Картичка

Върна се!Кой ли?!Музата ми :)

Таз' Глупендра яко ме беше впримчила в мрежите на ленивостта и безтворческото настроение.Но днес явно й е почивен ден :P В началото реших да правя малка картичка с нещо нарисувано с акварелни моливи,но както обиковено се получи нещо много по-различно.

Ето го и моето творение :)

Използвах бял картон с леко релефна повърхност тип рибс.Правоъгълниците са изрязани от лист от кит на Ирене /UK/.Самата хартия е с втъкани листа и е релефна.Много интересна.Кръгчето е готово и е отново от този кит.Цветенцата и копчето също са от този кит,просто ги надиплих на едно конче и след това ги прикрепих с двойно лепяща лента към кръга.Интересното е,че тази хартия не можете да я залепите с ролка двойно лепяща лента,защото ако опитате да прокарате ролката по-нея тя се размъква-незнам от каква хартия или специален материал е правена,но е много мека на пипане,а вътрешността й е като пух (знам,защото опитах да лепя с ролка).При тази картичка съм използвала за лепенето пак ролка,но върху белия картон и отгоре залепих всички оснатанали части.Заоблих краищата на картичката използвайки друга такава,готова-като шаблон.Доста съм зле с ножиците и сигурно си личи :P

Но..това което е по-важно за мен е следното и то се намира в долния десен ъгъл на гърба на картичката.А именно :подписана е ,че е мое дело.От доста време се чудех как да стане това,така че да изглежда като поставен печат.
Ето и как направих така,че подписът ми да изглежда като печат.Използвах лист индиго за татуировки.Това индиго действа по следния начин.Слагате върху лицевата му част лист хартия и пишете.То откопира написаното от другата страна на листа като добавя и от собственото си мастило.След това долепяте белия лист до картон или друга повърност и написаното се отпечатва.

Тест за щастие

Щастието мили мои е нещо,което търсим цял живот,а то чака да го видим седейки си спокойно под носа ни.Всеки ден ,месец,година си задавам въпроса "Щастливи ли сме?!" и търсим всевъзможни начини да докажем ,вече доказаното и съществуващото.Но въпреки напъните продължаваме стоически да твърдим,че нещо ни липсва и личното ни щастие някак си не е пълно!Глюпости.Пълни глюпости.
Не се изключвам от общото стадо,търсещо и оглеждащо се до вманиаченост до заветната цел-щастието,но сметнах за нужно сама да тествам себе си .И резултатът е->Щастлива!
Де тогаз си тръгнала ма моме да искаш още -викам си аз.Имаш всичко,а онова което търсиш е нищо,щото и самата ти незнаеш к'во толкова не ти достига.Щастието ми е моето си,неговото,на нашите ,на техните,на близките,на приятелите.
Преди да измисля теста (тоест преди около 15 минутки) вече знаех ,че съм щастлива-то е усещане:гъделичкащо,пърхащо,пеперудено,песен на щурче,усмихнато,цветно,емоционално..съществува!Тогава защо го търсим?!

Всеки може да си направи сво тест за щастие,който според мен помага да ни светне какво всъщност имаме и колко сме сигурни в себе си,че го виждаме и оценяваме!
Простичко е и всеки знае "рецептата".Ето моята:

Задаването на риторични въпроси е най-лесното и истинно доказване,на това което се опитваме да подминем ,не виждайки го като щастие,а то е!


Обичана ли си ?!-Да


Обичаш ли?!-Да


Близките ти около теб ли са,добре ли са?!-Да


Умееш ли да се усмихваш ?!-Да


Здравето ти нормално ли е?!-Да


Познаваш ли злобата и омразата?!-Да,но не ги прилагам.


