20.9.11

Ръководство на имигранта

1.Билет (еднопосочен).Посоката -> Англия, Испания, Америка – тези са модерните дестинации , ако няма да си студент разбира се.За студентите задължително вмъквам Германия.И поне един познат в държавата, където ще кацнете.
2.Пари.Не можеш да си позволиш да тръгнеш без една стотинка.Немислимо е .Винаги са ти необходими, а и самочувствието не ти е толкова смачкано.
3.Луканки, сирена, маслини и половинка домошарка.Без дисагите няма да успееш да запълниш цялостната визия на Бай Ганя.
4.Документи:
-тук ще се отплесна в тирадични обяснения
В Англия (погледнато от моя страна) си никой или поредният имигрант.Това е ясно всекиму.Правят изключение висококвалифицираните кадри , чийто късмет е в повечко  и минават само с паспорт и много дипломи.Но колкото повече бумащина представяш , толкова повече започваш да си някой.
Личните документи са задължителни:
-Международен паспорт, лична карта, шофьорска книжка  (ако имате такава);
Останалото се свежда до каквото имате , в буквалния смисъл:
-дипломи –задължително преведени на английски и/или легализирани.Разбира се и тук можете да задействате този процес, но колкото и учудващо да звучи, ще получите крайния резултат след много по-дълъг период от време и определено ще ви излезе доста по-солено.
-квалификации- всякакви , сертификати за курсове, допълнително обучение, че дори и сертификат за компютърни курсове, дори и да е от далечната 96-та- отново всичко на английски.
- ако имате късмет да знаете с какъв статус ще сте пред Имиграционните (HO+Border Agency) ще знаете и каква бумащина да диплите още от родината.Брачно свидетелство, акт за раждане,снимки (много снимки),разните му там декларацийки и бля-бля.
-няма да сте пионер и затова намерете някой вече изминал „Пътя на луканката...” , да ви обясни къде и за какво да отидете.Но проверете и сами онлайн.Ще предоставя линкове под поста.
-не забравяйте да  си вземете куража, търпението и усмивката!!!
-ако вече знаете с какъв статут ще сте тук или където отивате, направете копия на всички документи, по две дори.
4.1.Българите тук са предимно self-employed.Казано по нашенски еднолични търговци, които си плащат всички осигуровки и данъци или минават по втория начин със скриването им.Да, тук също си има вратички в закона, да не кажа порти.За да се превърнете от новодошъл в Self-employed са ви необходими следните неща:
-банкова сметка;
-NIN-National insurance number ;
-UTR ;
Разбира се и тук ще се сблъскате с огромни противоречия като например: за да си откриете банкова сметка ви искат NIN,  за който искат банкова сметка преди откриването й.Да, объркващо е , но хората са го измислили.И то Българите.Тук има счетоводни и адвокатски фирми , които срещу заплащане ти помагат да минеш през Ада , но не чакат после с теб.Тук ще направя малко реклама , защото наистина си заслужава.Ние минахме през първите две стъпки благодарение на :


