Nezzo попита онези , които мечтаят , какви са мечтите им.
Ще ти напиша.Но преди това не искам да вярвам, че ти не мечтаеш.Невъзможно е.
А моето чувалче е изтъкано от мечти.Винаги има място, за да събирам вътре сбъднатите мечти и да подарявам сбъднати на приятелите си, да тъка нови.Така никога няма да е наполовина празно, или наполовина пълно.Избрах да е чувалче, защото се свързва с подаръци, а мечтите са подарък за съзнанието и храна за душата.
Моите мечти са малки , ако въобще има мяра за тях, но сбъдването им носи заря от емоции.
- От малка въздишам по всичко италиа[я]нско.Нямам представа защо точно по Италия.Ама никаква.По-късно като голямо дете (2003) , направо много голямо , прочетох „Шестото клеймо” на Дан Браун.Тъкмо беше излязла от печат и още пареше.Тази книга беше повратната точка в оформянето на моята мечта.РИМ.И по-точно Сикстинската капела.Преди седмица гледах и филма.Препрочитам отново книгата и мечтата ми гори като клеймо.Мечтата ми се сбъдна , но не нацяло.Бях в Италия,но не и в Рим.Обещала съм сама на себе си да сбъдна и тази мечта.
От малка и голяма си мечтая за малка спретната къщурка с две липи отпред.Това може и да ти се стори не като мечта, а като материално искане.Не.Домът не е материална придобивка, а усещане за сигурност, за топлина и още нещо.Това не мога да си обещая да сбъдна, то ще дойде само.
В чувалчето има още много нишки , къде запечатани , къде все още висящи.Те са лични, измайсторени от душата и пазени в нея.Няма да ги споделя.
А най-голямата ми мечта е вечна и сбъдната- Да мога да мечтая.
Прекрасно е.А ти за какво мечтаеш?
p.s.Дори имам татус означаващ мечта ;)
снимка:Интернет
Хубави мечти имаш и изпълними. :)
ОтговорИзтриванеИталианската ти мечта я споделям. :)
Стигах все само на север и си обещах екскурзия и до Рим (поне), през зимата започнах да уча и езика, защото обичам сама да разговарям и да се ориентирам. Екскурзията пропадна по ред причини, преподавателката си замина в Сицилия и ... нищо.
Все пак има светлина в тунела - случайно във ФБ ме намери приятелката ми, с която от 3-годишна възраст до малко след гимназията бяхме неразделни. После й изгубих дирите някъде из Италия. Прибрахме се в Бургас по едно и също време през август, разказвахме си дългите изминали години, не можахме да се наприказваме. Сега ме чака. Когато намеря време в близките месеци, отивам поне за седмица при нея - живее на около 50 км. южно от Рим.
:) Лили,Лили...хубава мечта!Пожелавам ти да я осъществиш!:)
ОтговорИзтриванеп.п.и знаеш там отиваш преди 16 часа.....не по-късно!;)
И Италия (учих сама италиански, като тийнейджър, нещо винаги ме е привличало в тази страна, може би темперамента ми е като техния), и спретнатата къщурка, и да можеш да мечтаеш - улучи ме директно в сърцето. И аз мисля за същите неща!
ОтговорИзтриванеЛилииии, сладка моя, безценна. Справила си се много добре и може и да си някак права, но нещата, за които мечтая знам, че няма как да се сбъднат.
ОтговорИзтриванеЕдно от тях е, че винаги! винаги съм искала да стана летец и то такъв на изтребител, силно се интересувам от това, но в България такава реализация е най-просто казано невъзможна. Освен ако нямам дяволски дълбок джоб или не вляза в авиационен университет, в който няма да ме приемат трябва да отида в САЩ да вляза във Флота и да се моля някой ден да стана ас - това, колкото и да го искам просто няма как да се случи. Намират и се други неща, които мога да осъществя и не зависят чак от толкова голямото количество на пари ;)
трудно ми се получават мечтите :) Първо подавам молба дадена мисъл да се окачестви като мечта, после умувам дали да подам молба мечтата да се осъществи или да си остане топъл копнеж :)
ОтговорИзтриване