Реалност?!

Да загубиш себе си е страшно.

 И колко тривиално звучи,  нали?!

Още по-страшни неща се случват на този свят.Сигурно далеч по-важни и живото-екстремни от това аз да се чувствам не на място.Много важно, че ми е криво, смотано, тъпо и всичките накуп неприятни настроения, които са далеч от истинската ми личност  и ежедневие.Ама какво от това след като децата в Сомалия гладуват и днес вали и не можеш да си вземеш надницата?!

Как пък точно аз ще си помисля, че съм индивидуално луда и ще се тръшкам заради някакви си нереални нюанси в характера ми.Алоу...ти коя беше?!Как така ще си позволявам да бъда тъжна..бахти...ти за коя се мислиш,ма?!Хората се чудят как хляб да си купят , ти си тръгнала тука да ни занимаваш с емоции!How dare you [bitch]?!

И отново как аз, лиглата, нетрезвомислещата , заблудената, ще си си мисля ( че и да го насаждам у хората видиш ли, капка срам нямам) , че приятелите не са като спестовната сметка с висок прираст.Колко съм глупава, бедна и нерационална.За практична да не говорим.Настроения , емоции и още не знам какви лиготии никак не си подхождат с логика, меркантилност или практично-настъпателно-злословно-бездушие.Колко будала…толкова много будала.

А аз си стоя в ъгъла на мислите си и се смея.Смея се през сълзи.

Страшно е да виждаш  хора , които не могат да разберат кога, къде и как са изгубили себе си.

Fuck off!

Книжно мрънкане! [редактирано]

Обичам да чета.Книги от х-а-р-т-и-я.Български!

Българската реч е някак ненадмината.Нищо , че „езикът на Шекспир” е еди какъв си и не знам още какво според интонация и прочие качества.Но не е мелодичен.Нито има „ъ” , да не говорим за „ь”.Метафорите са им сухи, макар и комични , ако вникнете в смисъла на английския хумор или пък обичате да ходите на театър.Сценичен ми се струва.Доколкото българският език е съвършен.Разбира се роден...

Искам да чета книги на български език.Тук идва трудното.

Имам три опции: 

1.Да си заплатя £30 за допълнителен куфар , който ще побере не повече от 10 книги, които пък ще бъдат „ изядени” от моя милост за не повече от 2 седмици.Без много сложни сметки и число-изваждания-деления излиза, че трябва да пътувам средно по 6 пъти на месец , за да утоля книжната си жажда.Rediculous!

2.Да си закупя e-reader.[кратко, точно и ясно.но аз отказвам]

3.Да си свалям хакерски книги и да си увреждам очите на лаптопа или телефона.[отказвам]

Alternative: keep reading books in English [#nothappywiththat]

А на мен ми се иска да вляза в Българска книжарница!Тук, в Англия.

Дори и да е в Лондон!Няма да спестя много като бюджет, защото двупосочния билет с влак до столицата е почти равен като сума на двупосочен самолетен билет до България.Но пък не ми таксуват куфара/или два!С удоволствие бих мъкнала въпросния куфар из цялото метро/влака/пеша!Но нямам такава възможност.Защото на територията на цялата островна идиотщина няма нито една такава книжарница или библиотека.Предполагам, че в Българското посолство разполагат с библиотека ( поне от куртоазия), но тя не се предоставя за публично ползване.Поне аз нямам такава информация.

Един от тукащните вестници (Будилник) са се опитвали да продават книги чрез безплатното издание , но прекратили дейността поради липса на интерес.Това ме натъжи.Много!Нима българинът тук се интересува само и единствено от банковата си сметка, или по-точно от скриването на данъци и дипленето на пари в кеш?!Нима толкова много ни се иска да бъдем англичани, че потъкваме собствената си култура и език?!Нима представителите на големите институции не се сетиха, че на цял един български квартал ( който съществува в Лондон) въобще няма да му е излишна една библиотека или читалище?!Жестокостта на алчността е голяма.И аз съм разочарована.

Както и в България и тук всичко се случва в Лондон.Всякакви събития ( Концерти, постановки и прочие) се провеждат там, в столицата.Е, ние на село на мрем ли?! И въпреки това съм готова да отида , ако съществува такова място...все едно  е срамно бахти.Дори самите българи не желаят да направят нещо.Всеки се спасява кой както може.

Хубаво открихте чешма, училище и два вестника.Нима това е достатъчно за над 1 милион българи?

