26.4.09

Детство мое....


ДЕТСТВО МОЕ

Детство мое, реално и вълшебно,
детство мое, така си ми потребно.
Все се мъча света да обърна
яхнал пръчка при теб да се върна.

Пак в юмруче ръждив петак да скрия,
пак със кучето да вдигна олелия,
пак с пипер да поръся филия
от хляба чер.

Детство мое, на ръст едноетажно,
детство мое, за мен така е важно,
щом студено ми стане да мога
да се взема от детския огън.

Все се мъча света да обърна,
яхнал пръчка при тебе да се върна,
всеки ден по една дяволия
да е от мен.

Балониада на 27,но с детското в мен :)



®all rights reserved

25.4.09

Моите рекламни постери

Както вече споменах много обичам рекламите -да ги гледам,да ги осмислям и да ги правя.Не винаги ми харесват,но не само аз решавам това.Важен е по-големият процент от аудиторията.Любимите ми реклами са на Coca-Cola,BMW,M-tel,Milka,филмовите спотове,Playstation и Загорка :) Когато някой започне да се занимава с реклама,това не означава че ще остави всичко на PR или на постери,слогъни и лога,а ще се включи и в изработката.Всяка една реклама,било тя лентова,принтова/постерна/ или текстова има своя сюжет,текст,послание и разбира се обект.Обектът винаги е продуктът ,който се рекламира,останалото е контекстът или посланието,което трябва да достигне до крайния потребител. Има движение,външност и вътрешност.Мащаб и поглед.Всяка една реклама е жива /колкото и утопично да звучи/.
Ретро стилът ми допада и затова реших да направя два принта /постера/ за реклама на обувки и парфюм.Кой знае..някога може и да видите тези постери някъде ;)
Ще съм ви благодарна да изкажете мнение,защото рядко показвам този си вид занимание/работа. :)






®all rights reserved

24.4.09

Петъчно фото

Започвам нов проект :)
Казва се Петъчно Фото.Всеки Петък ще поставям по една снимка,която ме е впечатлила и оставям на вас решението дали да дадете мнението си или да си останете с гледането ;) Ще разказвам и историята на всяка една снимка,която публикувам.

Днешната снимка представлявна принт спот реклама ,изработена от руска рекламна агенция в полза на Индонезийка компания за софтуерни решения.Направена е през ноември 2008.Екипът работил по тази изключителна реклама е следният:

Agency : Bates141 Jakarta
Creative Director : Hendra Lesmono
Art Director : Andreas Junus & Irawandhani Kamarga
Copywriter : Darrick Subrata
Photographer : Anton Ismael

Линк към страницата на рекламната агенция :Adme ru
Авторите са пресъздали по много оригинален начин работното табло на Photoshop CS4,тъй като това е и продуктът,за който е направен спота.
Лично на мен тази снимка/креативна реклама/ ми допада страшно много.Винаги съм обичала да гледам реклами и да търся скритото послание в тях и да се радвам на творенията,които ни предлага рекламния пазар.Когато за първи път започнах да се занимавам с реклама си мислех,че крайният резултат е най-важният,тоест броят клиенти възползвали се от продукта в различни измерения от финансовата част.Но с времето започнах да разбирам колко важни са самите детайли и стъпки,които предшестват крайния резултат.От там и интересът ми към новата /за България/ професия :copywriter.Това са мозъците на една рекламна кампания,на всеки един текст /слогън/,на замисъла.Това са нишките,които сплотяват цялата вътрешна плетенеца на рекламите.Има различни копирайтъри.Повечето се занимават с писане на текстове и слогъни.Аз все още съм на първа фаза:писане на текстове,но все пак съм горда ,че работя и като copywriter :)




23.4.09

Приказка за оранжевата дама и разплетените кошници

Егоизмът мили мои не е само онова нарцистично поведение към останалите и вечната отбрана на личната кошничка.Не бъде само нарцис!

