Ставам една такава усмихната, предразположена към приятности.Есен е , мирише на тиква, мокра трева и капчици роса галят прозорците.Слънцето гъделичка заспалата ми наивност.
Понякога е по-добре да се самозаблудиш , да сложиш тия розови цайси и да ти е едно такова лежерно, спокойно....
20 минути от гореописаното...
Винаги има после и стандартния сценарий те "удря с правата лопата"
Пиша този пост в един шокиращо натъпкан влак, подпряна на нещо си и невярваща ...
Не съм се сблъсквала с толкова народ, дори и преди пандемията, или нямам спомени за такова натъпкване.
Разбира се, че хората не са ми виновни за натъпканото усещане...ама байгън.
Следващата спирка, слизат няколко, качват се още толкова,че и повече.
Преди време си бях казала с прекалена доза наивност, че никога, ама никога няма да живея в този град....глупава.
Тази сутрин наивността е изместена от мотивация.Да не се качвам на точно този влак.Вече мога да избирам Свобода.
Не необходимо да си причиняваме случки, които можем да избегнем и които не ни носят нищо освен усещането за неописуема тясност, нежалано присъствие, натъпкваност, зависимост и все едни такива стягащи гърлото нерадости.
Мотивацията ми помага да стоя изправена, поклащайки се в един претъпкан влак, 7:36 to London Waterloo.
Поуката мили мои ...винаги имаш избор и когато си готов да смениш посоката, не се качвай на този влак, защото се чувстваш длъжен.Слизай, сменяй и продължавай.
Вечерно след нормално претъпкан влак , мотивацията си стои и една студена бира й прави компания 😀
