-чревните задоволства на сънародниците ни.Без време ,без час ,но задължително с привкус на чревоугодничество и миризмата на училищния стол от време оно.Да-точно онази миризма,от която като деца ни се пълнеха устата със слюнка,която преглъщахме с мисълта,че мама или лелката в стола днес са били в настроение.Голямо лапане пада в нашата държава!А тя манджата -дали е само и чисто наше си творение?!Не се знае-няма дефиниция за този готварски ,слюнкоотделящ термин!Има синоними,но те са международно-известни.Е след като няма ,можем и ние самите да дадем такова.Аз вече го направих!Но понякога това чудо на кулинарията няма нужда и да придобива форма-то се усеща-мирише!

Пиша всичко това само в една връзка-трамвайна случка 2 (след нафталинката).Седя си мирно и кротко и си се возя (културен пътник уе-даже с карта-фук) и на Пиротска (там обикновено по стъпбите зачукват бастунчета ,задава се смесена и непоносима миризма и дори се случва да усетиш как колелцето на някоя пазарска,бабина количка минава някак неусетно през крака ти!) се задава една заушена в плетената си шапка старица,свила бръчките си в шепата на опърпания си шал и носеща със себе си МАНДЖАТА!Е,няма такава миризма на запържен с червен пипер лук,къкрещи в старо олио и на бавен огън домати с незнайни подправки,най-често стрита чубрица или джоджен.Тежка миризма-дори в училищния или студентския стол не е толкова упойваща и въздействаща повдигащо на организма!Чак се ударих в прозореца в желанието си носа ми да избегне този вулкан бълващ тежка миризма.Но тя се настани точно до мен-нямаше къде да се обърна дори.Навря миризмата си в мен и си се сгуши в опърпаното като проскубана котка палтенце!Това не беше бабата,а манждата в нея!Вдишвайки на малки глътки се надяваш да прецедиш въздуха и да си вземеш от чистия (доколкото е такъв в трамвая) и си представяш бабичката наведена над старата си печка "Раховец" ,бъркаща доволно манджата с дървена лъжица!Туп-капачето и нека къкри.Бабето сигурно е било доволно,че е подготвила рано-рано манджата за обяд и има време да разнесе новината за това в трамвая и да се наслади на Женския пазар!Точно това зловонно бабе от трамвая тази сутрин ми се видя мила женица,нищо че пръскаше опусумски миризми.Но има някои ,които ти се струва че нарочно са се напоили с манджев сос ,за да смърдят.Е те хората правят кръг около тях ,за да се опитат да избягат от чудовището за носа им.Ето ти място в трамвая и никой няма да ти диша във врата,защото ти така смърдиш,че другите вече усещат и съставките на сутрешната манджа!

Кампания

В тазгодишната надпревара за Сграда на Годината 2008 участва и Парк Мол Стара Загора.
Един от проектите на Marazzi ,с който много се гордеем.
Нека подкрепим тази капмания и да се надяваме да спечелим :)


web page: ввв дот buildingoftheyear дот ком

Успех!