Не.Дори е много.Защото и тук на мода са чалгата, потните срещи и уискито.Щото тук всички са ларж.Което пък ме оставя в ъгъла със смотаните и скучните, защото аз не слушам чалга, не пия алкохол , а чета книги.Добре поне, че пуша!!!

Искам Българска Книжарница в Англия!

//което означава, че аз настоявам!и ще проуча въпроса
Проучих и съм щастлива от факта.Ще  има Българска Библиотека и Читалния.Това е най-бързо сбъднатата ми мечта ( макар да не е книжарница)!!!


"Библиотека и Читалня

Български Културен Център
 
С настъпването на новата 2012 година, Българският Културен Институт в Лондон ще открие българска библиотека и читанлня. Проектът се подготвя в настоящия момент и цели да улесни използването на българска справочна и художествена литература от наши сънародници и широката публика във Великобритания.
Друга главна цел на проекта е даване на възможност на българските издателства да представят своята книжна продукция зад граница. Новополучени от България книги ще бъдат представяни на британската общественост няколко пъти годишно.
Читалнята ще предоставя възможност на всички желаещи да използват наличните материали в спокойна и приятна обстановка."

Гостенка

Тя е като прилив.Няма я , дори ожадняваш от липсата й.Гърлото те сърби от сухи брътвежи.Искаш да се излее върху теб с цялата си сила и да те отнесе в оргазмено цунами.Идва бавно,  дори мъчитвелно.Ражда се, отново и отново.Проплаква, а на теб ти е толкова хубаво.После става бурна, шумна и необуздана.А ти се мяташ из водовъртежа на страстта й.

Тя е като сън.Толкова много нощи идва и си отива.Сутрин се опитваш да си я спомниш.Да усетиш аромат на грешки, да се увиеш в омайна мъгла  от творения, да я докоснеш и да изпържиш лилави яйца.Сънуваш я дори , когато си буден.В трамвая, на булеварда , под дъжда.Притеснява те навсякъде, но рядко те оставя да се събудиш с нея.

Тя е като трън.Боли , когато искаш да се освободиш .Олеква , когато изцедиш соковете на проникновенността й.Наслаждаваш се на всяко едно движение.Не олеква, когато я извадиш.Не заздравява, отказва лепенки и помади.Оставя незаличими следи, печати.

Тя е като бонбон.Сладниква, лъскава, опакована.А ти си като малко дете в сладкарница.Толкова пламенно и жадно я разопаковаш, а тя ти подарява моментите, на които се радваш , дори когато си на 60.Понякога е ментова, прекалено шоколадова или разтапящо черешова.По дяволите, отхапваш от нея с вампирска настървеност.Искаш още, още и още малко.

Тя е като изгрев в залеза.Проблясък в онова пълно със сажди безвремие, сгушено в паяжината на ежедневието ти.Лунна светлина в деня ти.Романтика по време на бизнес презентация.Цикламени обувки, които толкова много искаш да тичат с теб.Реклама на любов.Светулка !

Тя е като банка.Лихвенна, нарастваща, безмилостно сто-процентова.Събирачка на душевен капацитет.Кошче за порицания.Спестовна сметка за спомени.Кредитна карта с възможно най-високата пазарна лихва.Кламер за непослушните ти сънища.Телбот за неспящите ти очи.

Тя е фотограф.Цветове, бледи, изсъхващи, размазани , пейзажи.Видео с твоя филм-неспиращ, без remote control.Идва и просто те щраква в лицето.Безмислостно точна в нюансите на настроението ти.Отпечатващо неизлечима.Постоянна, в кадър или два.Макро.Огромен увеличителен стон в твоята гама.

Тя.Музата.

iСиктир

Започвам да затъпявам.Умишлено, преднамерено и с много голяма скорост. 

Не, не е поради английската скука или традицонните безинтересни дни и прочие.Те така или иначе са, бяха и предстоят и няма как да ми се размине ( не можа) да пропия чай с мляко и да се натъпча с шоколадови бисквитки.Ужасно е.Все едно съм на 100  и знам, че ще стана на 110.Това спокойствие е по-гадно и от сутрешния поридж.Отплеснах се.

Та, затъпявам технологично и отказвам да мръдна и една мини-нюню-микронна стъпка напред.Заглавието е повече от красноречиво.

Та, в този дух на жички, слушалки , машинки и прочие кабеларии , всъщност безкабелни умни кутийки- няма да стана Iuser.Не.Категорично, абсолютно и необратимо отказвам!

