И днес!

Да,нямаше ме вчера.

Да, не написах пост за Цветница.

Да,не бях тук ,за да си чакам пожеланията.

Да,празнувах.

Да,харесвам името си ->Лилия /малко хора знаят цялото ми име/ :P

Да бях на прекрасно място -родният ми град :)

И днес е ден.Защо да не може и днес да кажа/напиша:

Хубав и весел ден на всички с имена на Цветя :)

Отново любимите ми цветя за всички Вас,които имате усмивки на кокичета,очи на синчец,ухания на пролет и живи души.

Винаги има специални поздрави,специални хора,специални приятели.Специална за мен е Незабравка!

Фиф ,изписах цялото ти име,за да се знае що за китка си :) Най-хубавата :) Благодаря ти за всичко.Моля те ,бъде себе си-винаги :)

За теб:

Повод за усмивка

На какво се усмихваш?

На всичко -така ми се иска да отговоря.Така ми се иска да се усмихна.Така ми се иска да е и за вас.

Но не всичко е позитивно,усмихнато и розово.Да,може да бъде,но използването на розова лента замазва истинската тръпка от живота.И все пак се усмихвам.Когато посрещна проблема с усмивка,вместо с рога (според зодията) ми е по-леко,по-лесно,по-лежерно...всичко с по-.

Не ,не е прекалено да си усмихнат.Не ,не е прекалено да се опитваш да си позитивен.Умея и да съм лоша,но не желая-натоварвам се ,а и такива хора ме смущават-нацупени,сърдите и сиви.Грозни са!

Къде си намирам усмивката ли?Навсякъде :) Повод да се усмихнеш винаги има,стига да виждаш с онези цветни,живи и блестящи очи.Клише -да,но е добро :)

Усмихни се :)

Благодаря!

Нагледах ли се?!

Не.Още имам за гледане.Какво гледам ли?!Български филми.Не ми остана голям избор между носните кърпички и чая.Бях си свалила един български филм още миналата седмица и ето,дойде му времето.Но наред с още 15.Все още не съм ги изгледала всички,но предстои.Изумена съм от стойностните послания ,качеството,сценария и играта.Страхотни филми.Както вече съм споменавала,не съм филмарка ,но тези филми ме накараха да търся и свалям още и още българско кино.Доволна съм от изгледаното.А какво е то ли?!

Започнах със сваления преди седмица филм,на който му се каня откакто е излезнал.Е,наканих му се.

Шивачки (2007)
"Три млади момичета бягат от безработицата в провинцията и идват в столицата София да търсят работа и бъдеще."

Реално,горещо,потресаващо,истинско,очукано,горчиво,весело,земно,наръфано,живот!И още много впечатления,които си насъбрах от филма.Едва ли има нужда да го препоръчвам или възхвалявам.Достатъчно е да споделя,че наистина съжалявам,че не съм го гледала по-рано.

Последва:

Хълмът на боровинките (2001)

Уникална история.Извод: всичко започва оттам,от където е започнало.Един влак,чужденец,НоваГодина,кантон,сватба,хора,горската фея,идиотката,силата,вярата,стремежа,усилията,любовта,кадъра,отмъщението,моста,смъртта...и още.Гледайте го.Заслужава си.

Продължих с:

Време за жени (2006)

Много добра българска версия на "Време за мъже".Е крайната сцена я няма,но идеята е точно запазена плюс всичко наше,българско и родно.Еманципация,глупост,капризи,навици,наивност,простотия,бира,риба,мъже,политика,кисел вкус на живот,време,заминаване,развитие,застой,кражба,щастие.Добър е ,усмихна ме :)

Не,не спрях до тук :)Следва:

Рут (2009)

Много добър.Историята няма да разкажа.И без това е кратка (52 мин.),но запомняща се.Да,мили деца -доброто винаги побеждава. В задачата се пита с цената на какво?!Гледайте филма и си отговорете :)

Не,не спирам.Продължих с:

Вуйчото (1996)

Ядосах се,че няма почти никаква информация за този филм,дори сложих screenshot,поради липсата на снимков материал в google.Срамота.Филмът е поредната българска история за едно дете,което родителите му пресират да учи ,за да "сполучи".Има от всичко по малко,както е в жъвотът.Хепи енд и един прекрасен портрет на Лили с банни ;)

Завърших с един филм,който ми остави следа.Както и първият.Не подозирах ,че българското кино все още произвежда такива филми.Този е толкова реален,гнусен,истински,влюбен,коварен,тъжен,весел,потен,мръснишки,български-точният филм,който може да ни накара да повярваме ,че родното кино може и има шансове да излезе от дългогодишния си блатен период.