Нафталинката

Събудих се сама ,в 8.25.Крива.Всичките ми сетива наострени като бойни копия ,готови да пронижат всеки доближил се.Пих кафе,даже две-пуших,гледах сутрешния блок.Всичко машинално и без грам интерес.Докривя ми от отношението по телефона-много ми се изкриви всичко.Облякох се,марш към работния процес.Наближавам спирката на трамвая и срещу мен се задава кучкарка с 6 песа.Изпитвам ужас от кучета.Намалям и се чудя какво ли ще стане,ако някой от уличната порода псета ми скочи.Двоумя се между вариантът да го одуша с голи ръце или да крещя неистово от страх.Кучкарката свива в дясната пряка,аз минавам с облекчение надолу.Спирката в разкопан вид,многосгание и неработеща машина за минутите до идване на трамвая.Преживява се.Отразих го като факт.Преживях да изчакам и двамата пенсионери,които изкачваха трите стъпала на трамвая като видни планинари ,Витоша.Набутах се в навалицата и успях да се домогна до мястото срещу отворения (Слава Богу) прозорец.Слънчевите очила ме опазиха от гадното слънце,което убива уморения ми поглед.Но миризмата....тя не се преживява.Стоях си кротко.Усетих че някой се блъска -нормално.Направих място без да виждам кой минава зад мен.Туловището изплу пред мен,разперило величествено костеливите си ръце.Възрастна дама с мирис на нафталин.Disgusting!Де да беше само нафталина.Подвижната миризма против молци имаше прическа стил станах-тръгнах-нямам гребен.Бели коси,по върховете остатък от червена кана.Измежду бръчките и острия поглед се мъдри червило с цвят на керемида и изписани с някога бил черен молив.Лилаво шалче и светло лилава лачена чанта.Ощърбани ръкавици вероятно изхвърлени от внучката или някоя по-млада съседка.Миризмата не се понася.Усещам,че радостта ми от отворения прозорец ме възпира да се преместя.Вдишвам нафталиново-нафтения въздух и се замислям дали Нафталинката е в мисия.Неминуемо.Качила се от средната врата мисията е активирана.Бавно пробиване на път до предната част на трамвая и така привлекателните предни местенца до парното.Пречка-има хора,които не помръдват.Спира се и всява респект.Приплъзва лапа до пилона и се лепва над главата на жена на средна възраст,която видиш ли си е позволила да заеме полагащото й се място.Пристъпва нервно от крак на крак.Върти глава и в другата посока-наблюдава за освобождаване на терена.Трамваят скрибуца ,намаля и спира на следващата спирка.Бабето ме бута рязко,забелязала надигащата се жена.Бавно се настанява на "трона" си ,скръства ръце,повдига глава и морковените коси се помръдват за малко от спластеността си,свива керемидените си устни в кокош хилеж-Успя.Миризмата става непоносима.Хората качили се от първата и средна врата сбърчват нос.От ляво кисела тинейджърка се маца с фон-дьо-тен и се пъчи с брошката си-лъскава,розова пеперуда-незнайно защо закачена на ластика на суетчера й.Намазва муцуната си с поредния пласт грим и кокетничи уж само пред огледалото.Хвърлям й презрителен поглед през очилата и си казвам на ум "Е окей,видехме те-ама гледката не струва".Нафталинката не помръдва и като че ли изпада в летаргия от постигнатия успех.Трамваят продължава да си скрибуца по релсите,слънцето бие в очите ми,а миризмата продължава да ме упойва и да навлиза в ноздрите ми с всичка сила.Едвам издържам до моята спирка и бързо слизам,за да поема чист въздух.Нафталинката продължава пътя си като победител!

®all rights reserved

А уж се имах за кърък....

Не...всъщност ДА.
Само за някакви си 3 дни успях да натрупам 3 изненади.Две от тях вече споменах.Ей сега преди малко реших да си пробвам късметя в една игра на любимото радио FM+.Спечелих уеее...новият албум на Том Джонс.Обичам ретрото!



А винаги съм си мислела че съм тотален и непоправим карък -да,ама не било баш така!Сега остава да ми цъфне смс от 777 за едно лъскаво мерджанче и направо почвам да играя тото ха-ха!

Ай,стига бееее.....

Мина ми и кривотията и всичко!
Както всяка сутрин и тази си купих в-к "Телеграф".Но успях да го прегледам преди малко.Разгръщам си,чета си...и изведнъж какво да видя на стр.18 с големи букви.Те това:



Мое си е!Моята публикация от преди седмица май,която реших да пратя на вестника,па те взели ,че ме и публикували.Най-много се изкефих на голямото заглавие!Кеф!

Кривотия

Криво ми е днес!
Успах се-дууре че Мишката ме събуди.Полусънена и вън от всякъв замисъл щях да се пльосна от леглото,сутрешен инцидент-нормално.Спеше ми се толкова много,че ми се искаше просто да си легна.Ми к'во-човещинка.
Ама няма начин-работа.Станах,направих си кафе и алармирах на Мишата,че съм станала де,ама дали съм се събудила е друго питане.С една дума станах с обратната страна нагоре.Тука се сещам за надписа на един wallpapper "My ass and your face could be twins"-много истина има в сутрешното ми изражение и това.
Даже и кафету ми докривя,щото сутрин съм с левите напреди и си изтървах лъжичката,за малко да счупя и чашата-ама все пак успях де.Добре,че пия нес-кафе иначе не се виждам да чакам кафето да се свари или да зареждам кафе-машина,макар че искам да си купя заради каймака.Бахти ...още ми се спи.Добре,че поне успях да си хвана трамвая в без 20 и не се вкочаних на спирката!От спирката до офиса още повече ми се спече ,така или иначе липсващото настроение,защото от някъде зад мен затракаха гадно-звучащи токове,изпитах онова усещане,че някой те коли на ум,тоест гледа те в гръб.Викам си ,че е време да пресека,за да си зема кафе от Дупката.Нямаше начин да не се обърна да си докажа усещанията.Пачата!Бинго.С шапка с козирка.Не се стърпях ,обърнах се най-непоколебимо и й се изсмях във фейса.Грубо или не това заслужи.Всеки път като ми се наложи да се засека по какъвто и да е начин с тоя колоритен червей ми се вкисва света и ми се иска да съм в Космоса и да имам huge boots и да ритам по планетата и вътре всичко да се тресе-агресия-ужас!Поне лелката от Дупката е една ужасна мила женица и все ме посреща с усмивка ,нищо че ми прави подобие на кафе в клатеща се пластмасова чашка,от ония дето като ги стиснеш и кафето изкача във въздуха и шансът да се омажеш е 100%.В офисът е ясно-работа.
Едно "Аре да затваряме,нали отбихме номера" ме подлуди,ама ми мина,щото не мога да му се сърдя на Васко.Ся ми е още по-криво ,защото искам ,ама неистово искам да си ходя.Да легна на дивана,да се стопля,'щото чудно ми е студено,да си направя кафе,да си надуя George Michael и да се довкисна качествено.
Да идва уикенда,че ми избиват чаркулите вече.

