Егоизмът мили мои не е само онова нарцистично поведение към останалите и вечната отбрана на личната кошничка.Не бъде само нарцис!
Кошничка всеки си има.Така и с една дама в оранжево.Красива откъм морал,толкова че приличала на магарешки трън с лек ,ефирен ,лилав воал метнат върху цвета,за да заличи грозноватата основа.Името лесно можеш да преекспонираш от бодливо на приятно,чак радващо ухото и окото.Но...не всичко е видимо за онези,които са с розови очилца или лилави воали.Та тази мила дама сеела наоколо само оранжева светлина,нюанси на едни такива доста странни ментални висоти и наред с тези възвишени идеали изтичала злоба,ненавист,жлъч и безсмислен инат.Оранжевка обичала кошнички.Не онези шоколадовите.Не онези пазарските,не и от онези декоративните ,в които обичаме да трупаме хиляди уж ненужни джвъчки.Не.Нейните любими кошнички били чуждите.Обичала да наблюдава как се градят ,съчка по съчка,сплитат се и се увиват в кръстопътищата на човешките отношения.Поставяла всяка една на пиедестал,взимала лупата си наречена любопитсвто и започвала да обследва случващото се в живата кошничка.Поставяла пръст на върха ,за да се опита да спре криволиченето на клонките и конците,но все не успява да попадне на изхода или входа.Мърдала месестите си пръсти по дръжката и се опитвала да остане незабележима,но показалецът и винаги се закачал за тревичката,която се подавала от единия край на почти всяка кошничка.Някои обичала да наблюдава много дълго време,защото били като онези кошове за пране-високи,много здраво сплетени и с капак.Чакала със стоическо търпение да се отвори капакът и бутала своя поглед там.В началото всичко било много интересно и тя се усмихвала на всеки завой или илюзия,на всяко наместване на пластовете и на всички онези малки пчелички в "съзнанието" на кошничката,които работели неуморно ,за да завършат правилно започнатата сутринта плетка или извивка,дори цял пасаж.С всеки изминал ден оранжевата дама се опитвала да стигне до дъното на кошничката и да дръпне върха на началното клонче.Неуморните пчелички й пречели,пускали жилата си в пръстите й,хапели съзнанието й с угризения,но никога не успявали да я ранят.Дразнели сетивата й с перманентното си жужене и изпитвали ужас от натиска на онова огромно ,черно нещо нахлуващо през отвора.Минало доста време преди дамата в оранжево да проумее ,че сред тези работарчета имало и търтеи.Гениално.Пробив в системата.Сближила се с търтеите ,бидейки себеподобни и започнала да вижда пролуките в иначе така добре стегнатите клонки.И така кошничка по кошничка,търтей по търтей,клонче по клонче ,та чак до дъното.
Една светла сутрин Оранжевка се събудила озарена от слънчевата светлина,от песента на птичките и привидната гробна тишина пронизваща изострения й слух и витаеща в кошничките.Тя отворила капаците на любимите си гнезденца ,за които не обяснихме каква плетка имат,но тук можем да изпаднем в лирическо отклонение.
Кошничките с капаци са любимци ,бъдейки затворен формат или кутията за всичко на всички останали жълти,сини,червени,зелени люде в света на Оранжевка.Останалите в различната им форма се виждали прекалено лесна плячка на нашата героиня.Тя потривала ръце,обостряла всичките си сетива и напъвала умствения си багаж,за да проникне в тях.Изпъвала със силата си и личната си истина аурите им и се опитвала да докосне и разплете първичните им корени-отношенията човешки.Оранжевата дама бленувала да бъде господарка на всички близки и далечни кошнички и да постави всичките им настоящи царе и царици в матова позиция и то с пешката кацнала на върха на кебапчевидния й пръст.
Същата тази сутрин оранжевата гама и цялата позитивност,с която е заредена и палитрата от жълто,червено,синьо и зелено ,които се смесвали в нея не помогнала на нашата дамата да упражни контрол над тишината и да покори за пореден път "жервтите си".Плъзгайки поглед във вътрешността на плетеницата от емоции,усмивки,любов,приятелство и всички човешки състояние /уж познати и на нашата дама/ ,погледът й бил закован върху бездиханния търтей лежащ на дъното.Всичко останало било гола тишина,откровение облечено в безмълвие,показно противодействие на нейния противен натиск.Нямало го жуженето,нямало ги старите и нови клонки,сплетеното започвало да се руши.Оранжевка усетила гневът,който напирал в нея и затъпеността на собствената си истина.Отмятайки глава от кошничките тя тропнала с крак върху тях и унищожила първата си любимка /била женска,но празна-даже и без търтей/.Но това не й донесло нужното удовлетворение.Останала сама в стремежите и атаките си Оранжевка започнала да сменя цвета си.Станала жълта.
Нарцистичната й вътрешност окрасила и външния й светоглед.Всичко се оцветило в жълто и загубило формата си.Кошничните си били там,в краката й ,но празни,глухи и неми и разплетени.
Изводите?!
Оставям ги на вас ;)