Кошничка всеки си има.Така и с една дама в оранжево.Красива откъм морал,толкова че приличала на магарешки трън с лек ,ефирен ,лилав воал метнат върху цвета,за да заличи грозноватата основа.Името лесно можеш да преекспонираш от бодливо на приятно,чак радващо ухото и окото.Но...не всичко е видимо за онези,които са с розови очилца или лилави воали.Та тази мила дама сеела наоколо само оранжева светлина,нюанси на едни такива доста странни ментални висоти и наред с тези възвишени идеали изтичала злоба,ненавист,жлъч и безсмислен инат.Оранжевка обичала кошнички.Не онези шоколадовите.Не онези пазарските,не и от онези декоративните ,в които обичаме да трупаме хиляди уж ненужни джвъчки.Не.Нейните любими кошнички били чуждите.Обичала да наблюдава как се градят ,съчка по съчка,сплитат се и се увиват в кръстопътищата на човешките отношения.Поставяла всяка една на пиедестал,взимала лупата си наречена любопитсвто и започвала да обследва случващото се в живата кошничка.Поставяла пръст на върха ,за да се опита да спре криволиченето на клонките и конците,но все не успява да попадне на изхода или входа.Мърдала месестите си пръсти по дръжката и се опитвала да остане незабележима,но показалецът и винаги се закачал за тревичката,която се подавала от единия край на почти всяка кошничка.Някои обичала да наблюдава много дълго време,защото били като онези кошове за пране-високи,много здраво сплетени и с капак.Чакала със стоическо търпение да се отвори капакът и бутала своя поглед там.В началото всичко било много интересно и тя се усмихвала на всеки завой или илюзия,на всяко наместване на пластовете и на всички онези малки пчелички в "съзнанието" на кошничката,които работели неуморно ,за да завършат правилно започнатата сутринта плетка или извивка,дори цял пасаж.С всеки изминал ден оранжевата дама се опитвала да стигне до дъното на кошничката и да дръпне върха на началното клонче.Неуморните пчелички й пречели,пускали жилата си в пръстите й,хапели съзнанието й с угризения,но никога не успявали да я ранят.Дразнели сетивата й с перманентното си жужене и изпитвали ужас от натиска на онова огромно ,черно нещо нахлуващо през отвора.Минало доста време преди дамата в оранжево да проумее ,че сред тези работарчета имало и търтеи.Гениално.Пробив в системата.Сближила се с търтеите ,бидейки себеподобни и започнала да вижда пролуките в иначе така добре стегнатите клонки.И така кошничка по кошничка,търтей по търтей,клонче по клонче ,та чак до дъното.
Една светла сутрин Оранжевка се събудила озарена от слънчевата светлина,от песента на птичките и привидната гробна тишина пронизваща изострения й слух и витаеща в кошничките.Тя отворила капаците на любимите си гнезденца ,за които не обяснихме каква плетка имат,но тук можем да изпаднем в лирическо отклонение.
Кошничките с капаци са любимци ,бъдейки затворен формат или кутията за всичко на всички останали жълти,сини,червени,зелени люде в света на Оранжевка.Останалите в различната им форма се виждали прекалено лесна плячка на нашата героиня.Тя потривала ръце,обостряла всичките си сетива и напъвала умствения си багаж,за да проникне в тях.Изпъвала със силата си и личната си истина аурите им и се опитвала да докосне и разплете първичните им корени-отношенията човешки.Оранжевата дама бленувала да бъде господарка на всички близки и далечни кошнички и да постави всичките им настоящи царе и царици в матова позиция и то с пешката кацнала на върха на кебапчевидния й пръст.
Същата тази сутрин оранжевата гама и цялата позитивност,с която е заредена и палитрата от жълто,червено,синьо и зелено ,които се смесвали в нея не помогнала на нашата дамата да упражни контрол над тишината и да покори за пореден път "жервтите си".Плъзгайки поглед във вътрешността на плетеницата от емоции,усмивки,любов,приятелство и всички човешки състояние /уж познати и на нашата дама/ ,погледът й бил закован върху бездиханния търтей лежащ на дъното.Всичко останало било гола тишина,откровение облечено в безмълвие,показно противодействие на нейния противен натиск.Нямало го жуженето,нямало ги старите и нови клонки,сплетеното започвало да се руши.Оранжевка усетила гневът,който напирал в нея и затъпеността на собствената си истина.Отмятайки глава от кошничките тя тропнала с крак върху тях и унищожила първата си любимка /била женска,но празна-даже и без търтей/.Но това не й донесло нужното удовлетворение.Останала сама в стремежите и атаките си Оранжевка започнала да сменя цвета си.Станала жълта.
Нарцистичната й вътрешност окрасила и външния й светоглед.Всичко се оцветило в жълто и загубило формата си.Кошничните си били там,в краката й ,но празни,глухи и неми и разплетени.


Изводите?!

Оставям ги на вас ;)




21.4.09

За масите и приятелите

Даа..точно така-за Масите и Приятелите!


Пиша тази публикация,защото малко ме е срам от самата себе си,че бях забравила приятелите си от детството с тази София.Времето никога няма да ни стигне за всичко,но важното е да действаме на избирателен принцип и да използаме скалата на степенуване.Срамът се появи в мен след като осъзнах,че приятелките ми с които заедно сме плакали,радвали сме се,играли сме на улицата и заедно сме преживявали и обелените колена и пукнатите глави и всичко ,което ви дойде на ум,чак до сватбите и първото детенце-ги няма в моята класация.Ужасно!И то от моя страна.А те са си същите.Усмихнати ,затъжени и жадни за клюки/ в добрия смисъл на думата/.Този път си тръгнах за Хасково с мисълта да успея да се видя поне с една от тях.Успях с две и това ме направи много щастлива и ме зареди с огромна доза положителна енергия.Разговорите,смеха,задушевната обстановка и освободеността на комуникацията с тях ми липсваше.С такива приятели човек се чуства себе си и знае,че плува в собствени води.А масите с тях са едно много калорично ,енергийно и приятно изживяване.Не се замислих нито за минута дали да вдигна телефона и да ги поканя у дома,макар да се бяхме видели предната вечер.Беше хубаво и си обещахме да поддържаме връзка.Боже,дори телефоните им нямах.В интерес на истината моята приятелка от детството ме откри първа.Поискала номера ми от мама,за да ми изпрати смс за Цветница.Просълзи ме и ме накара да осъзная нещо,за което скоро си говорехме с Фифка.А именно: какво друго му трябва на един обикновен човек,за да е щастлив?!Въпросът ми е чисто риторичен.Отговорът е толкова прост и лесно изпълним.50 грама домашна ракия,шопска салата ,мезе ,приятна компания и любим човек!А други се мъчат да дирят щастието през 9 планини в 10.Пихме ,ядохме,не спряхме да се надприказваме (защото 2 години са си много време) и бяхме повече приятелки от когато и да било.Давам всичко само и само да имам възможността за повече такива вечери.Човек си почива с толкова положителни емоции.
Винаги когато се сещам за маса ,мезета и изстудени питиета ми изниква образа на Бубка.Незнам защо-но е приятно.За нея и за всички ,които умеят да ценят и пазят приятелите си написах всичко това.И за себе си разбира се,колкото и егоистично да бъде-но е човещинка :)


