7 пъти пу-пу

Навън вали лек дъждец,въоръжила съм се с цигари,студен плодов чай и много настроение. :)

В момента съм доволна,защото точка 1 влезе в сила.:озъб:

Та напред към фукницата /ако някой сложи умствени кавички-тепам наред/.

Условието всъщност в оригиналния си вариант е да посочим 7 неща ,които ни описват най-добре.По свео усмотрение.

Бубка ми нарече да се фукам 7-кратно и аз приемам с голямо удоволствие:

1.Голям инат съм и винаги се боря до последно.Ако ще и хиляди вятърни мелници да има,все ще нацеля работещата и духащата в моята посока.

2.Мразя социалните паразити и хората,които надскачат възможностите си-само на думи разбира се.

3.Много плямпам и понякога си патя от голямата си уста.Но и си ми е от полза острия език и цапната муцунка.Гледам лошо като ме ядосат и тогава мълча или съм много кратка,но болезнено ясна!

4.Имам огромна колекция от плюшки /Бубееее/ :P

5.Давам всичко ,дори живота си за семейството и приятелите си.И винаги се опитвам за защитавам по-слабите.

6.Обичам да стоя сама и да блея в тавана.Това ми е психическата почивка.Опитвам се да разтоваря съзнанието си напълно и успявам.Правя го от малка.Някои казват,че е медитация-аз го приемам като разпускане.

7.Тотален работохолик.

Оф..Фифка не ми предаде туй фукничество ...ако беше,да бях ги наредила 14!Ама ще си напиша аз послепис ,че да допълня!

п.п.Гледам мачове,псувам ,плюя и съм каруцар кат ми падне пердето.В същото време плача на филми,награждавания и се сополявя даже-а у нас ми се хилят ..пффу не ги е срам.Китка и фитка съм си /с този израз поздравявам Хриси/.Имам слабост къ джъвчки,дранкулки и всякви малки сувенирчета.Мога и да се бия даже,ама е по-добре да не ме предизвикват.Страх ме е от високо и от всякакви летящи насекоми-малки гадчета такива :P Не ме е срам да плача!Мързи ме,но в нормални граници.Смея се гръмко и от сърце.Айде стига толкова,че се олях :P

Абе дубло дете съм :P

Предавам хвалебствените слова на:

@Фифка /да пише още,щото има какво/

@Dimana /защото е най-сладкият слънчоглед ,който познавам/

@Хриси/защото пише обаятелно и е много смела/

@Бубка /защото искам още /

@Jackie /защото незнам нищо за нея/

@Siskata /пробвам,а ако приеме ще се радвам/

@Ivolina /защото е голям талант/

@Тони /защото рядко пише за себе си /

Ха сега да ви видя :P

p.s.Цветовете на никовете не са случайни.Правя си асоциация между човека и цвета-но затова някой друг път :)

Ей така за настроение...

Имам нужда да разпусна,да се отърся от ежедневните проблеми и да се потопя в тишината на спокойствието.Имам нужда да заровя муцунката си в някоя огромна бяла,горска роза и да вдишвам докато ми залюти на очите и гърлото от опияняващия аромат..Искам да тъпча борови иглички по някоя планинска ,козя пътечка-без да знам накъде съм тръгнала и без да ми трябва часовник,телефон,компютър..нужно ми е да изпадна в безтегловността на безвремието и да вися с главата надолу ,за да изпаднат всички натрупани негативни гадинки...
Имам нужда да се смея до болка,имам нужда да застана на някоя скала и да се взирам дълго време в залеза или да се вслушам в думите на нощното море ...имам нужда да ми попее щурче и всякакви нощни гадинки да ми танцуват /макар да не обичам насекоми/..
Имам нужда някой да ме зашлеви с огромен букет цветя и да гледа израза на лицето ми с неприкрит и искрен смях..имам нужда от почивка...дори за малко си я давам ето така...

Не те питам ?!

Не ми е по характера да се бутам навсякъде и като видя подобни отклонения от нормалното се издразвам.Даже много се дразня.След това започвам да се чудя на подобни изрази на присъствие.Излизам с извода за пред самата себе си,че ако не желая да виждам,чувам,комуникирам-всичко що е с Не спрямо някоя особа-те точно това означава.Не понасям някой да си бута мнението пред мен и да очаква да "запаля мотора" и да изригна в някакви безсмилени,тирадични излияние,които видиш ли биха показали слабостта ми.Та..провокаторите мили читатели са такива.Ти не ги питаш ,те се бутат.Де си тръгнала ма/бе?!Плюенето срещу вятъра /че да не кажа другия глагол/ си е чиста проба вентилация на пъченето.Кому потребно пък ще е ?!Незнам.Мене ми не требе.

