Не, няма
правописна грешка.Умишлена е.В усмивка.
Запознах се с
жена облечена в усмивка.В нея всичко се смее.Посреща те със слънчеви очила,
забързана походка и усмихващо се лилаво.Сваля очилата и всичко около нея грее,
блести, жужука и се смее.Смее се искрено.Смее се от сърце.Усмихва се на всичко,
дори на болката ти.И те поглежда с тези лъчезарни, бисерни , дълбоки, кафяви
очи които са живи.Бога ми- за първи път виждам очи, които ти се усмихват.
Ако я видиш,
вероятно ще я подминеш.Защото хората забравиха да виждат.Те забелязват : дреха,
прическа, сандал не по днешната мода, или опърпана чанта носена от няколко
поколения.Не чуват звънкия смях на истинските хора.Не виждат чистите им
очи.Жалко.
Тя е
приказлива.И пуши.И говори.И ти се усмихва.Дрехата й дори се усмихва.Всеки
маниер, всяка гънка.А тези трапчинки!Залива те и те облича.В усмивка, нейната!
Въпреки
болката, която носи: и нейната , и чуждата, и онази още неизживяната- тя се
усмихва.
Бях
притеснена.Не знаех как да се обърна към толкова жив човек.Към тази прекрасна
жена в усмивка.Една огромна буца ме беше задавила, чак ми се дорева.Напира, бута
се, пот ме избива.Усмихнах се.Всички ледове бяха съкрушително изпочупени.
2 часа ми се
видяха малко.Като 2 изминали минутки и толкова.Исках още.Да си говоря с нея, да
„крадем” чист пепелник от съседната маса и да се смеем на мама, когато се
разплаква на случайно разказана случка.
Пожеалавам на
всеки да я срещне и да си вземе нещо от нея.Ако може усмивката, нея вземете!Аз
взех много, дадох колкото можах.От сърце!
Благодаря!