Гледаш ли цветно на случващото се?!-Да


Усмихва ли те това цветенце?-Да


Обичаш ли облаците?!-Да


Сънуваш ли?!-Да


Радваш ли се на малките неща от живота ,искрено,като дете?!-Да


Щастлива ли си ?!-Да


И още много Да-та..всичко в името на щастието. :)


Хубаво е да си щастлив.Пожелавам го на всички. :)

Ето частичка от моето щастие ,за вас :)

Цъфналото "плевелче" на моята тераска->най -сетне :)

Морски красотички от мама :) Изпревари ме с морето,но ми е донесла частичка :)

А вашата рецепта каква е ?! :)

8,00 часа тът-тът /с истерично увеличаване/,дигам 'щорите' и се ориентирам в замъгления хоризонт на собственото си полезрение.Изхлузвам се от леглото в опити да не тресна натежалата си тиква в някой ръб и мъчейки се да нацеля правилното ляво/дясно на домашните ми хлепки тип прашки /кой пък ли моден идиот измисли това наименование не ми е много ясно/.Втори опит за изпружване на сънливите ми клетки и прещракване от дясно-плешка с шип-чудно за дъждовно време,боцкЪ като полезната иглотерапия ,ама и изтръпва като досадно напомняне на годинките ми и артритя или плекситя..не му знам медицинското име.Седя изправена ..забила поглед в пролуката между жълтите пердета и се пуля между жълтите къдрички ..буря,вали!Още по пижама се целя на домашно облекло.Цъф..дясното око се събужда първо заедно с пробождаща мисъл някъде из заспалите ми мозъчни клетки...отново напомняне,ама свързано с бърза реакция.Не ми харесва и решавам да забавя изпълнението ,обличайки се.Лявата ми част още спи и някак олигофренично се опитвам да вмъкна левия си крак в крачола на панталона си-връзки..баси оплетох се...що ли имам връзки на крачола...обличам се.Мисълта дзънка..няма цигари и кафе..Цъф и лявото очо ,заедно с всичко останало започва да съмва..закъсняло,ама се перчи и ме бута да търся други хлепки-външни,пак тип прашка.Минавам през банята и забучвам поглед в огледалото.Изгоряла крушка над него-майната й,не й е времето сега;косата ми...тотален кошер от разчорлени букли говорещи си на неразбирем ,рошав език;шнола и хайде до магазина.Сигурно съм изглеждала като дърт пияница след бурна нощ ,щото' продавачката ми се усмихна и даже не ме попита к'во искам.Дава-плащам-home!

Кафе с цигра и Бареков-тук започва истинското събуждане.ЧЕЗ-ооооооооо,пробужда се циничността ми и започвам да псувам на ум и да си припомням всяка шокова терапия от сметките за ток.Слушам как някакъв мазник /говорител на ЧЕЗ/ се поти над провокативните питания и острия език на Барека.Нямало никакви основателни оплаквания,потребителите незнаели къде да си подават жалбите...грррр.Усещам как сетивата ми застават в бойна готовност и щръкват като онези ми ти бодлички на икебаните.В съзнанието ми се наместват брутални сцени с главен герой въпросния мазник със запотени очилца и омотан кабел около врата,молещ да НЕ пускам ток!Втора цигара.Навън притъмнява,тряска,нацупва се....заваля!Задуха...тупур-такър...Ей т'фа ся кво е?!С две бързи крачки стигам до терасата и к'во да видя.Черният кухненски кош се мята обърнат с дупето нагоре по теракота...топур в едния край,такър в другия.Отварям вратата и студени капки дъжд ме шибват през лицето..мамка му..докопвам коша и го прибирам.

9.00- Новините,последна цигара и обличане.Чадър,цунка за Довиждане и марш към спирката.Тракам по стълбите с високи чехли с две каишки и си мисля,че червеният ми лак май е наполовина..ама май ,нали все пак съм зле с очите и си напомням прогнозата..Чолаков каза 24 гадуса с дъжд...бива!

