Настроение в цветове

Още като малко много се радвах на цапаницата с боички и бурканче.Рисувах много и то каквото ми падне.В 7 клас с една приятелка си направихме доста нетрадационна изложба.Баща ми беше запазил 1 кашон плочки (фаянсови,бели) на тавана и докато ние с нея се мотахме там ги намерихме.Доста умувахме как да употребим новата си находка и изведнъж ни хрумна идеята да ги изрисуваме с водни боички и да ги покажем на нашите.Речено-сторено.Получи се доста интересна мозайка от залези,цветенца,море и още какви ли не уж изображения.После дълго стояха закачени на една от стените в детската ми стая-бе бяха си бая добри.

После започнах да недолюбвам цялата цапаница около използването на боички (бурканчетата,четките /които постоянно оставаха без косми/,изпоцапаното бюро) и продължих да рисувам с молив.Незнам какво точно самата аз разбирам под рисуване,но след като нарисувах нещо дълго мислех какво всъщност е.Колекцията ми е у дома в Хасково,но все се каня да си я взема с мен-заслужава си,защото си харесвам драсканиците.

Много отдавна не ме бе обземала нуждата да взема лист и молив и да излея онова,което се мъти в шашавата ми глава.Скоро обаче усетих тази нужда.Беше ми трудно .Но все пак успях.Но само една рисунка и после скицника и молива си правеха компания с праха по бюрото.Един ден обаче музата ме сполетя и изпитах огромно желание да се изцапам с боички и да съм дете.Васко ми купи луминисцентни боички и четка.Радвах се като малко дете,скачах из хола дори,а той ми се смееше.Чудех се какво ще да ги правя.Е измислих.Дони също ми се смя.Излезе ей това:

Днес отново ме споходи музата.Грабнах кутията,в която държа инструментите на изкуството си и започнах неистова да хлепам.Точно хлепаници си излезнаха,но аз си ги харесвам.

Изумяващо е колко много настроение може да ти донесат 6 бурканчета изскряюи боички ,две четки,кафе и цигара.А и действат наистина успокояващо.Не съм велика худжничка ,но считам себе си за творец,защото каквото и да сътворя,то ще бъде само мое и уникално.