Та не желая да познавам такива хора,тц!

Втори извод : не питаш,ама ти отговарят.Това сега търсене на внимание ли е?Че 'що?

Такива емоционални инсинуации и умствени побутвания не са ми в кръвта.Отказвам да приема,че трябва да се набуташ някъде си ,за да те видят.

Пример:

Отиваш да си пазаруваш и виждаш,че съседката която не понасяш е на сергията с доматите,откъдето трябва и ти да си напазаруваш.Е к'во виждаш я нали ?!Да,но тя като че ли не се вижда сама и започва едни такива наслагвани от комплексарщината й действия на пъчене и изтъкване.Що ма?!Буташ се сред доматите за да покажеш меката си натура или семките ти пречат?!Е,пак ще я видиш.Няма начин.Но си чакаш реда,въртиш очи че и цъкаш с език на разиграващата се пред очите ти сценка и просто искаш да си купиш домати.

-Колко струва кило домати?

-Не те питам!?

Уточнение: просто си размишлявам :P

Вкусно гърне

Обещаното си е обещано!

За РД сготвих много неща.Салатки ,предястия и разни други-все вкусотийки.Част от основното ястие беше специално ,вкусно гърне по моя си рецепта.Докато готвех си драсках с Фифка на скайп и обещах да дам рецептата + снимков материал.Ето,изпълнявам си обещанието :)

Рецептата е следната и държа да отбележа ,че подлежи на промяна,според наличните продукти и на допълнения по собствен вкус :)

Необходими продукти :

1 кг картофи

1/2 буркан печени чушки /може и повече,зависи от вкуса ви/

колбас -препоръчвам пилешко сварено месо,опушено или пуешко филе,но става с всякакъв вид месо ,което да е готово за консумация .Като грамаж 250 грама са достатъчни

Пармезан -това е италиански кашкавал,солен.Може да се замести със сирене или кашкавал,но е задължителна съставка :)

Доматено пюре или домашна подправка (която аз използвам и съдържа: настъргни домати,лук,чушки,моркови,магданоз)

Можете да си я направите,или да настържете от някой от продуктите и да го смесите с доматеното пюре.Необходими са 4 супени лъжички.

Маслини

3 Яйца /аз съм използвала само едно,щото съм шматка и не бях купила повече :P )

Чубрица

Олио или зехтин

Начин на приготвяне:

Сварявате картофите дотолкова,че да не са сурови ,но и да не са преварени.Белите и режете според желанието,може на кубчета или на шайби.

Нарязвате печените чушки и колбаса.

Настъргвате си предварително пармезана (сирене,кашкавал) в отделна купичка.Специално за пармезана е добре да се настърже предварително,защото е малко трудоемко-тъй като долната и горна част на пармезана са твърди.

Подготвяте си доматеното пюре с добавките или без.

След това взимата керамичното гърне -става й с йена-глас тенджера и започвате да редите.

На дъното изсипвате доматеното пюре или подправка и разстилате с лъжица ,така че да се покрие цялото дъно на съда.След това изсипвате и разстилате ред картофи.Следва колбас.Добавяте и печените чушки.Четвъртият слой е за настъргания пармезан /сирене или кашкавал/.Редите като внимавате всеки един слой да е добре разположен в съда.Това е много важно защото всеки един ред поема вкуса на предния и следващия и това определя крайния вкус на ястието.

Така редите докато запълните гърнето или йена-глас под ръбчето за капака.Най-отгоре трябва да е реда с пармезана.Заливате с олио или зехтин /колко точно не съм мерила,на око е ,но да не е прекалено много/.Поръсвате с чубрица.

Слагате да се пече с капак на загрята фурна,250 градуса.Проверявате от време на време как върви печенето.На мен лично ми отне около 25 минути.След като пармезанът най-отгоре придобие приятен златист цвят изваждате гърнето от фурната.Оставяте го на плот,маса или дъска да си почине около 2-3 минути и след това нареждате маслините най-отгоре и чуквате яйцата (да бъдат на очи,а не разбити да ги излете отгоре).

Отново слагате във фурната,но този път без капак,за да се изпекат яйцата.Пече се още около 10 минутки (най-много) .Изваждате и захлупвате веднага с капака ,за да се получи парников ефект,който държи ястието топло и сочно.