Излизам и ме побиват тръпки.Вали та се къса,студенуууу а аз по чехли и къс ръкав...****** по прогнозата и по себе си че вярвам.Отварям чадъра и тръгвам "бодро".Шляп,шляп..подминавам няколко локви ,на следващата цопвам баш в средата..гадост джвакам...джвак,джвак.Някви дечица сгушени в мушамяни якета с качулки минават покрай мен и пльосват безмислостно във всички локви...бам капки кал по панталона ми..Поглеждам ги кривашката ,а те ми се хилят.Поогледах се у витрината на Бързото хранене..па нищо ми нямаше.Погледнах се и у следващата и аз се ухилих..ахаха чадърът ми е бял на футболни топки!Много колоритно и вървежно,хеля си пасва с червения лак ,официозния пантулон и зелената туника..смях!

Продължавам,стигам на спирката и си чакам примерно "влакчето на ужасите"!Качвам се както обикновено ,културно и си дупча билетчето.Забивам поглед през джама и чакам да спра да се клатя и подскачам кат' джибри в буре...

На спирката на Пиротска се качва обикновения бабешко-дядовски поток.Вече свикнах и с миризмата на мазни баници и чесън,на готвено,на нафталин -абе на кво ли не антиприятно,ама никога няма да свикна с овчото поведение и неглиже презрение на пенсионерската гилдия към новите технологии,а именно към уредите за таксуване на картите.Бях точно до един такъв и се дзверех на надписа : Уредът е временно изключен,моля да ни извините.Качва се човечец на средна възраст с голяма пазарска чанта,вади карта слага я..тут-тут и айде прибира я.Викам си..трай си моме!Наближава мокра бабетка със спластена косица,белеещо се теме и червени,каносани краища.Носи торба по-голяма от нея и се тръшка на свободната седалка до въпросния уред.Напъхва торбището между изкривените си от годинките ноги и вади заветната карта ...тут-тут..поглежда,надига поглед,свъсва двата косъма останали й като вежди и пак слага картата ..тут-тут...тц..усети се викам си аз..нъцки.Започва да прави разни кръгови движения на апаратя,бае му!Един,два кръга-оцъклен невиждащ синия екран и ситнежния шрифт,поглед.Трети кръг и учуден поглед насочен към мен..

"Ъъъ..изключен е!"-аз

"Ам да йе изклучен..да йе изклучен,я ко' съм виновнъ"-тя

Тръш на кожената седалка,изкарвайки въздуха й и произвеждайки звук 'шляппп'.

Моята спирка.Работа.Малоумни жабари,които не се знае кога бачкат и кога не.По време на работния процес и по-точно в точката му на кипене установих,че съм "хакер".Незнайно как си обърнах монитора на 9о градуса!Погледът ми беше меко казано овчи,опулен,смълчан и ококорен.Мишката по екрана и тя на 90 градуса,а аз се мъчех левашки да действам с килната на около 45 градуса тиква и още по-ошмуглен поглед.Звънях за консултация и се оказа,че съм първият идиот,който без никаква идея си обръща монитора по този начин.След хиляди превъртания на лентите по целия екран,най-сетне белият тигър от монитора ме погледна от правилния ъгъл,право в очите.Никва идея как съм успяла да се докопам до графичните настройки ,та и да обърна всичко в такава посока.Справихме се успешно.Но нервичките ми бяха някъде към момента на скъсване и възпроизвеждане на мощна,люта,селско-каруцаркса,нашенска псувня!Все пак се справих и с нея и я оставих безмълвно да си отлежава в бушуващото ми съзнание.Дето викаше Фифка,картина има,говор няма :P

В един момент се бях замислила,че този ден може и да завърши като ме измъкват премляна изпод някои релси или ме натикват в усмирителна риза,докато се опитвам да наритам някое бабе.Тц..и по-добре.

Прибрах се успешно.Точно си оставям пазарските торби на масата и се насочвам да отворя прозорците за свеж въздух.Ха,гълъбче на парапетя.Тичай за фото.Грабнах го,фотнах го,а то реши да оставя топлия си отпечатък от закуската или обяда баш на теракота .Пльос и отлетя.

Какъв ден само!И само един...А може и още щуротии да е имало,ама дописвам горното в Събота....та не помня!

