 | ||
| Darn Cat | |Boredom yellow |
Баналности.Битовизми.Злощастни хора.
Това ме заобикаля и не ми харесва.
Няма как да се направя, че не забелязвам какво се случва, случило се е, или предстои.Не съм била безразлична, а ми се иска да бъда.
По-добре ми е свита в ъгъла на собствената ми усмивка.Но се чувствам малка, когато усмивката ми е тъжна.Никога не съм си позволявала да бъде такава.Или я има и грее, или я няма и не е тъжна.Научих се обаче на тъжни усмивки.И все пак истински.Емоцията е такава, когаот е искрена и се води от душата.
Разбира се, че дрънкам клишета.Но нима целият ни живот не е едно голямо клише?!
Не.Не е.
Опитвам се, съм и искам да бъда различна.Но пак си оставам не безразлична.Виждаща.Чуваща.Знаеща и можеща.
Не ми харесва да се спъвам в чуждите недоразумения и да кихам постоянно от двусмилени подмятания.Но и не мога да направя нищо, за да бъде всичко според моя свят.Има хора, и хора.А дори и няма хора.Трудно е да определя в какъв свят съм попаднала, но все още успявам да различа своя.
И знаете ли , чувствам се като онези градински гномчета, които рано или късно се оказват без глава.
В един момент пъча гърди и показвам броня, а в следващия момент ми е все едно и си говоря с тревата.
Няма как да разберете какво точно пиша, искам да напиша или да споделя.
Писането само по себе си е егоистична изповед.
И е хубаво.Толкова хубаво.
Лека нощ!