25.2.11

Носкар

"Не мога! Това беше последният пирон върху ковчега на мъртвеца, т.е. мен, ми (да не кажа моа, че тоя фррррренски дори и от устата ми звучи някак впечатляващо)."{цитат}

Аз: Аааа, не!Ков!Още един!

Цитататът е на  човека-блог , на когото е те са' ще връча Носкар!Nostromo!

Ох тези овации!Спъна ли се?!Ааааа....Идиотова ти виси на маншета!

A този кой е?Аааа...два Носкара?!Пак ти ....Nostromo!

Официална реч!
"Уважаеми Г-н Носителю на Носкари, Майтап Малинки, Комунист-Флаери и всички -кари {без ония дето са вредни},ъъъ....а да...Честита Блог Годишнина!Най-официозно съм ви линкнала, прочела, воутнала, кликнала, шернъла!Пожелавам да изгледаш собствения си филм , да го режисираш , за продуцентското място ще се разберем ;)!Да пишеш сценария , онзи който сънуваш , мечтаеш и изпълняваш!"

п.п.Носкарът поради кризата е леко...виртуален!


Честита блог-го(а)динка!{поредна,следваща,същата,не и последната}

22.2.11

Седмица-част II

Беше Събота.Стана рано.Направи си кафе.Боса.Запуши.Взе си душ,облече се и седна на дивана.Чакаше проклетата мелодия.Заспа.Събуди се с размазан грим, препълнен пепелник и тишина.Отвори входната врата.Натисна звънеца.
Та-ра-ла-ла-туп-туп-ла-та-ра-та-дум.
Г-жа Джийвс отново гледаше от верандата и прочистваше гърлото си.Не й остави време да изстърже по нея.Тръшна вратата.Кошница нямаше.
Стоя на лаптопа до късно.Провери всички куриерски фирми , които обслужваха квартала.Позвъни на всички.Нито следа.Успокои се с мисълта,че утре е неделя.
Беше Неделя.Пухкава, бяла и топла.Отвори и прозореца и вълна от карамелен въздух я събуди.Някой правеше бонбони.Толкова обичаше карамел.Направи си чай.Погледна виновно към обещанието си, което й се „усмихваше” от хладилника.Беше обута в кецове.Сиви.Любимите й.Спортно долнище и цикламен топ.Беше готова.Прегледа новините в интернет, надраска няколко мисли в блога си , провери фейсбук профила си.И тогава се случи.
Та-ра-ла-ла-туп-туп-ла-та-ра-та-дум.
Застина на мястото си.Преброи до 10.Изправи се и безпроблемно стигна до вратата.Не погледна през шпионката.Не се спъна и не си счупи нокът.Отвори с усмивка.Кошница!С жълти, шарени,лилави,бели лалета!!!И куриер!
-Добър ден.
-Добър ден.
За част от секундата погледна шапката, униформата, табелката.На всички тях пишеше едно и също.
Агенция ‘У.С.Ш-У’.Усмихна се на бързината си и малко се зачуди на името.И все пак беше доволна.
-Шийла Родик.
-Да.
-Това е за Вас, моля подпишете тук.
-А бихте ли ми казали кой е подателят ?
-Разбира се Госпожице.Но трябва да попълните тази декларация, след което да дойдете лично в агенцията , за да получите съответната информация.
-Ами...добре.Щом се налага.
Тя се подписа и попълни прилежно декларацията.Взе кошницата, благодари и затвори вратата без да я затръшва.Отвори килера и я остави до другата.
Направи толкова много неща, но Понеделник й се струваше толкова далече.
Понеделник.Облече се, гримира се, избра тъмен костюм и равни обувки.Заключи и се качи в колата.Погледна към листчето с адреса на агенцията и се запъти натам.Офисът на агенция ‘У.С.Ш-У’ беше странно разкошен.Малко кичозен, но луксът й харесваше.Имаше цикламени канапета, което отбеляза като плюс , заедно с белите фрезии на входа.Посрещна я любезна и прекалено лъскава блондинка.Очакваха я!
-Заповядайте Госпожице Родик.Добре дошли в „У.С.Ш-У”
Подадоха й розов плик.Запечатан с восък.
-Боже.Хората не пестят от реклама.
Благодари.Тръгна към входа и си обеща да не тръшва вратата.Не й се наложи.Модерното фотооко й се усмихна широко, заедно с вратата от матово стъкло.Не беше обърнала внимание на влизане, заета с мислите по предстоящето разкритие.
Ръцете й трепереха и отключването на колата й се стори много сложна операция.Седна за волана, приглади косите си по навик и отвори плика.
„Уважаема Г-це Родик,
Имаме удоволствието...дъра-бъра-любезности."
В следващия момент лицето й приличаше на стафида.Изкривено,надуващо се, синьо.
-Мамка му!Не може да бъде.Ах ти ...ти...ти..мамицата му!
В жълто поле и шрифт с болд ефект пишеше:
„...подател: Г-жа Линда Джийвс”
С Уважение :
Агенция „У.С.Ш-У”- Услуги за самотни шизофренци-Успех”.