С днешна дата събуждането е малко по в релси,все пак е Събота.Мотам се по пижама,с мисълта че наистина трябва да ставам.Допивам си кафето и чакам далечни гости.

Епа,юбаф ви уикендь! :)

п.п.Гълъбската снимачка да се смята като част от проектя ми- Петъчно фото!

Заредихме батериите...

Ох,какъв чудесен ден!Даже не да си позволям да измрънкам,че в крайна сметка ни поваля и дъжд,ама това не ми попречи да тичам в дъжда да снимам изгледи от една скала :P

Та,разходката ни започна със сутрешно кафе,гости и дълги умувания на къде да запрашим.Чудихме се къде няма да ни навали-то не беше на езеро да ходим,цър-пър да правим,па на Витоша,па Панчерево...но в крайна сметка дружно решихме да отпрашим към Драгалевския манастир :)

Не съжалихме нито за момент.А и какво по-чудесно място за зареждане на батериите от това:

На тази чешма си пийваш вода за здраве и пускаш монетка с желание :)

Целият двор на манастира е поддържан перфектно и има невероятни цветя и розови храсти

След посещението на манастира е време за пикник на ето това местенце,в сянката на борове,дъбове и какви ли още не зелентийки :)

Да не останем назад и ние си лепнахме имената на масичката :P

Дъждът заваля точно навреме,след като бяхме хапнали,разходили и пили по биричка :)

На връщане имаше една скала ,от която още на качване забелязах че се вижда София.Нищо ,че валеше дъжд слезнах от колата и се натичах за фотка :)

Дъджът ни свари вече в колата,но решихме да продължим разходката.Озовахме се на Герена да пием кафе в Стрелковия клуб.Е,фотки няма,но спомените остават.Даже ми се прииска да стрелям :P

Та така.Заредихме батериите за седмица напред :)

Слънчогледчето порасна!

Днес е денят на милата ми Слънчогледова усмивка!

Честит Рожден Ден Димана :)

Пожелавам ти много неща,които са тривиални ,но уважителни по повода.Нареждам всичко,което се сетиш.По много да ти е ;)

Моето подаръче за теб обаче е специално,защото ти си специален човек,който може да зареди изнемощелите пружинки на всеки :)
Слънчоглед
Ходейки по зелените листа
с пръстчета изпръхнала в роса
Усмихвайки се на небето пепеляво
всичко преминава във лилаво!
Слънчоглед,слънце и луна
винаги си ти-жена.

Пристъпвай тихо в този ден,

камбанки,пчелички и усмивки да са с теб,

Усмихвай се,живей и бъди горда със себе си.

Обичам те!

Мързеливо...

Мрън..мрън..Мръни!

Мързи ме да напиша нещичко,за да отбележа мързеливото си лятно съществуване.Демек мърдам!Трудя се като неуморна пчеличка.Хилежвам се на Рони /изтрепа рибата пич/ :P,дрънкам простотии на Хриси и се чудя де е ФифонЪ!Демек ,една "прекрасна",сиво-жълта ,седмична,смотана Сряда.Освен че съм свързочник Англия-София-Равда-София-Хасково ,май друго полезно не ми се види да съм сторила.Ама и това бива-всички са информирани,добре са-кой кърти кинти,кой си бере тиквичките,кой пече бръчки на моретУ и ме дразни със студения басейн и морския бриз.

Такова залинява се наблюдава само лятото-топло ми е,по вените ми тече мързел и единственото за което ми стигат силите е да мине и тоя жегав ден,че да си зема душ и да изпружа крака на дивана с тиквени семки и стар филм!Чудесничко си е.

Фифка и Мръни се опитват да ме раздрусат от това ми състояние,ама то да не е лесно такоз туловище го дигнеш-Ирония да се намеси тука ,оти се самоиронизирам.

В момента ме мързи още повече и поемам невенозно огромна доза смях от Рони,компания от Ревъла и вече топла бира!Цакам се сама-с топла бирЪ!Уф,станало 22:00.Това не е човешко.Кога ще живея...баси ежедневието.

