Компот от сливи

*Туй що прочетеш по-долу е авторски текст , без претенции за стилистично-граматични-семантични издържаности, но с претенции за виновник.Музоносец -> Дневникът на Адам

Неделя

*виж по-долу!(ама не съвсем под листата де)

Понеделник

Станах рано.Усетих миризмата на солук .Размърдващите се телеса изпуснаха звук и миризма.Сутрин е все така.Излезнах, а от вътре се чу наместването им в успешно оформилата се дупка в сламата.Така и не разбрах защо му викат „мъж”- та той е просто Адам.Навлякох си кожената роба, преметнах си новата торбичка от бамбукови клонки и отидох на реката.То една красота, то едни плитчини, то едно крякане, то едни пиявици.Днес няма да се потапям.Студено е.Събрах речни камъчета.Помагат за напомняне.Върнах се за яденето.Чоглава глава и изтърбушени зъби ме посрещнаха.И пак оня солук.

-Огнена вода носиш ли ?

-Не само камъни!

Адам си легна на сламеника в новата ни колибка.И пак издаде звук, ама този е нов.

Вторник

Днес реших да видя какво има около новата ни земя.Намерих три вида бели корени, няколко бръмбара и една черна гъба.Реших да направя храна.Не ходих до реката, защото е студено , а и имам много камъни.Адам днес реши да си играе на топчета.Хвърля ги, гони ги ,търкаля ги и едно такова хлъзгаво ги гледа.Топчета от кал и корени.Спънах се в едното и паднах.Чух да ми говори за патки , но косата ми е влезнала в ушите и ми е добре.

Сряда

Днес ще ходим на реката.Има слънце, нямам камъни.Адам ми направи тояжка.Да проверявам за жаби.И предишният път проверявах и намерих , но той пак  не беше доволен и вечерта само търсеше листа около колибата.Тръгнахме , ама той много бързаше и аз пак се спънах и паднах.Не ме видя, но един бръмбар ме забеляза и ме нападна.Много виках.Не ме чу.Станах и го шибнах с тоягата.

-Ти не чуваш ли бе?

-Кое?

-Ами виках за помощ!!!

-Кога?

-Ами преди малко.

-Защо?

Подминах го с шамар.Добре де, само със засилка..височък е тоя Адам.

После се къпахме .То едно къпане.Пак ме нападнаха животни , а Адам беше под вода.Не виках.Само шляпах.Ухапаха ме.

Четвъртък

Днес подреждам.Кратунката с водата тук.Дървата там.Листата вън.Сламеника нов.Адам влезе и си легна на земята.Пак чух да си говори за патки.

Петък

Днес е хубав ден.Много слънце, мирише на цветя.Намерих нови листа за сламеника и ги подредих.Намерих и храна.Още мърдаше, ама вече не шава.Адам го изпратих на лов.Бързо се съгласи.Още го няма.Реших да се разходя.Намерих едно ново дърво.Има странни , червени топки по него.И се клатят.Раздрусах го и една топка ме удари по главата.

-Мамка ти!

-То все така става с Евите!

Ама това не беше Адам.

-Кой си бе?

-Аз съм ма.Змията.

-О,ти ли си сестро.

-Аз ма Ево!

-А туй онова ли е?

-Онова е.Ама трябва да юрнеш Адамя да се покатери, да къса, па после е ясно.

-Е той е на лов.

-Ми то ...тогава , качи се ти.После пак ще е ясно.

Качих се!!!

Събота

Изчервих се...и пак, и пак, и пак.....

Неделя

Направих(ме) си пир с червени и жълти ябълки ( сестрата ме светна,че имало и другоцветни).Адам май беше тъжен, каквото и да означава това.А аз имах и камъни, и ябълки , и сестра , и нова цицина.Хубаво си живеем ние с Адам!!!

@lammoth-е, повече не ме карай да изпростявям,молим тъ значи! :D

-----------------

И другата зимнина :

Дневникът на охлюфчето на Адам

Монолог на змията

Версията на обратната страна

Дневникът на Ева

Monitoring of God

Tри[o]ди

Дневникът на Ева [Графиня Ikaria]

Стига сте се пречкали ,мимицата ви нихитинова