20.2.11

Седмица - част I

Беше неделя.Пухкава, канелена и още толкова разкошна.
Спа до късно.Разсъни усещанията си с чаша топъл билков чай.Отказа кафето.Липсваше й , но организмът й се противеше на всяка капка кофеин.Но все още пушеше.Беше написала в плана си за тази година „Точка поредна- да откажа цигарите”.Оградено в цикламено.После скъса листа , изряза го като усмивка , накълца обещанието си и го залепи с магнит на хладилника.И тази сутрин видя накъдрения остатък от това толкова искано обещание.Чаят беше ужасен, но й помагаше.Настани се в хола, огледа се и се прозя.Не харесваше този студен под.Имаше толкова спомени, които така и не стоплиха килима , нито сърцето й.Бяха просто спомени.От онези,които ти се иска да не познаваш на сутринта.
Днес беше решила да си почине от всички.Изключи телефона, лаптопа, телевизора, уредбата..за момент дори й се искаше да спре електричеството в къщата.Не се беше сетила за звънеца.
Та-ра-ла-ла-туп-туп-ла-та-ра-та-дум.
-Мамка му, защо го купих тоя проклет звънец.
Изтърпя още две поредни мелодии.Отказваше да отвори- поне съзнанието й.Любопитсвото й надделя, спъна се в пухкавата си чехла, изсипа чая върху халата си , счупи си нокът и замалко да се приземи по очи точно пред вратата.
-Мамка му!
Още една мелодия.
-Идва-а-а-ам.
Отворена врата, куриер, огромна кошница, бели рози, каралемени бонбони, капучино, шоколад, бадеми...Боже!
Разписа се на бързо прикривайки разчорлената си фигура.Куриерът погледна босия й крак и се усмихна.Тя му отвърна с едно късо „Благодаря” и побърза да затвори вратата (заедно с част от халата си).Изчака известно време в застинало положение и гримаса тип разтопен сладолед, отвори , прибра себе си и отново се запъти към онзи килим.Обичаше да седи на него.Беше студен, отрезвяващ и напомнящ за нея преди.Понякога беше толкова студен,че й се искаше да може да кара кънки.Но не можеше.Все още беше сънена.И с кошница в ръка,която не пускаше.Стояха , двете.Тя и кошницата.
-Кошница.Няма кой да ми изпрати кошница.Куриерът?!
Изтича обратно, изтрополи по алеята с все още босия си крак и застана на улицата.Куриерът отдавна го нямаше , а съседката, госпожа Джийвс , я гледаше от верандата.
-Ей, момиче ,ще настинеш!- гласът й беше като начупена хармоника.Властен и стържещ.Ненавиждаше я.
-Здравейте Г-жо Джийвс.
Хукна обратно към входа.Разбира се,че имаше шанс да остане навън по халат.Но този сценарий беше усъвършенствала след като миналата седмица стоя три часа на студа по пантофи.Сега вратата зееше широко отворена,застинала като паст.
Тръшна я.Понякога й се извиняваше.Луда ли беше?!
-Кошницата!
Пръстипи към нея.Огледа я.Дори не искаше да я пипне, но все пак я премести на плота в кухнята и продължи да се взира в нея.Правеше й профил.След около десет минути се самообяви за шизофреничка с изключен телефон.Разрови всичко, но не откри картичка.А и нямаше никакъв шанс да се сети каква беше униформата на куриера или шапката му.Там винаги пишеше името на фирмата.Ядоса се на себе си.Реши да сложи кошницата в килера и да се заеме с нея утре, следващата седмица или догодина.Или поне докато не усети миризма на плесенясали бонбони от килера си.
-Как ли миришат мухлясали бонбони?!
Легна си и спа цялата неделя.Събуди се около полунощ , изпи чаша мляко , изпуши една цигара и отново си легна.
Беше Понеделник.Обичаен, задъхващ се и на бримки.Имаше много натоварен график и излизането на обяд й беше невъзможно.Яде китайско.Резултатът разбира се беше петно от соев сос върху бялата й риза , още една бримка плюс счупен ток (за последното дори самата тя не знаеше как се случи, без да дори да става от стола си).Наближаваше края на деня, когато секретарката й донесе кошница!
Кошница!Портокали, ананас, череши, ягоди,торта и мед!Кошница!Без картичка.
-Кой донесе това?!Записа ли името на куриера, фирмата, часа???- крещеше на секретарката си и дори плюеше.
-Не госпожице.Само се подписах.Аз...аз..говорех по телефона...не видях.Съжалявам.
Затръшна вратата на офиса си (на тази не й бяха нужни извинения).Седна на бюрото и отново си счупи нокът в търсене на картичка, бележка,косъм , ДНК!
-По дяволите!
Така измина цялата седмица.Имаше 5 кошници в офиса и една в килера й.Всички пълни с нейните гурме желания.И всички недокоснати.