Глюпости

Навън вали сняг+дъжд или на мен ми се привижда-незнам точно,но със сигурност вали и е студено.Уж не обичам лятото ,ама и това сковаване не ми е от любимите,щото мразя да се навличам!Кеся си в офиса,слушам музика,пиша някви мейли по рекламация,говоря си с мамето за езотерична литература и от време на време притичвам до терасата за фас пауза!Идилия! Или идеалната гледка на един скучен,работен ден-като всеки друг.По ми харесва лудницата ,в която има работа и съм зарита в обяснения и посредничество България-Италия-България и се чудя на кой каква проформа за пусна.Динамиката убива времето и току виж е станало 18.30-чантичката и дома.Да,ама не всеки ден е такъв,то няма и как да е!
Одеве споменах пауза.Спечелих и Кафе пауза от Радио FM+,която щяла да цъфне в офиса-кога не се знае,но все пак мисълта за подарък ме усмихна,а и уважението хич не е малко.




*
Пък и днес се попритесних сериозно с мишата.И още го мисля.Кофти случка.Но пък от моя гледна точка е съвсем в рамките на нормалното човек да греши.И след като си поправи мазалото да не бъде санкциониран,ама ходи обяснявай на по-горе стоящите,че служителите им не са роботи и имат нужда от почивка.
*
Почивка!От 19.12 до 05.01.Чак ме е срам.Особено от Васко!Той няма да почива.Аз се чудя от сега к'ви ще ги върша сама из нас.Майка ще ми "подосажда" за някой ден,ама и това ще мине,а тази почивка ми е дълга за бездействие.Верно,втората работа мен си чака,ама то това е убиване на 2,3 часа max.Естествено ще чистя,подреждам и бля-бля домашна му работа -но то пък това за ден-два и няма какво повече да го върша.Пак се обеснявам много.
*
Имало 5 коренни раси.Това ме сецна мозъчно днес.Интересни са ми всякакви чудатости ,щото всеки си е по своему луд (и аз в това число),но за тази теза не бях чувала.А то учените писали-брисали,книги издавали-потрудили се хората.Ще се позамисля за някоя такава книжка от Славейков.Мамето ми предложи Ернст Мулдашев-странна птица е този офтамолог.Присадил око,а хората го охулили.Дали е било завист незнам,ама си е напредък в медицината.
*
Коледната треска започва да ме сгащва.Обичам празниците.Обичам лампичките,елхичките,всякакви джвъчки за окраса-доста си се заигравам с тях у дома.И тази година ще да е така.Приятно е.А и придава уют.Домошарска история си е моето.Майка ми все ми вика,че съм била Плюшкин- и да съм ,нали не преча на околните!Обичам и да пазарувам подаръци.Но тази година ми е трудно.Не съм намислила какво да купя на никой.Ама като му дойде времето...още е раничко.
*

Без заглавие

Ууу ,че кофти дълъг и смотан ден!Спи ми се ,мързи ме-нищо не ми се прави.Освен това си блъскам тиквата в някакви имагинерни проблеми и социални казуси ,които хич не са моя работа да ги мисля,но няма как след като рефлектират върху любимия човек.Но затова малко по-късно.
Сега ме притеснява шибаната финансова криза.Не ми пука за джоба на европееца или за заплатата на примиера,еня си ми е за мен и за близките ми хора.Адски много се ядосвам ,че всичко това е толкова изкуствено и създадено от някакви префанцунени икономистчета на Уол стрийт!Що пък и нас требе да ни покоси това "чудовище"-някаква вина за разбърквацията на борсата ли имаме?Не разбира се ,но както вече писах,това си е чиста проба извинителна бележка за онези там горе.Ненавиждам ги!Предполагам и не само аз.Мразя да съм зависима от обстоятелства и разни спънки,които грам не зависят от мен.Гадно е -повръща ми се от цялата тази ситуация!