Ууу,имам зелена лейка на Икеа-Тенкс Роси.Вече я сефтосах-горките ми плевелчета.Тази година са в ограничен брой,заради чистницата два етажа по-горе-мие си терасата с веро..мамка им чистнишка!

Днес ми е ден за нови /идиотски / занимания.Турнах си едно обратно броене в напеклия се мозък.08.08.2009-баси колко е далече таз отпуска!!!

Създадох и групичка от съЪкълии!Сродни души по моите критерии.Мъдрят се у десно под наслов "Видни Шматки".Промис да обясня избора си и да дам пояснения за едни цветове,които бях лепнала на някои от тях преди.

Стига толкова за днес...утре пак,но все пак зависи от нивото /не на Дунав/,а на мързела и жегата!

Лека нощ!

Онемях....

В памет на диетите!

Фифе, обещах!Мисля да ти докажа колко безполезна е една диета,ако не вярваш на собствената си воля и хъс.Мразя диетите и съм си шишкава по рождение.Била съм и слаба,ама не е за мен това с късо-поличието и потници без плат /димек всичко отвънка/.С кеф раздадох целия си "слаб гардероб".Всички са щукнали да стават насила анорексични,грозни,кльощави същества,които как и да ги погледнеш няма да си задържиш погледа по тапетите им,ама ще чуеш скърцане-на кокали!Отврат.Ако една жена не е поне малко пухкава-то за какво да я хване мъжо по дяволите!Калории,диети,изпържен мозък,изкривен гръбначен стълб,стомах с киселинен дъжд и още какво ли не-НЕ-аз не искам и няма да живея в този свят.Хора бе ,родил си се такъв какъвто си и ти е писано да си точно ТИ .

"Един човек е толкова, колкото е.Нито повече,нито по-малко"-Ричард Рал -Из "Мечът на истината" -Тери Гудкайнд!

Колко много истина има в тези думи.Но модата успява са прескочи всяко едно трезво мислене.Подлагаме се на накякви си адски, непоносими процедури и диети,за да бъдем роби на обществото и за да сме доволни какво казвали за нас като пльоснем снага на 15 санта и си наврем доматените колци у къси гащи.Невротизъм ли е,малоумщина ли е ...баси .....?!Жените полудяват!

Особено се изкривявам от нерви,ако чуя/прочета/видя как някое 13-14 годишно тийнче,което е 45 кила напикано се вайка пред огледалото и кварталната дружка колко е напълняло?!Де бе моме?!В носа или мозъка ти се поду от извращения!

Никога не съм била роб на модата и на разни разкрасителни интервенции.Суетна съм -като всяка жена,но не прекалявам с издръжливостта на тялото си.Винаги съм казвала на себе си и близките си,че най-важното е да се чувстваш добре в кожата си,останалото е бля-бля.Тук не отричам спорта или поддържането в добра форма.Искам да намекна,че ако пухкав-бъди си /без да ти тежи/ и не лишавай организма си от това,което се нуждае-ядене!

Отгоре на всичкото обичам,мога и се наслаждавам да готвя и да отхапвам с удоволствие първата хапка от ново ястие,което се е пръкнало в ума ми като рецепта просто ей така.Като ей това изкушение.

Та-рааааааааа /пускайте фанфарите и постелете червения килим/.... :P

Това е мазно,калорично,но пък изцяло зеленчуково плато.По-подходящо е за зимния период и като гарнитура за нещо на кокал :P С ледена бира или изпотена бутилkа бяло вино :) Малеее...к'ви диети беее?!Животът е само един!Хайде да не дрънкам повече /макар изпростяването ми е да е голямо ,откъм весела част/,ами да давам рецептите.

Това изкусително /поне за нас у дома/ плато съдържа три манджалъка,а именно:пържени пресни картофки с подправки,гъби с ориз и моята нова рецепта която още си няма име,ама на червен цвят,вкус и мирис е идеална за вкусовите ни рецептори.