Много приятни, търпеливи и знаещи хора.Благодаря Таничка
Те ще ви съдействат за всичко, с което бихте могли да се сблъскате по време на документалния ад!
Процедурата е и кратка и ужасно дълга.Накратко:
-банковата сметка се открива за един ден; необходими са ви паспорт или лична карта, името на една фирма, за която „евентуално” сте/ще работите ( обикновено е фирма на приятел/познат българин);£100 , които да внесете като депозит и които е желателно да не теглите ;търпение!
-NIN или национален осигурителен номер.Този номер се вади веднъж и е за цял живот.Фирмата посредник ви урежда интервю в Job Centre Plus – това са социалните , дава ви придружаващо писмо, с което един вид гарантира за Вас.Предварително обаче трябва да имате най-малко 3 препоръки на английски език от хора, за които сте работили.Тук вече трябва да сте задействали схемата с познатите, на познатите и до девето коляно, защото иначе няма как да минете с фалшификати.Към тези препоръки се добавят фактури за извършени от вас услуги към еди кой си.Фактурите тук са кочани с листчета на редове, с индиго и номерче.Надпистват се лесно:
From (вашето име)
To  (името на човека, на който сте извършили услугата)
Адрес и особено пощенски код и на двете лица
Вид на услугата.При Българите преобладават: Gardening , General building services, Painting, Decoration или нещо свързано с носене или преместване на тежки предмети.Хаамалска работа.
Дати и брой дни , за които е извършена услугата.Единична цена на ден/час , Обща сума, Подпис от лицето издаващо фактурата.
*Ако някой се интересува ще снимам Invoice book+invoice и ще покажа.
Въпросната Invoice Book се продава в  книжарниците и струва около £15
В случай , че сте бояджия например или градинар и сте self-employed се предполага, че трябва и сам да си набирате клиенти.От фирмата посредник  ще ви направят и брошурки, които се предполага,че сте раздавали на хора по улицата и съответно сте набирали клиенти.Което разбира се е бошлав.
Пак във фирмата посредник ще ви кажат и какво да отговаряте на въпросите и как да се държите по време на интервюто.Промиване на мозъка му викаме ние ( с усмивка).
Та, в уречения ден и час отивате в клона на Job Center Plus, влизате, шашкате се от опашката, от многото индийци и чернокожи служители.Отивате на рецепция, дават ви една мижава бланка, в която да попълните имената си и референтния номер, който са ви дали след запазване на датата за интервю-важен е, пазете го!
Важно!
Ние вече минахме през този процес.Но след това четохме в пресата,че до един-два месеца ще прокарат закон или просто допълнение,че всеки който се явява на такова интервю ще трябва да знае английски език.Аз бях преводач и минахме.Но ако не знаете езика ще ви изпратят на езиков курс, тоест ще ви върнат за да научите езика.
Хората, при които се провежда това чудо са психолози, много любезни и същевременно подмолни.Давате им сите документи, които сте надиплили, внимавате за подвеждащи въпроси и си помните добре промиването на мозъка, което сте преминали!
После идва голямото чакане.До 4 седмици.Нашият NIN дойде за няма и 2 (късмет).Номерът Ви идва в писмо, пластиката ( карта с вашето име и НИН) доста по-късно,ние още чакаме.
Веднага след това се свързвате с фирмата посредник и давата номера си .Те ви регистрират за UTR и пак започва голямото чакане.
4.2.Другият известен статус е присъединен или студент.
Тук бумащината е огромна.Крайната цел е blue card.За това ще пиша като я получа ;)
4.3.CSCS карта/тест
Повечето , да не кажа всички,българи работят в строителството.За целта трябва да преминете Health&Safety Test (Охрана на труда) и след това да попълните application за въпросната cscs карта.Записването става онлайн (виж линковете по-долу).При записването ще ви изискат NIN, който едва ли ще имате.Ако го имате , просто попълвате.Ако ли не, използвате временен, който се формира по следния начин :
TN дата и година на ражданe M / F мъж или жена, тоест ТN25081980M (примерно).
Избирате си къде да идете на изпит според това къде сте отседнали.Важно е да намерите сайт (защото са няколко), чрез който да си поръчате изпит+карта и да ги платите предварително.По този начин избягвате следното протакане: ако сте минал само тест, след това трябва да попълните една форма, в която се изисква ръчно изписване на една от секциите от работодател, който може и да нямате.Изпитът струва £17,50, картата с форма (която е добре да избегнете) струва £30.Ако поръчате и двете и платите предварително ще ви струва около £50.По-скъпо , но избягвате вече споменатото.Тестът се състои от ужасно лесни въпроси , провежда се на компютър с българско озвучаване.Резултатите излизат веднага и ви дават сертификат.На изпита отивате с потвърждението, което сте получили на мейла, документи за самоличност.Самата карта идва до 2 седмици по пощата.
*При всички стъпки , които следвате при издаване на документи ще ви изискват proof of adrress.Доказването на адрес се случва чрез : писма за сметки, bank statement от България на официална бланка, който доказва адреса Ви по лична карта/паспорт; писмо от хазаин (в Англия), регистрация при лекар, библиотека.Всичко това е малко трудно да имате , затова и фирмата посредник ви е гарант.Избягвате доказването на адрес, а след като вече имате банкова сметка, това ви дава доказването за всички останали процедури.
5.Чакането
Това е един много важен, дълъг и ужасно изнервящ процес , без който няма как да минете в Англия.Тук всичко става м-н-о-г-о бавно, но става!За целта моят съвет е да си вземете лаптоп пълен с филми, защото тук всичко се плаща да му се не види.Поне 2-3 дебели книжки и цялото търпение, на което сте способни!Другият вариант е да си купите книга на английски ( като мен) и да подобрвяте знанията си.Чета Здрач в момента. 
6.Цигарите
Пушенето тук е забранено.На обществени и закрити места, което включва гари, автогари , молове и бля-бля.Цигарите са скъпи.Най-евтините са Winston и струват £5,29.Не ме питайте от де знам!Пушачите да си носят цигари, поне 2 стека като за начало.Ако пътувате със самолет, разпръснете ги на кутийки в багажа ( не в личния).Ако пътувате със автобус може и повече, разпръснати във всяка налична чанта (щото сърбите ровят).Другият вариант е простичък и много труден-отказвате цигарите .Купувате си Никорете , хапчета с никотин , които се продават в големите супермаркети и струват около £15 кутийката, вътре има 5 блистера по 12 хапчета!Аз пуша в момента и ми идва доста соленко...но пък чакането е ад. 
7.Лаптоп, телефон , контакт , зарядни
Вземете си всичко това от България, ако го имате.Английските карти стават за български телефони.В началото си купете Pay-and-go карта , тоест ваучер.Заредете си £10 и получавате безплатни смс-и, международни минутки и малко фри към английски оператори.Аз съм с такава.Или са безплатни като рекламни или струват около £1.Зарядни всякакви.Снабдете се с адаптер за английски контакт.В България не знам дали има, ние си купихме от тук.Струва около £2,50.Но без него не става.
8.Избягвайте да носите излишни дрехи и джвъчонки.Просто няма да ви трябват.Връхна дрешка задълже.
И не забравяйте да се усмихвате.Навсякъде, на всеки, винаги!
Полезни връзки :

