Жена в усмивка

Не, няма правописна грешка.Умишлена е.В усмивка.

Запознах се с жена облечена в усмивка.В нея всичко се смее.Посреща те със слънчеви очила, забързана походка и усмихващо се лилаво.Сваля очилата и всичко около нея грее, блести, жужука и се смее.Смее се искрено.Смее се от сърце.Усмихва се на всичко, дори на болката ти.И те поглежда с тези лъчезарни, бисерни , дълбоки, кафяви очи които са живи.Бога ми- за първи път виждам очи,  които ти се усмихват.

Ако я видиш, вероятно ще я подминеш.Защото хората забравиха да виждат.Те забелязват : дреха, прическа, сандал не по днешната мода, или опърпана чанта носена от няколко поколения.Не чуват звънкия смях на истинските хора.Не виждат чистите им очи.Жалко.

Тя е приказлива.И пуши.И говори.И ти се усмихва.Дрехата й дори се усмихва.Всеки маниер, всяка гънка.А тези трапчинки!Залива те и те облича.В усмивка, нейната!

Въпреки болката, която носи: и нейната , и чуждата, и онази още неизживяната- тя се усмихва.

Бях притеснена.Не знаех как да се обърна към толкова жив човек.Към тази прекрасна жена в усмивка.Една огромна буца ме беше задавила, чак ми се дорева.Напира, бута се, пот ме избива.Усмихнах се.Всички ледове бяха съкрушително изпочупени.

2 часа ми се видяха малко.Като 2 изминали минутки и толкова.Исках още.Да си говоря с нея, да „крадем” чист пепелник от съседната маса и да се смеем на мама, когато се разплаква на случайно разказана случка.

Пожеалавам на всеки да я срещне и да си вземе нещо от нея.Ако може усмивката, нея вземете!Аз взех много, дадох колкото можах.От сърце!

Благодаря!