Рецептата за хрупкавите картофки е следната:

Купувате си средно големи пресни картофки и ги сварявате,но не ги преварявате!Изстудявате под студена вода и НЕ ги белите.Нарязвате на шайби и ги мятате в сгорещеното олио :) За предпочитане е да използвате тифлонов тиган или тенджерка,защото пръскат -поели са вода от варенето.Когато започнат да хващат приятна златна коричка ги поръсвате с червен пипер и чубрица.Бъркате за да се овкусят.Малко сол и воала :)

Гъбите с ориз не подлежат на специално приготовление.Само дето аз винаги използвам нарязани,мариновани гъбки.Запържвате гъбите в масло.Станат ли златисти/не прегорели/ са готови.Добавяте ориз -дозата зависи от броя гладници :) -запържвате не повече от 3-4 минути,за да поеме ориза от мазнината и доливате с вода в пропорция с ориза 3:1.Оставяте водата да изври и хайде готово :)

Идва ред на новото творение:

Мариновани гъби

Бял лук на големи шайби

Печени червени чушки

Пармезан

Интересното тук е ,че първо запържавате гъбите,после слагате лука на големите шайби.След като загреят в златен цвят добавяте червените чушки нарязани на малки парченца ,или ивички /по ваш избор/ и оставяте да се попържи докато чушките не започнат да белеят /то не е бял цвят,ама ще разберете за какво става дума/.Поръсвате обилно с пармезан и сте готовиииии :)

Ох..приятен апетит :)

New QP

My muse is back and here is my new QP.Enjoy it :)

Download

18+ Смях по бабешки!

Пия си кафето,ама не мога да си поема въздух от смях.Благодаря на Хриси за порцията сутрешен смях.Не се стърпях и взех разрешение да споделя.Е ,няма такъв дълбоко-гъргорещ смях.Приятен жилеж :)

Бабешки чат!

БАБА НЕТКА
Чатке, как си ма, какво праят децата?

БАБА ЧАТКА
Аа, не съм ги чула още днес. Сутринта само си проверих пощата, ама после имах работа. Трябваше да рефрешна кочината на прасето и да изхвърля рисайкъл бин-а. Цял ден сърфирам по двора. Ама надвечер ще си пусна скайпа и ще си чатна с моите.

БАБА НЕТКА
Ааа, добре ще направиш. Аз пък днес цял ден стоя на компа. Трябваше да даунлоудна ябълките от градината на двора и да максимизирам жилетката на дядото, че му е утесняла. Ама намерих едно място в нета, дека дават голи юзъри. Червих се, червих се, ама три часа ги гледах!

БАБА ЧАТКА
Ауу, Нетке. Ми да ми пратиш линк у скайпа, че да ги видя и аз. От момиче гол юзър не съм виждала! Дядото вече за нищо не става. Съвсем му се е разхлопало флопито и Рамът не му стига. А да не говорим, че хард дискът му вече изобщо не е хард.

БАБА НЕТКА
Ее, стига и ти. И ние вече за нищо не ставаме, Чаткеее. Даже и за спам не ставаме. Ако можех да се сейвна така както бях преди 40 години...

БАБА ЧАТКА
Ще ти копи пейстна една снимка откакто бях на 25 години. Знаеш ли каква красавица бях? Без никакви бъгове! А тогава нямаше фотошоп! Сега вече и аз съм станала за рестартиране...Целият ми десктоп се е набръчкал!

БАБА НЕТКА
Ауу, Чатке, ние се заприказвахме, ама аз се сетих, че имам работа. Трябва да компилирам един боб на дядото, че пак ще ми пусне намръщена емот икона. Ще ми услужиш ли с онази голямата лъжица, че моите всичките са зипнати версии?

БАБА ЧАТКА
Нетке, не помниш ли, че ти я сенднах миналата седмица? Я си виж хисторито.

БАБА НЕТКА
Не помня такова нещо, бе Чатке!

БАБА ЧАТКА
Как така не помниш? Ти ми се логна у нас миналата седмица и ми я рикуестна.

БАБА НЕТКА
Няма такова нещо!