*

И в този ред на мисли ,ейй шефката на онзи гнусен магазин -Кой ти два правото на тебе да манипулираш хората вдигнала високо (не глава)чашката и сееща тъпотия след тъпотия и бъркаща в основите на хаоса?!Майната ти на теб и на цялата онази сган там!Побеснявам само като се сетя за тази уж човешка плюнка,нечовек,абсолютна развалина,но видиш ли Шеф!
*
Пак кризата ме тормози.Ами ако догодина (което както и да го погледнеш си е близо) фирмата ми има затруднения?!Ами ако отново трябва да си търся друга работа?!Това е една доста ужясаваща ме картинка,защото съм минала по този път.А като знам колко спокойна,сигурна и оценена съм се чуствала до сега -клатенето на офисния стол ми се струва вече като потушително заметресение!Не мога да знам какво ще стане-само мога да се притеснявам!То не ,че няма да си намеря друга работа,ама в никакъв случай няма да имам късмета с такъв разбран шеф и спокойна атмосфера за работа.
*
Оф,сипах си винце с лимон и ръбам солети.Подрасквам в скайп с Красето от Чехия-почивам си...а трябва да бачкаммммммм....гадост...няма ли край тоя ден бееееее....грррр

Малък празник у дома

Вчера беше Ден на Християнското семейство или Въведение Богородично.Да си призная не знаех,но го чух в "Тази сутрин" на Бтв.Хубав празник -придава усещане за топлина и уют.Момчетата не знаеха.Казах им като седнахме на масата-червено винце,туршийка омешена с кисели краставички и свещ.Някак си съм си наумила ,че на празник (какъвто и да е) свещта е неотменна част от интериора.По-хубаво ми става като мъждука и свещичка :)Най-сетне сготвих и пиле с картофки-отдавна си го бях наумила,но сега и го направих.Стана вкусно! (Тук отварям скоба за моментите в кухнята,които започнаха да ми доставят огромно удоволствие.Заинтересувах се и от различни рецепти и разно други хитринки.Ако не съм споменала вече някъде из блога-и туршия направих-за първи път в живота ми.Не ми се струва странно де-нормално си е една жена да готви,но когато е намесена усмивка и доза удоволствие в това,ястията са доста по-вкусни.Та с една дума-гордея се със себе си ,когато вилнея в кухнята!)
Хубава вечер!Даже се поизфуках доволно :)







След вечеря незнайно защо ми стана някак топло,да не кажа горещо-странна му работа е човешкият организъм.Васко си го обясни с виното,ама от половин чаша такъв огън е малко вероятен!Както и да е-излязох на терсата и след доста опити успях да щракна това:


А тази сутрин вместо "Добро утро" си казахме "Честит първи сняг"-много романтичен ми изглежда този сняг днес :)След малко смятаме да го поутъпчем лично :)

Ноемврийска разходка

Отново е уикенд.Предприехме разходка до изложението "Произведено в България".Разположено в НДК сред човешката сбирщина и космически цени,на фона на обявлението по Бтв,че всичко ще е с -50%.Да бе да!А това гръмко изявление ,че нямало да има вече етикети "Made in Chine" също си остава безпочвено-етикетите се махат мили мои Българи!Не видяхме кой знае колко интерсни неща.Но все пак имаше едно кътче в ъгъла на 2-я етаж,което си беше чисто българско и ме накара да се усмихна.
Всичко останало беше обичайната гледка на селския пазар:ужасно много хора ,тръгнали и те незнаят къде,опашки за безплатни мостри и тестери,натежал въздух и разбира се блъскане и ръчкане в опитите за разминаване между сергиите.Но не съжалявам,че отидохме именно заради онова кътче Българско,свито в ъгъла,но запазило семантичността си и усещането за Нашето си- за България!