Моето мъничко нищо  (2007)

Брилянтен!

Остават ми още няколко филма.Хубаво е .Харесват ми.Отново споменавам,че ме е яд,че не съм ги гледала до сега.Всички тези и още много филми,можете да си свалите от замунда.

Хубава Неделя :)

Искам балони!

Защо не продават вече балони по улиците?!

Тъжно е.А онези китайските с хелий са грозни,кичозни и някак пошли.Липсва им детското,радващото и издигащото.Аз искам балони:истински,обикновени,едноцветни и големи.Не искам да си купя от някоя книжарница.Не.А от шарена сергийка с любезен и усмихнат дядо.

Не разбирам защо сме се лишили от това душевно блюдо.Толкова е красиво да видиш влюбена двойка с червени (истински) балони да се разхожда в парка.Тя ще стиска в ръка въженцето на балончето,все едно е стиснала туптящото му сърце.И ще гледа нагоре,където балонът милва въздуха.И ще е щастлива.А той ще се усмихва на нейното щастие.Момиченцето с къдричките ,живите очи и розовия балон ще притичва с щастлива усмивка около дядо си.Искам такава идилия-балонена!

Мечта?!Не...реалност,но не зная къде сме я скрили и защо я няма и не я търсим.

Балони?!Да..много!

Ето такива:

И този...

И тези...

Моля,вземете си :)

снимки:Интернет

Избери си

Препоръчай блог е една доста позната щафета в блог пространството.Реших и аз да се включа.Но начинът на подбор на блоговете,които ще ви препоръчам днес е малко по-различен и според мен доста по-интересен.По принцип всеки един блог в блогрола ми е като препоръка.Хич не сън скромна ейй,но пък защо да чета случайни блогове.А и в блогрола ми няма нито един блог,който Не чета.Пак се отплеснах.Та днешната ми препоръка е някак семантична.

Не се чудих дълго време които блогове да включа в днешната си статия.Защото навързването по имена и съдържание е перфектно.Поне в този случай.Не знам дали пак ще успея да свържа толкова добре други блогове.Но ще опитам.

Защо не!?

Блог на една прекрасна дама,силна личност и отдаден на хората и каузата лекар.Влизайки в този блог не можете да не усетите как въздухът запращява и очаквате всеки момент да се взриви в многоцветна заря.Статиите са винаги перфектно изписани,замислени и издържани откъм съдържание и послание.Omnia или Оми (както я наричаме повечето Видни шматки) е личност и блогер ,който оставя отпечатъци в съзнанието на читателите си.Преминавайки от крайност в крайност в публикациите си ,тя ни показва че животът е точно това-една огромна крайност.Не винаги е положителна и усмихната,но в крайна сметка защо не?

C'est La Vie

Пристрастна съм.Блогът на Фифка и нейният живот.А и нашият.Положителна,иронична,реална,саркастична и недопускаща да не бъде себе си.Неизвиняваща се ,когато пише за себе си и непоклатима в гражданската си позиция.Няма как да знаете какво ще напише или отрази.Тя и блогът й са точно като живота-непредвидими и усмихнато земни.Не очаквам да видя всичко да е изтипосано  под ред ,без правописни грешки или подравнено до безкусурие.Не.А и няма нужда.Окраските и привкуса на реалното й виждане към случващото се обрисува най-добре заглавието,идеята и цветността.Ами да-това е животът!

Позитивното -храна за душата

Блогът ,който ме усмихва,размърдва,опиянява,радва,натъжава -храни душата ми.Това е едно местенце,което никой няма право да опорочава или да обгради с жлъчни мнения и коментари.Мелиса ни предоставя поднос от радостите и щенията ни-не можем да не й благодарим.Там има всичко,което душата желае.Позитивност,любов,радост,сладки сълзи,пленяващи истории,картинки-усмивки и още много.Та нали от това се нуждаем -от позитивност и храна за душата!

Извод: Защо не ,този ни жовот да е позитивен и да храни душите ни!

Заслужава си,нали?

За дамите в цвят!