Наздраве :)

А това приятелство и тези крачета ще си останат свързани за вечни времена.По-ценно от проятелството между майка и дъщеря -няма.Така и нашите крачета:моето и на мама :)





®all rights reserved

20.4.09

Върнах сеее :)



Ето ме тук -завърнах се :)

Христос Воскресе!

Много здраве,щастие,късмет и любов на всички:)

Няма да коментирам Лещански и безсънната нощ /ние спинкахме де/ в Хасково.Но страх и паника имаше.Имам страшно много снимки и искам да ви разходя на всяко едно прекрасно местенце,на което бях-но сега съм много изморена и обещавам това да се случи в най-скоро време.Имам и тен дори :)
За най-любопитните и жадни за снимки все пак ще сложа няколко,макар да ми е много трудно да избера измежду всичките 232 сними,които направих.Но все пак ето част от Нашият Великден :)
Всъщност се напрегнах и ви показвам по всичко от малко :) Беше неописуемо преживяване :)


Великденските яйчица на мама :)


По нашия край на жълтурчетата/глухарчетата/им казваме Великденчета.Тези страхотни цветенце бяха навсякъде.Тези специално съм ги снимала на вилата :)



Заради тази пчеличка заемах доста интересни пози ,но все пак успях да я заснема върху великденчето :)
Ягодките на тати :)


Старата ни виличка,която е на повече от 1 век :)

Тази момина сълза е засята от баба ми ,когато е построена и вилата,тоест преди 1 век :)

Този кестен пази тераската ни и цялата къща от лятната жега.Клоните му са толкова близо ,че спокойноможеш да погалиш листата и цветовете му :)
Това лаленце е единственото оцеляло в градинката на двора,но е толкова гордо и красиво:)
Червеното мушкато на мама :)

На път за София.Снимките се получиха много добри ,макар и да ги правих от автобуса :)


У дома е най-хубаво :)

®all rights reserved

15.4.09

Късата клечка....

Седя си на биричка и цигара и интернет за почивка.Давам едно ухо на изкривената представа за Български елит и си мисля,за хората за които би ми станало жал.Те не са куци,слепи,болни или сакати.Напротив.



Мисля си и се тормозя с въпроса за онези изтеглили "късата клечка" в живота си.Не им върви,негативни са ,не могат да се спасят от пошлостта на собствената си простота и попадат в плен на изопачено лицемерие.Съжалението е единствената им по-дълга сламка.Но то е чуждо.Те нямат нищо,а искат и претендират за всичко,дори без да знаят в какво се измерва това.Дори шепа бонбонки могат да са всичко...но като не умееш да ги претеглиш ги мяташ в кошчето.А те са спасителните...жалко.Поредният пропуснат шанс и още по-къса клечка.



Един такъв човек може да бъде и щастлив,само че от заблудената илюзия за това какво е щастие.Но все пак би могъл,в собствената си кутийка.Без капак,само със стени-няма небе,няма люляци.Тотален далтонизъм на усещанията.



Един такъв човек може да крещи как щастието му клокочи като гейзер и в същото време около него да е сухо.Но той /тя е щастлив/а.Това буди в мен съжаление към липсата на трезвеност на прозорливостта и зацапването на реалното виждане.Сякъш някой мие прозорците им с кален парцал и полира със сажди.Негативно е ,дори повече.



Един такъв човек дори е горд със себе си.Без да подозира за варианта,че отстрани е жалка картинка.



Един такъв човек може и да дари живот.



И ако този следващ живот бъде същият...няма да имам сили да го съжаля.



А всичко може да се оцвети ...стига да поискаме.





13.4.09

QP Shiny Easter

I made my second QP for my project "Easter smiles".I hope you'll like it.Enjoy it :)

Download



®all rights reserved

12.4.09

Разходка

Разходката в близкия парк беше крайно наложителна ,за да запълним хубавия празник със зеленко,цветно и песента на птичките.
Ще ви разходя и вас,макар и виртуално.Да тръгваме :)





®all rights reserved