~време за мечти~
The original 
Събрали се учени - лингвисти на симпозиум, за да обсъждат езиковите проблеми.
По едно време така се обърнала посоката на дискусията, че всеки взел да хвали колко съвършен е неговият език, как дадено чувство можело най-добре да се изрази и т. н. Нашият представител слушал, слушал, па накрая му писнало да слуша глупости, станал и теглил следната реч:"Дами и господа, моите почитания към вашите езици, но няма по-богат и цветист език от българския. Ето тук съм ви приготвил няколко примера в подкрепа на твърдението ми:
1. Кажете, има ли някой език на тази планета, на който да има дума,
означаваща нещо средно между "капе" и "тече"? Няма такъв. Аз съм проверил специално. А на български има - "църцори".2. Има ли някой език, на който да има 4 степени на сравнение - няма. А на български има - далече, по-далече, най-далече, на майната си. Или - готина, по-готина, най-готина, бафмааму.
3. Има
ли език, в който да има минало незапомнено време? Хе хе - няма. А на нашенски има - Бил съм се бил напил.4. Имате ли вие бъдеще евентуално време в миналото?
Нямате. А ние имаме - щял съм бил да работя.5. Колко начина имате по заобиколен
начин да кажете "не знам", когато ви питат нещо? Общо взето всичките се свеждат до един: "I don't know" "No idea" "I got no clue". А вижте ние колко по-заобиколно можем да го кажем: "Казва ли ти някой!", "А сега де!", "е**ш ли му
мамата!", "а - сега ме хвана!"6. И накрая, господа - хайде кажете - има ли език, в който да има една такава дума, която да може да замести всяка друга дума в този език? Няма! А на Български има - това е думата "такова".
На последната 6-та точка американският делегат не повярвал и казал "Не го вярвам това, че една дума може да замести коя да е дума в езика, аз лично ще проверя това!" Разбира се Mr. Smith заповядайте в БГ да проверите! И така мистър Томас Смит хванал самолета, прелетял океана и още веднага на аерогара София решил да пробва вълшебната дума. Отишъл на информацията и казал: "Моля ви, таковайте ми едно такси" - няма проблем, служителката набрала един номер и таксито пристига.
Изненаданият Мистър Смит се качва в таксито и казва на шофьора: "Моля ви таковайте ме до най-луксозния хотел в София" - няма проблем - бум в Шератон. Още по-изненадан отива на рецепцията и казва: "Моля ви таковайте ми една стая за 5 нощувки" - няма проблем регистрират го дават му ключа и момчето му занася багажа до стаята. Томас е като треснат, но продължава да тества думата не вярвайки на ушите и очите си - сяда в ресторанта и казва: "Моля ви таковайте ми мешана такова с шопска такова и едно такова Каберне Совиньон" - след малко иде мешаната скара, шопската салата и виното. "Oh my God, he was right - it really works"
признал накрая Тома неверни. На сутринта станал и тръгнал към банята, но се сетил, че предишната вечер му направила впечатление една старинна сграда недалеч от хотела и един минувач го информирал, че това е Централна Баня, та нашият човек решил да я пробва как е, щото в неговата модерна държава няма такива работи. Влезнал човека да се къпе, но там нямало четка с дълга дръжка, с която да си търка гърба и той помолил един пич да му сапуниса гърба с думите "Моля ви, таковайте ме отзад". При което оня се оказал услужлив човечец - (ми чужденец все пак - няма да го оставим с впечатлението, че не сме гостоприемни я!) - и съответно го "таковал". Томас Смит останал доста изненадан от събитията, но си
замълчал (все пак чужда държава, може пък тук това да е нормално) и като се върнал в Щатите - споделил си преживяванията, при което доцент Ганев се плеснал по челото и казал, о, аз забравих да ви предупредя колега, че глаголът "таковане" се спряга неправилно на голо дупе ...
®all rights reserved
Логото на наш'та shitty държава трябва да е "Прецакването е пари"! 
®all rights reserved
®all rights reserved
®all rights reserved
В днешната реалност и напрегнато ежедневие в опЪн-офис пространството човек може да придобие невиждани до този момент качества и желания и да наруши дадени обети и да се възкачи на пиедестала на успешното домогване до чуждото.Случва се в сутрешната си екзалтация да приемем,че всичко е сътворено за нас и ние сме хората,които трябва да се възползваме от всичко и всеки.И така стеклите се обстоятелства ни докарват до състояние да се домогнем до чашата за кафе на ближния и да я приобщим към собствеността си!Победа!Доволна физионимия и законова формулировка на новата придобита собственост не ни е чужда.Нека пием кафе от двата извора!
Обликът на лудостта и тоталното разочарование от вече потеклата и съответна свършила доза кофеинов разтвор би могло да ни "извади извън релсите" и да преустанови контакта между здравия разум и действията ни.Сутрешният звяр дремещ в залятото ни наполовина с кофеин съзнание се пробужда за останалата част.В търсене на другата половина се запътваме към извора разливайки и последната капчица от живителната течност.Втурваме се в галоп към събуждащата си мисия и разпръскваме енергията си върху околните.Нямаме нужда от огледало ,за да установим колко сме освирепели. 
В бързината на следобедната кафе-пауза сме готови да се борим за топла глътка кафе.Дори сме сигурни в себе си ,че ще удържим горещата пара и почервенялото си гърло.Бойците не се предават толкова лесно.За нищо на света не изпускаме плячката си,дори и тя да е виновата за огнените вълни надигащи се от дебрите на опърленото ни гърло.Каква наслада-Горещо кафе (дори и парливо и изгарящо,но наше).Отново вик на победа,макар и с лек привкус и мирис на изгоряло! 
Когато историята говори с факти,ние сме длъжни да замълчим и да отпием от настоящето. 
Не се чудете и маете 
®all rights reserved