Честит 8-ми Март Мили Дами :)

"Мили Дами,чао"-така изпращаше приятелките ми ,племеника ми.Преди години.Беше толкова сладък,русоляв ,синеок и пухкав :)

"Застани ей там Лиле,до телефончето"-побутваше ме учителката във 2-ра група на детската градина.Още пазя снимката:аз нацупена ,защото все ме бутаха ,за да наместят кадъра;розов сукман и жълт телефон....какъв спомен само!

"Мила мамо,честит Празник"-остава завинаги,всеки ден ,всяка минута.Обожавам моето Мем!Няма друга като нея-нека всяко дете изпитва същото към своята майка!

"Честит празник бръмбар"-баща ми тазо сутрин,определено беше изненада :)

За всички Дами и Жени (има разлика) празникът не е само един.Дори този е малко изопачен и надхвърлящ идеята си,но нека е Празник :)

Любимите ми цветя -за теб,и за теб,и за теб!За всички :)

Изненадите предстоят-сигурна съм ;)

Разходка

-Аз тръгвам-събщи Грийни на висок тон,заметнала раницата на гърба си и прихвнала косата си с фиба с огромен рапан отгоре.

-Как така?Къде тръгваш?- в един глас изписукаха майка й,леля й и баба й ,които месеха неделни курабийки.

-Ами просто така,тръгвам.Исках само да ви кажа довиждане.-усмихна им се Грийни и залепи ръка на топката на вратата.

-Ама...не ,не!Никъде няма да ходиш,трябва да изпечем сладките,да сготвим за неделната вечеря и да посрещнем гостите-заяви строго баба й.

Миришеше на канела и орехи.Неделният безпорядък беше тъй очарователен.И те отново не я разбраха.Нищо,усмихна им се отново,без да използва миловидната си муцунка като извинение и отвори вратата.Застанала на прага Грийни запя:

-Аз тръгвам,тръгвам на далече,

тръгвам и оставям ви усмивка.

Аз тръгвам ,тръгвам вече-

тръгвам и оставяй ви дъга.

Жените се спогледаха,зацъкаха дружно с език и се начумериха.Леля й произнесе с достолепна сигурност и увереност:

-Пак отива на поляната да търси онова цвете.

-Да,пак ще се шляе,а ние тук ще работим.-допълни баба й.

Само майка й остана мълчалива.Но за кратко.

-Кога ще се върнеш?-хвърляйки й кос поглед запита тя.

-Скоро-намигна й Грийни.

-Само да си посмяла да закъснееш-размаха пръст баба й.

Грийни се усмихна за пореден път и прекрачи прага.Обърна се,погледна ги миловидно и изчурулика:

-Няма.Обещавам.

Излезе,нахлузи сламената си шапка с венче от сухи цветя ,погледна люлката ,подуши пролетта и тръгна.

Приседна на последното стъпало на верандата ,затовори очи,прозя се и заспа.

Никой не беше забелязал ,че е облечена в любимата си пижама на сини слончета и обута в плюшените си чехли.

И така Грийни тръгваше всеки ден!

Отбиваше се в розовите сънища на сините си слончета и престъпваше с тиха стъпка в мечтите си.Мокреше сетивата си в пяна от облачна нежност и се гушкаше в пухкави звезди.

Сънят беше нейното спасение,нейното местенце,нейната светлина и топла тайна.

снимка:Интернет

Де е България?

Честит Празник Българи!

То хубаво си честитим,слагаме знамената на видно място,но някак си е нелепо.Прочетох статиите на MadWizard и Ondine и се замислих ,к'во празнуваме всъщност след като масово не е ясно какви събития са се случилии защо аджеба 3-ти Март е национален празник?!

Но не само това ми даде основания да се замисля  и да го напиша.Не обичам много да блогвам по случай еди кой си празник,или не по начин по който се очаква:тържествено,патриотично и със захлас.Но с нотка на яд -да.Уикендът беше страхотен,посетихме нови места и се наслаждавахме.Защо споделям това и каква е връзката с темата ли?Това е връзката:

Според родният ни оператор Globul тази табелка е бодната баш у Македония!Ай сиктир бе!Почувствах се ужасно потресена и някак омърсена!

Тази сутрин станах късно,почивам.Но още спяща смъкнах знамето от стената и го поставих на прозореца.Огледах се...позната гледка от миналата година.Нашето и още на една тераса,няма повече.А сградите са доста,многоетажни ,пълни с хора-Българи.И какво от това?

Изводът мили мои читатели и нечитатели е :

България е в сърцето!