БАБА ЧАТКА
Така ли! Ти лъжкиня ли ме наричаш! Какво си позволяваш! Ууу, да ти се скапе скайпа дано!

БАБА НЕТКА
Аа, така ли! Магарето ти троянски кон да стане!

БАБА ЧАТКА
Уиндоуса да ти се бъгне и всички да видят какво криеш в Май Докюментс!

БАБА НЕТКА
Да качиш 30 гигабайта дано. Всичките на корема и бедрата дано!

БАБА ЧАТКА
Да ти се срути кочината и да ти форматира прасето!

БАБА НЕТКА
Котка да ти изяде мишката!

БАБА ЧАТКА
Да ти се скапе антивируса и да ти влязат червеи в ябълките!

БАБА НЕТКА
Някоя невестулка да ти хакне кокошките!

БАБА ЧАТКА
Да ти се скапят драйверите на мотиката и с ръце да копаеш земята!

БАБА НЕТКА
Дядото ти да си ъпгрейдне хард диска и да си хване млада юзърка!

БАБА ЧАТКА
Лицето ти на пиксели да стане!

БАБА НЕТКА
Кучето ти на оптичен кабел да се обеси!

БАБА ЧАТКА
Сиди ром да ти влезе в къщата и да ти окрадне всички вещи!

БАБА НЕТКА
И компютъра ли?

БАБА ЧАТКА
И компютъра!

БАБА НЕТКА
Иии, пепел ти на ю ес би входа! Повече няма да правя с теб ни аудио, ни видео чат! Даже не искам да ти чувам никнейма, да знаеш!

БАБА ЧАТКА
Ммм, дреме ми на дънната платка! Хакерка с хакерка...

Лека нощ дечица :)

Не съм пропуснала 01.06.2009!Денят на Детето!Тц.
Мама още ми го честити,а и аз на хората около мен.Няма по-ценно от това да успееш да запазиш някоя скътана ,слънчева част в себе си за детето,което ти се иска да бъдеш поне за момент :)

Приказка за лека нощ
Шели, 9 г., София 2006-10-25

Когато нощем ветреца повее и и духне леко листата започва да става тиха и тъмна земята.
Не щеш ли тогава щуреца запява и тихичко ти припява лека нощ! Звездите в кръг се нареждат като войници в строй се подреждат и о, лека нощ ти казват, oтново ти лягаш, заспиваш и всичко готово. Дали ноща ще е толкова сияйна ако го нямаше този повей, този нощен вой на койотите в далечината. Дали щеше да притежава този хубав блясък без нощната песен която наближава? Чуй заслушай се, нощния въздух отново напява, опитай се да го чувеш каква песен напява! Дочуй ноща и тя има свой глас-глас който те кара да се унесеш в безброй мисли и картини преплитащи се в главата ти като сън... Чуй... Чуй дъхът на липата и нощта сама ще ти подскаже и най-вероятно ще ти докаже колко е чудесно да заспиваш! Можеш с часове да почиваш в един сън... А какъв е този блясък?Това е сънят! Сутринта когато се събудиш и добре се разсъниш намери малката книжка и прочети отново и отново всичко за нощта и готово! Но сега заспи... Дали още мога да ти разказвам не знам. Нека не бъда уж толкова прям! Нека зората изгрява по-бързо защо то още толкова неща имат да стават! Но тепърва звездите изгряват. Колко още време ще чакаме? До тогава ще поспим... Ще почакаме. Това е. Почти. Но дали мога още да ти кажа че сънят ще бъде ценен? Ще кажа и ще ти покажа. Нощем погледни сянката на пътя през прозореца и и ще разбереш че в ноща всичко ще събереш: щастието, тъгата, радостта и болката! Те отново ще минат като тих много тих монотонен звук от струна. Ще прозвучат и проехтят като далечният повей минаващ покрай тъжната Луна светеща и омайна като нощта. Не стига. Не мога повече да говоря. Остави. Това за утре вечер. Заспи и самата нощ ще ти покаже колко ще е хубаво утре в слънчевото утро.