*следва продължение/ако имате въпроси ми пишете в коментарите :)

19.9.11

По пътя на луканката...

Не е толкова трудно да се събудиш имигрант.По-трудното е да си бил такъв и само да си сменил местоположението.Усещането е почти като да  се събудиш вчера.Преди време , когато отново бях имигрант в родната си страна си бях казала,че ако не намеря мястото си и в София, то тогава изходът е наистина само един...летище,автобус, кола, граница..и да ни няма.Речено-сторено.Не е приятно.Ново е , възхитително...до към втората седмица.Охкането и ахкането по всичко чуждоземско и натурално европейско приключва в момента на осъзнаването, че и тук си никой.Поредният гурбедчия ..пеещ на сън ‘Облаче ле бяло’.Но тук  нямаш право да се оплакваш, защото сам си избрал да дойдеш.Сам си избрал да продължиш да се „мъчиш”.Сам си събрал багажа, казал си ‘Довиждане’, преглътнал си сълзите и носталгията и си си поставил цел , която в родината не можеш да титуловаш и като мечта.И не си сам, защото много такива като теб са минали по тази пътека.Пътят на имигранта е един.Навън за добър живот, обратно за почивка и харчене.Истината е една : „ Всички сме тук за пари”.

Англия

Хубаво е , зелено е, чисто е, спокойно е , тотално различно е ...но не е у дома.Разбира се ,че хората тук живеят нормален живот.Не мислят или по-точно не влагат усилие в мисълта за насъщния, сметките не им тежат , държавата на ги цица за щяло и нещяло, животът им е уреден до последният детайл.
Англичаните
Доколкото има такива около нас, те са любезни до втръсване, бозави, праволинейни и ужасно добре живеещи ( база за сравнение всъщност няма).Като че ли няма и от какво да се оплачат...Но един англичанин през очите на Българин се описва само с една дума: Скука.Другите със статут на англичани са : индийци.Много индийци.
И какво от това, след като са спокойни?
Живот в Англия
Не мога да кажа все още какъв е .Мога само да споделя пътят , по който върви всеки един имигрант тук, особено ние от страните А2 – Българи и Румънци.Решил си и тръгваш.Общо взето няма какво да те спре, защото нито ще си пионер ,  нито ще си последния стъпил на острова и търсещ своето ковчеже с несметни богатства , макар и надиплено с банкноти от по 5 паунда, грижливо натъпкани и изкарани с пот и мазоли.Нашият път продължи 47 часа, обогатени от пиян Българин , кифла с пресована глава и мамино комплексарче .Позната картинка, мила и родна.Поне беше забавно ( до едно време).Усещането , че си част от търкаляща се в хаоса торба с картофи е същото, макар и по западняшките магистрали.И всичко започва на Victoria Station,London.Там всеки пристигнал българин е вече англичанин.Умело смъква куфара с луканките и се запътва в посока, която може и да е обща , но за него е единствена и несподелена.Указанията, помощта, въпросите -> към англичаните.”Братсвото по родина” е до последната стълбичка.Но пък се оправяш лесно.Любезни хора   колкото искаш.Но от Бай Ганьо не моиш избега!!!
Транспорт
В Англия транспортът е направо космически.В смисъл БДЖ е като сал в сравнение с тукашните влакове.Но като всяка добра услуга струва скъпо.Удобно, бързо, с табелки от сорта „Внимание висок таван, пазете главата си” ( неотлепена, ненадраскана, запазена).С климатик, място за багаж, тоалетна и безплатен вестник.Да живееш у влака да  му се не види...Купуваш си билет, възможно е без дори да знаеш бъкел английски , важно е да знаеш посоката.Намираш перона, ако не успееш любезни хора в зелени или оранжеви жилетки ще те качат на правилния влак и ще ти пожелаят „Лек път”.Тук още си на ниво”Ох, ах...баси”.Пътуваш ( смазан от път), но ти е приятно.Мила дама на достолепна възраст ти се усмихва с новата си прическа, малчуган те закача с очи, седалката е мека, удобна..таблото говори и няма как да не пристигнеш.Посоката е важна.Знаеш ли накъде си тръгнал в Англия, няма начин да не стигнеш!Гарите са приветливи, чисти, говорещи, гратисчии няма, топло и светло е.Найс,а?!
Храна