Есенно настроение

Уикенд е!Задължителен пазар-доволни сме!Разходка из квартала.Усеща се есентта,но онази истинската,а не ненормалните 20/25 градуса през ноември.Духа хапещ бузките вятър и есенните листа се гонят в почти зимен танц.Купих си цветя от един дядо "Набрани са сутринта от Панчерево".Усмихвам му се и му подавам паричките.У дома ги сложих във ваза и ми лъхна на градинка.Някак тъмно е,мрачно и тегаво,макар че и есентта може да бъде красива :)





А снощи усетихме красотата на зимните вечери с ракийка и задължителната домашна селска туршия-Благодаря Маме :)

Идиотизми по нашенски

Тази вечер ме е ударило на размисли по родните и абсурдизми.От доста време на сам все гледаме новини и Бареков и все повече се убеждавам в истиността на думите на Фънки : България=Абсурдистан.
Някак си дори незнам от къде да започна задълбочения си средно статистически анализ на цялата система.Ще спестя цинизма,въпреки че точно той би бил най-точен като изразно средство.Но все пак съм си набелязала някои нещица (иначе с огромно значение),които боцкат мозъка ми на уж нормален гражданин на света или Българинь.
Траги-комедията в моето съзнание започва от всички видове протести (поне това съумя да направи народЪт)-било то животновъди,зърнопроизводители,млекопроизводители.
(Ха сега слушам анонс за Късните Новини:И зъболечението поскъпва-одее го коментирахме с Васко:Е то до сега евтино ли беше?).Протестите обаче не ме възмущават чак толкова,защото се случва традиционната картинка :сбирщина обединена от уж една идея и стратег (тук визирам синдикатите) ,всеки крещяш за своята си кауза,някой носи Българското знаме и се провиква със заучени реплики ,изрепетирани по време на предварителната явка (репетиция по европейски)-местната кръчма,чуват се свирки (модерна тъпла),тук там фолкрони мотиви огласят площада (тъпан или кавал) ,демонстрации (понякога грозни);задължителното меле пред портите на властта,гръмки критики по медиите и така докато някой политик не излезе пред вече споменатите порти ,обрагден от дебеловратковци със слушалки на пружинен кабел и започне да обещава.Много ни бива да обещаваме.Назовавам с "ни",защото всички сме в кюпа,най-малко според националната си принадлежност!До тук с протестите,от които изводът е много простичък :Кучето лае,а керванът си върви!
Хвърляме около на социалната политика или с простички думи онова,което определя как по-тактично да ни бръкнат в портфейла (джеба народен).Оставям настрана проблемът с пенсиите и това,че държавата ни е прецедент относно ниския ръст на пенсиите.Това,което буквално ме шашрдиса и изуми беше терминът "Праг на бедността"-увеличаващ се от 2009 (съобразно приетият вече нов държавен бюджет) на 195 лв.Ако трябва да мислим в Евро,по-добре да не калкулираме-сумата ще намалее с 1 цифра.Което разбира се няма значение.Не сумата,не увеличаването й,а самият термин буди това мое недоумение и шашкане.Кой по дяволите (лек цинизъм,не се сдържам) има правото да решава колко е беден народът му??? И защо "праг" ?!Че тези които кътат за издръжката си по 196 лв. да се спъват в него ли ?! Или не-те вече са друга класа,богати може би? Това е меко казано абсурдно.Уж се опитваме да копираме европейския модел на управление,но при нас това не се усеща,напротив кризата се кризисира (тоест деградигара до степен мутация)с поредният фактор "световната криза".Та за въпросната криза,в която ние отново сме намесени,макар иначе да сме незнайна дестинация за хората отвъд Океана.Странно как е едно,едничко положително (дори и микроскопично) аспектче не ни се лепна от всичките тези околни икономически колоси.Иначе еша ни няма да подпомагаме дадена страна,дори на Грузия напъклнихме хазната,че видиш ли много са зле горките ни презсъседи.
Всичко изписано до тук е лишено от логика (не като изказ разбира се ,а като семантика и разбираемост-да не говорим за примественост).И в тази Нелогика,ние сме длъжни да изгледаме всички Новини ,да се поядсваме,да попсуваме както ние си знаем и задължително всеки ден да се спъваме във вече небезизвестния Праг на бедността!
Абсурдистан!

