Светлината на утрешния ден е една възможно-невъзможна реалност,с която заспиваме,но незнаем дали ще се събудим.Марги и Бубка са чели мои мнения на тази тема на едно друго място.Тъй като не желая да отговарям там с крайната си позиция ще го направя тук.
Две Кралства-Един Крал
2005
Слънчеви лъчи порят девствените облаци,покварени събуждат се младите листа.Отровена капе сутрешната роса.Вятърът окован е във величествена ,безизходна клетка.Малките животинки треперят под ударите на деня.От другия край е нощта!Облаци,птици,листенца и човешки сърца са обединени в едно -всички те дишат спокойно под воала на съня.
В ъгъла на нощното кралство две бедни души разговарят.Не се виждат очи ,не се усещат тела,не туптят и сърца-чуват се само гласове.
-Казват ,че е страшно да се събудиш в страната на Слънцето.Там има светлина.Светлина,която те заслепява,стопява силите ти ,замрежва погледа ти ,влиза в теб ,обсебва душата ти ,сковава в блестящ лед сърцето ти.Прониква в теб и ти се събуждаш... започва деня ...и няма спасение...той краде с пълни шепи от теб ,изсушава живеца ти,завладява всяко тъмно ъгълче от теб...изтръгва от теб съня...тихичко ти нашепва:"Забрави за съня -него вече го няма!"...Толкова ме е страх...
-Чух ,че някъде там ,в кралството на светлината се е родило дете ,заченато от греша на Ноща и Деня ,захранено със светлина и родено в топлите ръце на Ноща.Дълго време ,в полунощ,Денят и Нощта се събирали ,за да вземат решение как да скрият греха си от света,как да го унищожат...Отрочето било положено под закрилата на една сляпа светулка.Светлина и тъмнина в едно.Детето растяло с бързината на вятъра,поемало от живота с пълни шепи и...сънувало без да заспива.Казват,че това Дете ще ни спаси...
-Светлината в тъмния ъгъл...коя е тя?-питала Нощта сенките и дълбините си -изгасете я!
-Аз съм сляпата светулка Ваше Величество.Вие ме създадохте,нима не помните?!
-Защо нарушаваш тъмнината бедно създание?!
-Нося послание за Вас от Детето!
-Изгасете я!Убийте светлината в нея!-крещеше Нощта.
-Какъв е смисълът от това Повелитеко на мрака?!Аз не я виждам!
Тогава в черното небе се разнесоха златисти лъчи,облаците потръпнаха прободени от парещи вълни,листенцата трепереха от нежна прегръдка,черната роза отрони чиста капчица роса,бедните душици в тъмния ъгъл потънаха в дълбок сън!
-Но я усещаш вътре в себе си!-каза Детето.
*by me
®all rights reserved
Ако не беше тъмнината, Светлината нямаше да е толкова красива :)
ОтговорИзтриванеБлагодаря Бубе :)Както винаги си разбрала идеята ми :)
ОтговорИзтриванеИ аз тълкувам нещата идентично ...макар си и други думи. казват че след хубавото следва лошо и след лошото - хубаво. Нормален е този кръговрат на нещата, защото инак не бихме могли даоценим дори и малкото хубаво, което ни се е случило ... Отдавна приемам философски живота си- когато ме сполети неприятност се моля на Бог да я преживея и си казвам, че явнотака етрябвало да бъде. Когато ме споходи щастие - Благодаря на Бог и казвам, че така е трябвало да бъде.
ОтговорИзтриванеИ ти умееш да светиш Фифче :) Философското приема на нещата не винаги е позитивно ,но е факт.И факт е ,че ако има нещо да се случва,то се случва независимо дали е светло или мрачно.Така е устроен животът.В приказката ми има и още един образ-идея.Детето като символ на непорочността и събирателен образ на тъмната и светлата страни от живота ни :)
ОтговорИзтриване