Някъде там ,високо ,до границата ни с Македония е сгушено едно Райско кътче.То е зелено,топло,меко,жълто,чисто,лъхащо на живота,жужащо,цветно и много тихо и спокойно.Знаех ,че отиваме на язовир Стойковци.Телефонът ми отново беше на мнение,че отиваме в Македония.Този път не ми остана време и дъх да се възмущавам.Свободно зяпнах и стиснах с потна ръка фотоапарата.Имах усещането,че съм готова да скоча в движение от колата и да се заровя в жълтата шир.Изкачихме баирчето,преминахме през скупените на тепе с.Селище.Градинки с лалета размазаха погледа ми,пухкави облаци ни махаха от хоризонта.Заслизахме по селския път и се потопихме в неописуема гледка.Няма да успея да опиша с думи,това в което се гмурнахме.Ще го покажа!
Не ми се искаше да си тръгваме.Но то е било, защото не съм знаела какво ми предстои да видя.Поехме към Гьолче Бистрака на риболов.Екстремно изкачване по една кална скаличка,прекосяване на блато през папурите и ...
По пътя за специалното място за риболов на червеноперка и каракуда видях ,че Васко гледа нещо втренчено и се чуди.Загледах се.В началото видях само едно изгасено огнище.Загледах и го видях...Не мога да намеря точните думи,за да ви споделя какво изпитах..не мога!
Спасихме го.Изсушихме го.Нахранихме го.Поиграхме си.То дори заспа.Изнесохме го на пътя и го пуснахме в съседски селски двор.Надявам се да е добре,защото беше толкова сладко и игриво...
Ловихме риба и се наслаждавахме на тази гледка...
Благодаря за тази разходка :)
местенцето е: язовир Стойковци и Гьолче Бистрака (Благоевград)