На гости на Мама и Татко

Най-сетне успяхме да идем и до Хасково :)Мама ни беше поканила за Димитровден.Беше хубаво.Пазар,обикаляне,пълни торби ,усмивки ,гости,пълни маси и здрав сън!Хубаво е у дома.Само дето ни направи впечетление,че са останали само по-възрастни хора в това малко и хубаво градче.Но какво ли има да се чудя след като аз самата не живея там.Трудно е за младите хора да достигнат до така желаната реализация.За късмет се видях и с брат ми ,приятелките на майка ми и с другия ми батко.Всеки с грижите си.Преживяхме и новината,че синът на леля Роси катастрофирал.Стреснах се доста!Важното е,че ще се възстанови.
В плетеница от емоции мина този уикенд.За капак в Неделя нямаше места в автобусите за София и се наложи да ставаме в 4 сутринта в Понеделник,за да се приберем.Спомени!
И снимки ,разбира се :)

Масите на Мама-все вика "Хайде яжте дее"



И аз дадох своя принос в приготовленията-украсата!



Брат ми май искаше да каже нещо :)




Почивка,а Васко ме издебна с телефона-папарак :)



А с Кака и Батко си прекарахме една чудесна вечер в приказки ,пийване и хапване :)





Да,хубаво е у дома :)

Project Mall Stara Zagora

®all rights reserved

Усмивки

Свърши и поредният работен ден....поне в офиса,ама не и нацяло.Чака ме втората работа,но реших да отделя време за блогчето и да се изфукам с нещичко.
Чакахме се на спирката с Мишката.Отдавна ми беше казал ,че ми е извадил плюшено мишле от онези в машинките с желязна скоба и все ми го забравяше на работа.Е,донесе си ми го :)Жълто оранжево с меки ушички и синя панделка.Но изненадите не приключиха до там.Имаше си компания в пликчето-синьо,ухиленко динозавърче-много сладкооо...още цъфтя с грейнала от усмивки муцуна.Но неее...изненадите не свършиха.На път за вкъщи трябваше да понапазаруваме.Влезнах в зеленчуковия магазин под нас,а Мишето ме чакаше отвън.Излезнах и той ми се усмихна някак дяволито и изскочи с червена роза!Обичам тееее!

3D

Олекна ми!Справих се с новият software на Domus3D!За първи път се опитах да направя 3d проект със специализирана програма на базата на Autocad!Успях.Мъката беше докато инсталирам 4-те диска и да заредя библиотеките.

Ето и първият ми опит ,но не последният в 3D проектирането!

Рожден Ден

Днес празнува Любовта ни :)

Честита Първа Година Мило мое Мишленце!

Обичам те!

Победата

Успяхме!Кой сега е номеррр едноооооооооо :)

Край на притесненията-старт на здравото бачкане.Днес празнуваме у дома Победата :)

Поливаме с Шардоне&лимонче и пица Mercedes XL :)

Не ми остана много дъх и думи да изразя щастието-но по усмивките и настронието у дома се познава ,че Днес ликуваме.Заслужено!

Обещано

"Не си писала от Петък"...(мое обяснение)..в отговор "Ще чакам"

Пиша и се усмихвам с думи и снимки на мамето :) Благодарение на нея видях домашни кестени както ги нарече Дони и вкусих от тях.Дори ми ги направиха и после ми се смяха,че нямам и ни най-малка представа как се яде това чудо на природата.В началото има вкус на картоф - ама сладък,после и леко соленко и някакъв необясним,кестенов си вкус.Ядох ги варени.Оставих си и да пробвам с печени.Но си признавам ,че точно тази вечер ме мързи.

Тази седмица пак ми е притеснено.Мишката ме зарадва с хубава новина тази сутрин,но аз пък взех че я разбрах за моментална-нали не обичам да чакам,но ето ме на осъзнала реалното си седя и чакам.Заслужава си -поне така си мисля.Имаме си планове за уикенда и поне веднъж не искаме да се провалят: пу-пу да не ни е уроки.

Няма да се размина само със снимките на кестенчетата.Докато бях хванала фотоапарата се замислих,че не само цветенца имам за снимане ,а и част от домашния уют през моите очи разбира се.

Влезнах бокса и с умиление са усмихнах на единственото ми кактусче-ейй успях да го запазя,дори и след преместването, и дори му смених саксийката с шарена ,оставена ни в наследство от хазяйката.Има си и рапанче за компания :)

До него си имам още едно нещичко,което ме усмихва и ми навява спомени.Първото ми подаръче от Баджо (какчето ми) като замина за Англия :)

Беше в комплект с чаша за кафе и пръчици канела-всичко си пазя :)

Плодчетата у дома също заслужават фото-уважение :)

A самораслото ми цветенце не спира да цъфти напук на студа вечер и сутрин :)