За допълните продукти към редовете препоръчвам:

мариновани малки гъби

топено сирене /няколко резънчета/

кисели краставички,само на първия ред,защото ако сложите на всички ястието ще е кисело/когато киселите краставички се пекат си изпускат оцета от марината и придават кисел вкус на останалите съставки/

червен лук нарязан на големи шайби и бланширан във вряла вода предварително

Резултатът :

Задължително ледена бира или бяло вино с кубче лед :)

Приятен апетит :)

Как ?!

Любим въпрос.Знам отговора за себе си и за "планините" ,с които се срещам.

При съседката може да е различно и нейното "как" да не е увенчано с отговор ,а само с предположения.Поне е сигурно,че всеки нормален човек си задава този въпрос, в поредни периоди от живота си.Някои се опитват да задълбават и превръщат питането в безпочвени химери и проучвания,които така или иначе ги побеждават,а едносричната думичка "как" ги блъска в главите и им подсказва колко за се забатачили /дето се вика/.

За да си задаваме въпроси,се предполага че търсим и отговори.Но само се предполага.Доста по-лесно е да фраснеш някой по лицето с въпрос :" А сега ,кажи ми как?"-и да седиш, и да чакаш отговора да ти бъде поднесен на тепсия.Може и да си останеш с чакането или да се напънеш и сам да достигнеш върха.

Винаги съм си забърквала масови въпросници,които имат един -единствен отговор.Много е лесно да си отговориш "Незнам" и да продължиш да си копаеш картофите,нищо че там долу в края на текезесарския ред /дълъг пол'вин километър/ ти се хили онази питанка,от която се опитваш да се оттървеш копаeйки странично.Няма оттърване драги читатели,няма.

Отговорите обаче не идват лесно.Изисква се поне минимално усилие ,за да покажеш поне малка заинтересованост към собственото си развитие-иначе не става.Живеенето или продължаването на съществуването ден за ден хич не ми е по вкуса.

Ето малка част от моята въпросителна плетеница.Въпроси съвсем простички,занимаващи главиците на почти всеки обикновен човечец и чакащи на опашката.

Как да живеем?

Според собствените си възможности,принципи,желания и усещания.

Как да не живеем?

Не на гърба на ближните и за сметка на всички останали

Как да разбираме света около нас?

Като първо разберем себе си

Как да не разбираме случващото се?

Като проявим нежелание за това-наше право и въпрос на личен избор.

Как да обичаме?

Това не е урок и не се научава.Или обичаш или не.Няма златна среда,а и да има не ми харесва и със сигурност е плетеница от много изкуствени материали ,омотани в голямото кълбо на заблудата.

Как да не обичаме?

Като умеем обратното.Да мразиш е да обичаш повече ,отколкото можем да понесем.

Как да се усмихваме?

Със сърце

Как да не се усмихваме?

Ако не умеем,по -добре да не се опитваме!

Как да понасяме непоносимото?

След като разберем ,че непоносимото не е непосилно.В този свят всичко е човешко,направено за и от човека-няма как да има нещо извън способностите и потребностите човешки.

Как да не понасяме непоносимото?

Като го приемем за такова и не се опитваме да изграждаме стени срещу него.

Как да усещаме?

С цялото си същество.Истински.С усмивка.Със свободна душа.С оптимизъм и с дъга в очите.

Как да не усещаме?

С воля.

Това са някои житейски максими,които приемам за лични и само споделям ,а не налагам.Може би ще ви се стори прекалено клиширано и обковано в сивотата на ежедневието,но и аз съм човек-няма как да не мисля и да преброявам звездите ,за да си намеря моята собтсвена.Е аз съм я намерила.

Отговор

Звездна вечер,тих спокоен небосвод-

тичала,изморена ,последен ход

Вдигната глава,отметчат потен кичур на морното чело,

изкачвала се,дърпала,повдигала се ,борила се смело.

Очи вперени в необятна синя шир,

Знам как изписала с бял тебешир!

(by me)

Иииии подаръците :)

Много обичам да подарявам подаръци и да получавам подаръци-с повод и без повод.Можете да се умилите при вида ми като получавам подарък-ако ще и дъвка да е :) Ставам едно такоз миловидно и ухиленко като малко детенце пред витрината на сладкарница.Много мили моменти ми носят всички подаръци ,които подарявам и ми подаряват.За мен подаръците са нещо много специално.Не си представям да подаря нещо на някой ,ако не ми е направил някакво впечатление ,ако не е специален за мен човек или ако нямам такова желание.Подарък се подарява с искрени чувства и усмивка-иначе е много изкуствено и е доста тегаво ,ако установиш ,че някой ти е подарил нещо ,само защото имаш повод.Не е приятно.А иначе,очакването,треперенето,усмивките, емоцията -всичко това е по-голям подарък от самия подарък.Жеста,поздравленията,честитките-това е една фойерверка :) А аз обожавам фойерверки-все едно се взривям с всяка една от тях-в цвят според настроението ми.

