Делнично

Какво нещо е съдбата , ей ?!

source internet 

7:20 ( примерно) сутринта си чета аз книжка в един прилично чист и топъл вагон , в един влак, някъде в Лондон. 

Книгата е "Адвокат на улицата" на Джон Гришам. Накратко : замогнал се адвокат се сблъсква със съдбата на бездомниците във Вашингтон по не особено приятен начин. 

Описанието на "не особено приятния начин" се лее около 4-5 страници и така се набива в съзнанието ти , че започваш да се чудиш "абе аз с какво съм помогнал на тоя свят, на бедните, на изоставените, на гладните?".

Не ме подмина и мен това чудене. Замислих се , че ми предоставят по един ден всяка година  за благотворителност заплатена от фирмата, в която работя , а аз дори не съм се въползвала. Срамота!Наистина се засрамих и веднага се замислих как, къде и кога да поправя това. Написаното наистина ме бодна.

Слизам си на гарата, минавам си по обичайния маршрут към офиса. Пред входа на супермаркета онази по-горе описаната чуденка се визуализира. Беше рошав, раздърпан , но много мил!

- Добро Утро ! - поздравиха ме две молещи очи , широка усмивка и дяволити очи

- Добро Утро! - отговорих с усмивка

- Бихте ли ми купили храна от магазина моля!

( звучи като оправдание , но наистина не се замислих нито за секунда в отговора си) 

- Да, разбира се. 

На влизане персонала се усмихна и ми каза, че съм 4я човек тази сутрин , който му купува храна. 

Не се почувствах измамена. Напротив , насърчих го да си избере каквото поиска. Беше скромен и много странен избор. Сандвич, консерва боб и два сникерса. Платих и той си замина. Нямаше го отвън , когато аз си тръгвах. Веднага сглобих сценарий в главата си , че ако съм четвъртата , той просто събира храна за повече хора, семейство, деца, други приятели по улицата. Усмихнах се. 

Но там не приключих с книгата , нито с чуденката. 

Разбира се , че адвокатът ще се превърне в добрия самарянин и ще защитава бедните с безплатни услуги и прочие. Това е книга. 

Но усмивката от сутринта си е реалност. И този ден на година мен чака. 

Та съдбата я има. 

А аз имам дела за вършене. 

Да си помагаме. 

Дядо Боже гледа!

Лека Нощ!

~ Лачена история ~

Добър вечер :)

Имам леки съмнения , но никакви колебания, че този разказ съм го публикувала в момента на написване. И така да е, не ми пречи да повторя. Харесвам си го.

source : internet 

Днес съм висока, лъсната, малко дрънкаща и черна.Сутрeшният тоалет премина  не толкова нежно и безкористно, но хигиената е важна.Не получих гланц , но какво пък – пак блестях.Знаех си , че вечерта ще стоя на тъмно, изкаляна , но поне подредена.Поне няма да стоя в клетка, като онази с панделките и ниската талия...ужас!

После тръгнахме ( на работа) и вървяхме.Поздравих есента от близо, дори се заговорихме с еднин жълт господин от парка за постмодернизма и климатичните аномалии.Голям симпатяга – малко накълцан и леко оръфан , но иначе снажен и цветен.Усмихна ме, но нали са ми казвали да си затварям устата, та си останах с душевен кикот някъде към горния прешлен.Вървяхме изправени, леви-десни, десни–леви; понякога се обърквам , защото тя притичва, надскача някакви огледални мокрости и после пак ме оставя на мира, да си вървя спокойно.Шляп-дрън, шляп-дрън.Много е досадна тази металната.Отгоре на всичкото е подвижна и ме удря отстрани,студена е!

По някое време ( още е сутринта) тя спря.И аз спрях , другата също.Чакахме.Ужасни шумове има по този маршрут и не чак толкова привлекателни места за почивка.Или ще са каменни или полепнали с няквки странни , шумолящи нещица.А най-неприятно е да те настъпят.Тогава се съюзяваме с нея , тя винаги ни защитава и се опитва да отбегне момента на допир с врага.Но само понякога.Още съм млада и не съм преживяла сътресението , онова с тротоара , но ония от втория етаж ми казаха , че боляло.