18.2.11

Friendship {или не}...

Приятелството!За мен е безценно и без време.Публикувам два цитата от книги, които са близки до моето мислене и усещания.

"Well , that's life , I thought.It ends.And that's friendship: every friendship has its wobbly moments.Live with it,I told myself.Get used to it.I remembered Sally years before in the car driving west,swirling her hand in that chaotic gesture,saying from now on the deaths would be easier.And  I had a true friend , right?Yes, one true friend.A friend of immeasurable value.Because who else but Sally could love my prickly nugget of a soul?"
                                                                                                                {Best Friends ,Martha Moody}

"Искам да ме изслушваш , без да ме съдиш.Искам мнението ти , не съвет.
Искам да ми вярваш , без да изискваш.Искам помощта ти , но не и да решаваш вместо мен.
Искам грижите ти , но не и да ме обезличаваш.Искам да ме гледаш , без да проектираш твоите неща у мен.
Искам прегръдката ти да не ме задушава.Искам да ме окуражаваш, без да ме насилваш.
Искам да ме подкрепяш , без да се нагърбваш с мен.
Искам да ме защитаваш без лъжи.Искам да си близо , без да ме завземаш.
Искам да познаваш моите черти, които най-силно те отвращават.
Искам да ги приемеш , без да се опитваш да ги промениш.
Искам да знаеш ...че днес можеш да разчиташ на мен...
Безусловно."                                                                                                            

                                                                                                    {Приказки за Размисъл,Хорхе Букай}

Искам и имам точно такива приятели.Ти не ми трябваш!

Какво не искам ли ?!Такова приятелство-като твоето!


А ти?


15.2.11

Cosmo style {принудително}

Написах статия за 14-ти Февруари тип Cosmo {или всичките му там женски списания}. Не бързайте сега да ме линчувате- беше си по принуда - за едно онлайн списание.Публикувам я, защото всъщност ми харесва.Толкова е напудрена и анти-me , че направо се кефя на себе си.Когато човек пише по принуда се изумява от собствените си умения.А и кой знае, може някой да намери нещо за себе си в нея- но за следващия love {single} ден.Споделила съм мнението си за вчерашния ден много пъти и именно поради несъгласието ми с толкова дантелена показност , публикувам статията днес.

14 НЕсъвета за вашия Свети Валентин!

Обичайте се!