Бубето беше писала,че аурата на щастливия човек е лилава- е,аз съм лилава от много време насам.Благодаря на всички и всичко ,което ми се случва.Благодаря за всяка една блага дума,приятелски жест,мълчалива подкрепа и емоция като торнадо.Прекрасно е :)

А и подаръците винаги се "поливат" ,къде с настроение ,къде с Търговище ,Мускат Отонел с вкус и мирис на горски цветя -препоръчвам го горещо на всички ,ледено със сериозно мезе :P

Нека си подаряваме предимно уважение,настроение,разбиране,усмивки и огромно порции човещина :)

Днес продължиха да ме радват неимоверно.Подарък след подарък,усмивка след усмивка,приятна емоция и после още и още...ех,какво друго му трябва на човек ,за да грее в лилаво :)

@Бубе ,Благодаря ти за емоцията и подаръка.Да,приятелството ни е дългогодишно и ще си го запазим такова.Обичам те много и те прегръщам силно :)

Предавам наградата на :

Nezi

Димана

Ivolina

Тони

Jackie

Сиската

demono

Харесвам числото 7 и затова реших да предам Наградата за Приятелство на 7 души,които ми носят усмивка,положителна енергия и са добри слушатели.Още повече,че всеки от тях ме потапя в своя си свят с много красиви и уникални красоти.Благодаря Ви ,Приятели :)

Juli,Thank you that you're my best friend for so long time.I miss you very,very much and I will never forget all we met together.Love ya :) Kisses&Hugs :)

Това послание е за една моя приятелка от Букурещ,която в момента живее в Бърно,Чехия и която ми изпрати много специален подарък :) Всички 5 сезона на сериала "Отчаяни съпруги" и една страхотна картичка с мили думи и цялата си любов.Много ми липсва,защото не сме се виждали от около 3 години ,а преди това работехме заедно в Букурещ и с времето станахме много добри приятелки.Но благодарение на интернет все още поддържаме връзка :) Много я обичам еййй :) Страхотен човек си Юлия (аз й казвам Juli) :)

@Dimana,ти си едно сладко,жълто човече,което се радвам че познавам /за сега само виртуално/.Много ти Благодаря за усмивките,подкрепата и за това сладко паточе,което ме събуди сутринта на 17.05 :) Страхотна си :) Целувки и гушки и за теб :)

@Ivolina /Деси/ Благодаря :) Твоето подаръче ме чакаше у дома.Отворих плика с треперещи ръце и с голямаааааааа Усмивка.Картичката е повече от изумителна и то в любимите ми цветове-синьо и жълто.Благодаря много и за останалите красоти ,които си ми пратила и най-вече за сладките калинки.Не мога да опиша колко ме зарадва и усмихна.Помогна ми да светя още по-лилаво :) Целувки :)

Не на последно място Огромно Благодаря на Фифка за подкрепата и настроението,което ми носи всеки ден.Обичам те Фифче и се радвам,че се намерихме :)
За най-близките ми хора оставям Благодарностите очи в очи.Няма по-ценен момент от истинският :)



Благодаря и на Шефа ми и на семейството му,че ме приемат не като работник,а като близък човек.А това бърборанче ме усмихва почти всеки ден в офиса :)

Одъртях!

Хех,заспах на едни годинки,събуждам се на други.Не обичам това число,но все пак рожденият ден си е такъв-празник.Май трябва да благодаря на мама и тате,за говедцето което са създали-Благодаря ви :)
Благодаря и на всички около мен,които ме търпят :)

Хайде по една виртуална почерпка за всички :)

Денисса да си налее две чашки :) Наздраве :)

А за мен ледено Мохито ;)

Споделено петъчно фото

Днес е време за Петъчно фото.Реших да го гарнирам с малко смях и да споделя нещо,което ми изпратиха днес.Благодаря Све :)
Та историята на днешното фото са Наградите за "строител" на годината за 2008.Снимките са абсолютни реални и са от цял свят. Enjoy it :)

Номинирани:

The winner is:

Прекрасен Уикенд :)

Ех...свършва и този майски уикенд... :( Искам още,ама няма!

Но за сметка на новата седмица добавихме към спомените си още едно красиво местенце :)

Разходката из парк "Бачиново" до Благоевград беше повече от разкошна.Зеленина,спокойствие,чист въздух ,рекичка и много емоции.Задължително биричка с картофки в комплекс "Воденицата",където има и малък зоопарк :) И за жалост хайде обратно...