После изкачвахме едни стълби-тя не ги обича, но ние й помагаме.Пак покой.Видях една стара позната от съседния град.Беше се накиприла с нова прическа , лакирана, лъсната ...дори си имаше нова шапка ..тюх , ама й личаха годинките.Поздравих я глухо и някак премерено , а тя врътна острата си опашка и ме цапардоса леко по тила.

-Здрасти ...нова си още , м ?

-Че за кое да съм нова ?

-Ами не си ходила още на събрание , нали?

-Не.Но ще отида.

- Ха,ха – май са ти отредили място само в офиса.

-Не знам , още съм нова!

Замислих се , чак ми се искаше да се почеса по плешката, но тоя цип нещо ме стегна.”Събрание”...какво ли ще е това?!Сигурно ще е като преди да дойда тук.Много колеги, събрани на едно място, подаващи нос над подиумите и намигвайки на съседа с велуреното яке.Звучи забавно, но не съм сигурна.Ами , ако ме забрави на някое такова събрание...

През повечето време , благодарение на нея си почивахме ...но то омръзва.А и вечер наистина е тъмно , дори забравя , че и ние обичаме да си говорим.

Мина и този ден, заспахме- прави- но гордо изпънати.Сънувах , че съм принцеса в меко , цикламено и топло палто.Някой решеше къдриците ми и пееше.Возих се на лъскава каляска , със специална капра и кочиаш.Беше толкова хубаво.

Утре пак ще съм висока, лъсната, малко дрънкаща и черна!Нищо , че съм дясна обувка!

~Довършено~

Още се брои за Нова Година. Не алкохолно-романтично .Все пак е Януари!

Заплатата е изтъняла, килограмите са се закръглили, поизморили сме се от купони , недоспасли сме. Идеално време за моята равносметка. 

Правих няколко опита да започна това писане.И всеки път се сещах , че няма значение дали ще успея през Януари или ще се върна през Август. Важното е да го довърша!

Някой много специален за мен ме е учил да си довършвам започнатото. Хубава мантра.

Този блог започва 11-та си година без обещания, без нова премяна, но е тук.

Аз обаче започнах и миналата година  с новости. Научиха ме още ,освен  да давам съвети за хигиента в интернет и да ги прилагам.Новостите си остават, във фейсбук без чак такава хигиена ( хилежно).

Хаосът в блога, в мен, наоколо и въобще си остава в същите приятни нюанси на моите шарени мисли и настроения.

И точно там е смисълът на това писане. Да започнеш , да пишеш , да усещаш собственото си присъствие в пространството , да довършиш започнатото. Без времеви ограничения, без обещания, без правила. 

И точно там е смисълът на желанията , на мечтите. Да сбъдваш , да се катериш, да ожулиш коляното, да спукаш тая вежда , да се наслаждаваш на белезите, да довършиш това изкачване без да има значение дали си успял за една минута или за десет години. 

Мислите ми често не са толкова шарени, колкото ми се иска , но цветовете се идеални. 

Партитата често се ограничават до чаша вино и нетфликс, но това ме устройва идеално. 

Емоциите са на ново ниво и ме оставят да ги изживея по няколко пъти, за да разбера какво е усещането от това ново. Прекрасно е.Лудо е. Още по-хубаво е. 

Приятелите се завърнаха заедно с цялата лудост , която бяха запазили за нашите моменти. 

Мечтите нямаляха, не защото съм забравила да мечтая - просто се сбъднаха. 

Специалните за мен хора са винаги до мен. Обичам ви и Благодаря!

Тишината е все така приятелски настроена и ми липсва. 

Книгите се увеличиха- значително. Четенето е хигиена. 

Писането се превърна в мислене , обещание да бъде довършено.