Омръзна ми да слушам/гледам/чета  за не знам и аз коя генерация, нано-нещо си и всичко това започващо с наглото I/АЗ .Азът мили ми инжинерчета и прочие developers въобще не би могъл да се побере дори и в най-мощната карта-памет.

Разбира се, че знам какво представлява всяка една от тези модерни играчки.Но не разбирам приложението им.Едното не замества другото, напротив – преповтарят се, смаляват се и се допълват.Нищо повече от дигитален екран и опции.Интернет можеш да хванеш и на веф бахти!(предполагам).

Ядосана съм на всички джвъчки . То не остана непромит мозък.

iphone-  не желая да си купя.въпреки всички крещящи реклами, предложения , бъндъли и бъргейни.майната му.ще си цъкам на морално стария лаптоп и ще използвам морално остарелия си телефон.

itunes – wtf?!  На кого по даволите му е хрумнало това.А да-> developers.Майната ви.Книжка с упътване за блондики да добавите.Да си актуализирате сайта и да обясните защо чарджите за уж безплатните си игри.Не съм ги използвала (never).Но чух/чувам/ще чуя.

ipad/ipod при това nano от не знам коя поред генерация.да, знам колко много искаме да бъдем близки с онези с антенките, но защо по дяволите да се окабеляваме и да се правим на високо-технологични роби, които всъщност търсят копчето за включване и изключване поне ден.бахтибахтибаси.

iCloud - е не, това вече ме довърши!

таблети.ноутбуци и други боклуци ги подминавам .те се самоотричат сами по себе си.ужасни са.къде отиде желанието за тракаща клавиатура и милия спомен за пишеща машина.а да, гости от миналото не искаме.сакън.smart телефоните ми са достатъчни.

преминаваме на E.явно откъм ай/нещо си сме изцедени откъм идеи.временно.

е-reader – ок, модерно е.компактно е.има глупавата опция да ни говори и ние да слушаме.като мислено си представяме, че това е любимата ни радиоточка от соца и чичкото зад антенката ни раказва приказка.глЮпости.оставам , остарявам и настоявам за ХАРТИЯ.какво ли беше това?!

Предполагам съществуват още „бойни снаражения” , за които „закърнялото” ми главица не подозира.

Представете си само.Свят без вербална комуникация.Без истински усмивки.Без усещането за близост на живо същество.Само метал, светлинки и тук-таме някоя не ъпдейтната антенка/жичка?!

iсиктир .

Те са като херпеси бе!

Аз ли?! 

Аз имам телефон със смотан тъч скрийн, който ме изнервя.Притежавам що годе сносен лаптоп , закупен заради необходимостта от мобилност. Т-о-ч-к-а.

Нямам mp3 плейър, нямам ай-сичките-там-идиотщини.Нямам четец.Нямам ноут бук.Нямам айфоун и прочие.

И?! 

Щастлива съм.

Гердан от моите дни

Има дни , в които ти се иска да има по-голяма дупка в земята, в която да заровиш ритуално всичките си мъки, тъга, несполуки- всичките глюпости , сбрали се върху изнемощялите ти раменца.Иска ти се още да заровиш глава в кофа с лед и да не усещаш нищо друго освен милиони ледени пробождания.Иска ти се да можеш да усещаш нищо.Да си се превърнеш в ламаринена душа и да дрънкаш на кухо.Иска ти се да си на върха на някоя планина и да крещиш неистово : Fuck you all!!!.Иска ти се...

Но има и дни, в които пеперудки галят его ти, гледат ти се романтични филми с Дженифър Анистън , купа пуканки и раздърпана пижама.Има дни , в които си щастлив, подскачаш и аха-аха да литнеш.Усещаш себе си толкова добре, че ти се иска да се клонираш, сега и на момента.В хубавия ден.

Има дни , в които любовта ти се струва розова, прекрасна , твоя.

Има дни, в които не ти е нужно да виждаш задници около себе си.

Има дни, в които понасяш всичко, което по принцип ти е прекалено.

Има и дни , в които ти е все едно и просто се търкаляш по линията на живота, като втасала  карпуза.И ти е хубаво.Не искаш да знаеш, да чуваш, да можеш, да искаш, да!Тези дни те връщат в състояние на кота нула и знаеш , че имаш нужда от тях за да  се приземиш.

Има и дни , които не помниш.Такива, в които забравяш, без спомени, без емоции-празни дни.Дъждовни.Хубави.Няма излишна информация или досадна загриженост.Без фалшиви усмивки.Без добро утро.Онези дни.

Има дни като днешният, в които искам да споделям.

Хубав ден желая на всички ☼