Наближава 14-ти Февруари и ти искаш да си перфектната половинка.Планирай , усмихвай се и бъди готова за всичко, защото мъжете са изобретателни точно, когато не очакваш.Това не означава, че трябва да скриеш трепетното очакване , изненадите и секси бельото.Подготви се и не си спомняй за миналия Ден на влюбените, за да не се окаже, че му споделяш за онази среща с русия ти колега.
„Начертай” план с изненади или не прави нищо , в случай че връзката ви не е в толкова напреднал план , че да си подарявате сърчица и валентинки.Не бъди прибързана и се постарай да бъдеш себе си.В никакъв случай не бъди момичето с рошавата коса и широка пижама.Опитай се да привлечеш вниманието му преди празника, за да му загатнеш предстоящите интимни моменти.Ние ще ти помогнем с няколко НЕсъвета, които ще те наставляват в мисията ти „Перфектен Свети Валентин”.
Не му натяквай , че след седмица е 14-ти.Той знае и отдавна обмисля какъв подарък би те зарадвал.Още повече, че ще му бъде много неприятно да му напомняш; това му подсказва , че имаш мнение за него като за несериозен и отнесен.
Не му разказвай за отминалите си преживявания свързани със Свети Валентин.Той предполага , че си имала страхотни моменти и спомени и ще се опита да остави в теб незабравима следа от вашия общ празник.Няма да му е приятно да се състезава с изминалите ти преживявания, но това няма да случи, ако не знае за тях.
Не разпитвай приятелите му за неговите предишни празници.Той знае , че ще го направиш и дори разчита на този ти ход.Това ще му докаже, че се интересуваш от него и навиците му.
Не променяй тотално външния си вид.Не е необходимо да се появиш с нов цвят на косата, скъсена прическа и чисто нов гардероб.Той те харесва и по пижама.Бъди гаджето му , с което е пил капчуино на 13-ти.Малко по-разкрепостен грим и облекло не са новаторство, но не прекалявай.
Не го питай какъв подарък иска.Ще сринеш егото му и ще му покажеш , че не си спец по изненадите.
Не му купувай бельо със сърчица или купидончета.Той не обича сладникавите намеци и определено е мъж.Не го забравяй. Не му подарявай и възглавнички, рамки за снимки или песен.Може да го приеме за прекалено настойчив жест , който му подсказва подканване за обвързаност.А той обича и държи на свободата си.
Не отлагай момента , в който да му покажеш колко държиш на него и на всяка част от тялото му.И все пак не избързвай , за да не оставиш в него лошото впечатление за лесно спечелена победа.
Не разчитай на комедиен филм и пуканки.Той ще го приеме, но определено няма да е много очарован.
Не питай майка му какъв размер пуловер носи!Не е Коледа, а и би трябвало да знаеш.
Не готви , ако не си абсолютно сигурна в кулинарните си умения.
Не прекалявай с алкохола и тежките храни, защото вечерта съвсем не приключва с вечерята.
Не му предлагай шумно парти с твоите приятели като алтернатива за празника.
Не забравяй , че и утре може да бъде Свети Валентин.Обичай го всяка минута независимо от повода или датата.
Не забравяй да се усмихваш, да бъдеш себе си.Не пропускай да се насладиш на всяка една минута от вашия празник.
Пожелаваме ти незабравим празник!Обичайте се!

Последната фраза е моето пожелание за Вас!

11.2.11

Symbols


Забелязах, че в последно време символите са така да се нарече модерни.
Не ми е много каква е приложимостта на думата/определението модерен във връзка точно съм символите, но е факт.
Скобите и сърчицата водят класацията.
1.[........] - харесвам ги повече от тези (.......) Получава се усещането за нещо оградено, пазено и искащо да изпъкне без да е главен участник в текста.
2.{.......}-не зная дали ми харесват, дори не е необходимо, но ги използвам.Придават усещане за нещо по-крехко, което искаме да предпазим от останалата писмена пасмина.
3.♥ - незаменимо (Alt+3 или <3 {facebook}).
4.☼ - моят фаворит.Слънце.Изразява достатъчно, светло и още толкова (Аlt+15).
5.♪ - музика...ами..добре (Alt+12) .
Дотук с моите топ 5 на символите.
Интересно ми е да знам защо се използват толкова масово.Дали езикът ни обедня или го осакатяваме умишлено с всякакъв вид съкращния, абревиатури и символи?!Не зная {пише се отделно да му се не види}.Или по-скоро спестяваме време като изписваме символа вместо самата дума.Пак не зная.Знам обаче , че не влагам умисъл в използването на символи, правя го машинално- дали пък не искам да се приобщя към модерната вълна- не.Като казвам , че не влагам умисъл , имам предвид че не съкращавам изказа си умишлено.По-скоро натъртвам на нещо кратко, точно и ясно.Такъв стегнал стил ми харесва, особено ако имам нужда да не говоря/пиша, а да изразя емоция.♥ Изразява емоция.Но статична емоция, няма движение, нито пърхане на пеперудени криле.
Само не знам от къде се появи този ми афинитет към скобите.Може би замествам дългите и тирадични обяснения с кратък текст в скоба, което всъщност си е същото като семантика.А и символите изглждат добре.Хубаво е да искаме текстът ни да има добра визия.Читателят е важен { ако пишеш за пред аудитория}.
И пак се връщам на темата с модерното....ами такова е.Поне така изглежда като погледнеш към социалните сайтове, блогове и прочие.Преди време емотиконите бяха на почит ,и още са, но някак на заден план.Дали всеки човек е символ?!Ако да , избирам си ☼.