Три дена яли ,пили и се веселили :)

Ей ме на,завърнах се :) Фифче добре съм,леко контузена ама то ще да е от физарядката по баирите :P Почивам днес и ми се пада да си поспя.Нямам сили да споделям видяното,но не мога да оставя ей така Фофонката да чака :) Пък и всички останали,които наминават през моя блог.Благодаря Ви :)

Та...празнуването започна от вечерта на 29.05.2009-Рождения Ден на моето Мишле.Обичкам си те :)

Поглезихме се с огромна,вкусна пица и шоколадов ликьор "Моцарт" с много лед :) Уникален вкус :)

Мислех си ,че музата ми да правя картички нещо се е покрила ,но се оказа че просто не ми достига времето да се докопам до хартиите.Нооо..за празника нямаше начин.Картичката е прекалено лична и няма да я споделя с вас.Извинете ме.

Сутринта на дъждовната Събота потеглихме рано за Благоевград.Малка почивка за обяд и ни очакваха красотите на Кресненското дефиле,Сандански и Мелник.Успяхме да докопаме хубаво време.На връщане обаче ни валя такъв дъдж,че трябваше да отбием за почивка с колата.Обяд покрай Струма и обратно готови за нощния живот :) Събиране с приятели,бирички,водки,пици,дискотеки и много смях и веселие :)

Отспахме си и хайде пак на пътешествие -до село.Ох...тук вече няма да намеря точните думи ...Уникална природа,неспирната песен на подлудели от пролетта птички,жужене,цвърчене,полски цветя,зелено,миризма на дива мента,малки котенца,невероятно вкусно барбекю и студена бира.Е,няма такова страхотно изживяване и почивка.Пожелавам го на всички.И сега нека снимките да продължат разказа ми :) Извинявам се предварително,че снимките са прекалено разбъркани,но блогер ми качи безобразно омешани,но ще напиша над всяка кое,какво къде :) Enjoy ;)

Ха..тъкмо пия кафе..тази снимка си е дошла баш на мястото.Иначе е от село.Много интересна ми стана ,така наопаки ,килната на една страна на колче :)

Водопадче в Мелник

Ох,тази буболечка е доста странна.Незнам точно каква е,но духаше вятър из полето и едвам я хванах :)

Аааа,а това е синята пеперуда,която гоних цял ден из градината на баба Донка.Ама я хванах!

Мелнишки рози :)

Роза от двора на баба Донка :)

Оо..това е част от интериора на едно готино заведение в Благоевград -"Милениум" :)



Мелник...ех красота :)

Мак- пак от Мелник

Магарешки трън-мелнишки,ама е разкошен :)

Ха,това е лампата от вече споменатото заведение.Много ми харесва,за малко да си я сваля :P

Струма се вие из Кресненското дефиле,а аз се целя с фотото през прозореца на колата :)

Кресненското дефиле

Едно от малките котенца на село.Толкова е сладко с тази бенка на муцунката :)

А това са всички малки ,врякащи сладурчета.Толкова са малки и сладки,че ме беше страх да ги взема.

Калинка-малинка из полето около село Падеш :)

Тази роза е много специална.На връщане от Мелник ,спряхме за биричка с мезе на Кресненското ханче.Още като слезнахме от колата си я бях харесала.Беше още пъпка.На следващия ден след като я бях гепала вече и потопена във вода се оказа,че е двойна роза.Имало е защо да се оглеждам да не ме спипат :P

Това паяче се остави спокойно да го фотна :)

Тази сцена мисля,няма нужда от коментар-бъка от колоритност :P В Мелник сме :)

Ох..пак ми се напълни устата...Вкуснооооооооо!Имаше и печени тиквички,салатка,биричка,домашна ракийка,препечен хляб.Чак горкият Ласи (кучето) се облизваше и все пак успя да отмъкне една препечена филийка директно от скрата :)

Изглед от втория етаж на къщата на село :) Разкош :)

И още от околностите на Падеш:)

И днес продължавам да си почивам...направо Лека нощ! :)