Ей,малката... :)

Бубето даде една прекрасна идея.Да покажем снимки от детството си.Имам много такива,но са у дома-в Хасково.Но като че ли съм знаела ,че ще ми трябват за нещо взех едно малко албумче.Бубче Благодаря ти.Толкова съм ухилена,че чак ме болят бузките от усмивките,които ми носят тези снимки :) Колкото и нескромно да звучи-адски сладку лапи съм била уе ;)

Снимките са от Рождени дни и от дни в градината...ех тази градина.Лелките,миризмата на супа и хлор,усмивките и великата следобедна закуска от фалийка (както казваше племеника ми) с лютеница или масло с халва.5 часа и всички дечица скачат от пързалките и игрушките и търсят със зажеднели очички мама или тате.По-буйните се цупят и са толкова сладки...по-големите минават като фурии ,а мъничетата се сополяват в ръцете на лелката и си търсят загубената пантофка...идилия :)

Спомням си пакостите-красота и финес.Супа топчета с пластелин.Кофичка пясък пълна с оцет-т'фа нямам идея защо съм го направила.Ожулените колена и пукнатата глава са задължителни.Никога няма да забравя първото си коуеуо с малки сини помощни коуеуца ,синьо с жълти педали.Баси чупих го наполовина ,когато бях на 4 на един пясък,летяща по надолнището под крясъците на мама.Ама здрава тиква бе!

А когати бях вече в горната група си бях редовен посетител на стаята за наказания.Т'фа беше една стая за всички непослушни дечица,които не искаха да спят между 2 и 4 лежахме на едно голямо пружинено легло и само чакахме лелката за затвори вратата и да скачаме като луди.Е, контузията ми беше сериозна,една от пружните се скъса и ми раздра коляното,ама докато ме шиеха се хилех толкова доволно.Бях щастлива,че съм надвила лелките.А те всъщност бяха много готини.Не обичах само една от седмичната градина-то затова и изкарах много малко време там.Правеше ни таратор ,не с магданоз а връзки направо -абе пера ви казвам и ни седеше на главите в стойка Ф и с черпака в едната ръка,крещейки:Яжте!Който не си изяде таратора,ще му го изсипя във врата!И ний горките,треперим и сърбаме.А тези гадни пера ни се врат измежду малките ,млечни и лабави зъбчета.Някои се давят,а аз ям и плюя пера!Оттогава да не видя магданоз!

Но въпреки всичко,ако е възможно само за един ден да се върна в детската градина...ох,мауееее-мауеееее :)

Ей,малката...порастна....но си все така сладко хлапе :)

Ех ,спомени...

Пия си кафенцето и благодарение на Фифка махнах малко прах от снимките из дисковете от различни места,които съм посетила.Жалко,че по това време не съм разполагала с личен дигитален фотоапарат.Ех,ако имах сигурно нямаше да ми стигне мястото и в новия компютър да си побера всички снимки.Разглеждам и всяка една емоция изниква като филмова лента пред очите ми.Смях се много на някои комични снимки,защото си спомних как са снимани и какво точно се е случило до най-малкия детайл.Преди предпочитах хартиените снимки и още ги харесвам и имам много албуми.Но вече като че ли повече свикнах с дигиталния вариант.

Още от сутринта се ядосвам,че изпуснах момента да снимам как въздушния парад по повод празника на Българската армия мина на 50 метра от прозореца ми.Кофти,нямах батерия на фотоапарата.Но тези моменти не съм ги пропуснала :)

В Burgess Hill,South Sussex UK-демек в Англия посрещат и изпращат с усмивка и мръвка.

После те грабват на разходка из Барйтън и се омагьосваш от океана и кафенетата край морската алея :)

Разхождат те из града и те водят на задължителния Коледен пазар,заради огромните намаления :) Топличко е и приятно.Обичам да пазарувам :)

В Modena ,Italy-Италия отивам по работа и се наслаждавам на дизайн и красоти,за които и не съм си ,мечтала.Разглеждах с отворена уста 3 етажния шоурум на фирмата,за която работя :)

После разглеждах това :)

И накрая си почивах в хотел на хълма на Модена с изглед към лозята и типичните винарнски изби :)

Букурещ ми беше като втори роден град за около 3 години.Все бях на път :)

А в Москва се радвах на снега,който не е на буци,а е ситен като пясък.Макар и да беше -26 градуса -беше страхотно преживяване :)

Ехх...спомени,спомени .... :)