Всички Българи милеят по две неща в Англия: Българско сирене и Български домати.Не че тук няма сирена от не знам си къде , не че няма домати ( но са скъпи), но вкусът наистина е друг.Всичко останало мога да опиша по следния начин: „ Писна ми от пържоли”.Реших да проверя за какви пари можеш да се нахраниш.1 паунд се оказа достатъчен. Тук никой не мисли за храната, в онзи смисъл, който се влага в родината ни.
Магазини

Още съм на ниво „Ох, ах...баси”.В момента се намираме в малко китно градче, близо до океана и на сравнително  близко разстояние до Лондон.Големите магазини са онези , които са винаги пълни.От сорта на Лидл, Теско , Уейтроуз и бля-бля.Всъщност няма значение в кой магазин пазаруваш.За Българите тук пазаруването е свързано с една дума „ намаление”.Намаленията тук са истински.Не от онези, при които се увеличава цената със 100% , пък после има -20% дискаунт.Тц.Reduced си е reduced!Разпродажба си е разпродажба.Пълниш количката, плащаш и да те няма, без много мислене.И се чувстваш клиент.Обслужването е на светлинни години от родното.Стоките са..мм...абе английски!Има неща, които никога не си чувал , камо ли виждал и ти е приятно да пазаруваш.Дори да си влезнал за един хляб.Всъщност хлябът тук е скъп, средно , тънко, дебело нарязан, рехав, мек , черен и бял или просто намален.Има стоки, които в сравнение с България са изумително скъпи: като маслините.Това ме изненада.Има и неща, които ги няма на английският пазар ( като да не повярва човек).Едно от тях са семките.Тук няма печен слънчоглед!Най-скъпите храни са Organic или казано на наш език доматки от градината.Има и веро от зелен фасул ( не се шегувам!).До тук с йеденето!Марковият алкохол е скъп.Бирата е толкова много марки , че забравям асортимента.Има Българско вино- евтино!Дрехи и бля-бля.Тук на почит са магазините втора употреба ( които са като нашите бутици).Можеш да си купиш много неща, които някак си няма да са ти толкова необходими, ако са нови.Евтино е , много са , купува се.Дори самите англичани си пазаруват там.Обувките са скъпи, маркови и от истинска кожа!Спортните дрехи измежду нашенците са като хит..заради работата.Посетихме един спортен магазин в Brighton.Не ме е срам да си кажа, че се просълзих държейки оригинална фанелка на Манчестър Юнайтед...к’ва съм ревла , м?Та този магазин ми е цел номер 1 след някое време..направо ще си тръгна с една количка!Обещавам си го!
Боклук и recycle  са двете ключови думи за обзавеждането в Българската квартира.FREE!
А какво работят Българите в Англия?
Ще завърша този пост с това : ние чистим и носим тухли!

А тези , които не работят се разхождат и снимат на воля ;)

*to be continued ( обещавам) ;)