Как ?!

Любим въпрос.Знам отговора за себе си и за "планините" ,с които се срещам.

При съседката може да е различно и нейното "как" да не е увенчано с отговор ,а само с предположения.Поне е сигурно,че всеки нормален човек си задава този въпрос, в поредни периоди от живота си.Някои се опитват да задълбават и превръщат питането в безпочвени химери и проучвания,които така или иначе ги побеждават,а едносричната думичка "как" ги блъска в главите и им подсказва колко за се забатачили /дето се вика/.

За да си задаваме въпроси,се предполага че търсим и отговори.Но само се предполага.Доста по-лесно е да фраснеш някой по лицето с въпрос :" А сега ,кажи ми как?"-и да седиш, и да чакаш отговора да ти бъде поднесен на тепсия.Може и да си останеш с чакането или да се напънеш и сам да достигнеш върха.

Винаги съм си забърквала масови въпросници,които имат един -единствен отговор.Много е лесно да си отговориш "Незнам" и да продължиш да си копаеш картофите,нищо че там долу в края на текезесарския ред /дълъг пол'вин километър/ ти се хили онази питанка,от която се опитваш да се оттървеш копаeйки странично.Няма оттърване драги читатели,няма.

Отговорите обаче не идват лесно.Изисква се поне минимално усилие ,за да покажеш поне малка заинтересованост към собственото си развитие-иначе не става.Живеенето или продължаването на съществуването ден за ден хич не ми е по вкуса.

Ето малка част от моята въпросителна плетеница.Въпроси съвсем простички,занимаващи главиците на почти всеки обикновен човечец и чакащи на опашката.

Как да живеем?

Според собствените си възможности,принципи,желания и усещания.

Как да не живеем?

Не на гърба на ближните и за сметка на всички останали

Как да разбираме света около нас?

Като първо разберем себе си

Как да не разбираме случващото се?

Като проявим нежелание за това-наше право и въпрос на личен избор.

Как да обичаме?

Това не е урок и не се научава.Или обичаш или не.Няма златна среда,а и да има не ми харесва и със сигурност е плетеница от много изкуствени материали ,омотани в голямото кълбо на заблудата.

Как да не обичаме?

Като умеем обратното.Да мразиш е да обичаш повече ,отколкото можем да понесем.

Как да се усмихваме?

Със сърце

Как да не се усмихваме?

Ако не умеем,по -добре да не се опитваме!

Как да понасяме непоносимото?

След като разберем ,че непоносимото не е непосилно.В този свят всичко е човешко,направено за и от човека-няма как да има нещо извън способностите и потребностите човешки.

Как да не понасяме непоносимото?

Като го приемем за такова и не се опитваме да изграждаме стени срещу него.

Как да усещаме?

С цялото си същество.Истински.С усмивка.Със свободна душа.С оптимизъм и с дъга в очите.

Как да не усещаме?

С воля.

Това са някои житейски максими,които приемам за лични и само споделям ,а не налагам.Може би ще ви се стори прекалено клиширано и обковано в сивотата на ежедневието,но и аз съм човек-няма как да не мисля и да преброявам звездите ,за да си намеря моята собтсвена.Е аз съм я намерила.

Отговор

Звездна вечер,тих спокоен небосвод-

тичала,изморена ,последен ход

Вдигната глава,отметчат потен кичур на морното чело,

изкачвала се,дърпала,повдигала се ,борила се смело.

Очи вперени в необятна синя шир,

Знам как изписала с бял тебешир!

(by me)