Freelance(r) -к'во е това животно?!

Живем в 21-ви век,използваме какви ли не джаджи за свързване,работа,комуникация,пътуване или ей така за разнообразие,но когато дойде момента да обясним на себе си или на някой друг какво аджеба е bluthooth,java,support,wap, модем,суич и още хиляди чуждици-тогава накуцваме и то с двата крака.
Думичките сами по себе си верно са чуждоземски и са навлезнали у нас заедно с приходящата джаджка.Но..там мили читатели няма речник-само инструкции за употреба,които в повечето случаи са изписани на всички възможни езици,но не и на родния ни –български.Това не е особен проблем.Все ще се намери някое „учено дяте” у блока,дето културно (‘щото мама или баба са го сръчкали) да обясни на леля Верка от горния етаж какво е „суич”.И леля Верка вече знае!Дотук чудесно-мила,родна ,до болка позната картинка,барабар с действащите лица.
Но наш’та леля Верка започва да използва научената дума (забравяйки да спомене как я е научила) наляво и надясно и започват да се срещат доста комични ситуации и реплики от сорта на : Пусни ми суичо ма,оти ке те тепам!;Размърдала ми съ йе оназ джаджа ма Марийо-как беше то-аа..суичя-та сигур за т’фа кабелната я няма!;И прочие,които отново изтикваме към клишетата и продължаваме с ...

Леля Верка на кафе по домашну с кака Мария от 8-я етаж.
Кухничката подреденка,шарена ,гиздава покривка закрива остъргната дървена масичка,боядисани в оранжево столчета,вазичка с трендафили...мирис кафе ,опушен от цигарен дим полилей...ихаааа ..идилия.Верчето и Марийка са се отнесли в сладки приказки и от време на време разведряват спомените с актуалните новини от входа,понаминават и към съседния.Боб с наденица –готов.Понамирисва на изгоряло дъно,но ..апетитно.Тряс...прас-входната врата.
-Их,тъз нашта Доца не се отучи да джаска вратите...пууу..Доцооо мъ ела тука ма у куфнята..ела..ела –изпуфтява гърлено наша Марийка.
-Кажи мамо,че бързам?-Доца наднича иззад вратата със скъпите си очила на Диор,мирис на гражданка и гушнат лаптоп.
-Ела,маме,ела.Леля ти Верка от оня ден мъ йе запитала що все тъй до късно седиш и тракаш на онуй чудо дето мяза на куфар.Ела,седни мамина златна..обясни на жената.
Марийка грее като златно грошче,Верчето пули очи в очакване и загасва фаса.Доца поглежда двечките и изтупурква набърже в очакващия поглед на комшийката
-Фрилансър съм.
Измушгва се от неприятната й атмосфера и оставя въпросите да висят зад себе си.
Марийка още си грее ,а Верчето запушва и казва замислено:
-Фрий...коту беше там.К’во т’фа животно ма Марийо?!

Ето така реагират и повече хора над 40 (да не обидя някой,но и по на 20) .Приемаме новостите,използваме ги като наименования,но когато някой вметне ,ей така ,по време на кафе ,че е freelancer ще има забучени в мисловен процес погледи-сигурна съм.
За повечето хора,които се занимават с компютри или медии думата и значението й никак не са неизвестни,но и на тях (както и на самата мен ) би им било трудничко да опростят обяснението,до ниво че майката на Гичка да не гледа тъпо.Опитах се,уж ме разбра,ама накрая избрули ..”Абе,квото й да е,нали пари ти дават”.
Апффф ще обесня...
FREE-LANCE
['fri:la:ns]
I. 1. журналист, който е нещатен сътрудник на вестник и пр., независим/необвързан политик, свободен/необвързан с договор писател/художник и пр

Това от речника .
От мен:Не съм журналист,просто умея да пиша.Когато за първи път ми се наложи да си търся втора работа,започнах да се чудя какво мога да правя,което да ми дава възможност да си стоя у дома и да работя по няколко часа след офиса.Почудих се около 5 минутки –ами пиша добре,знам английски на прилично ниво...бум в сайтовете за работа.Ей ти на freelancer тук,freelancer там.Това беше преди две години.Знаех превода на думичката,но нещо ми куцаше като осъществяване.Почетох из интернет и ми светна.Подадох CV ,зеха че ме наеха с много добро заплащане.И после дойде зорът.Да измисляш теми или да понаписваш нещо за блога си е меко казано детска игра.Зададоха ми около 5 различни текста,които трябваше да преработя ,така че в крайна сметка да изглеждат авторски ,без да съществува подобен текст в интернет.На английски-за премествания,за мебели,за чистене на килими.Бръмна ми тиквата еййй...Доста пописах и си добавих статиите като портфолио.За съжаление ,не винаги работодателите са много коректни,но това е друга тема.След това преминах на малко по-горно ниво с работа като freelance-editor ,което е доста общо като понятие и се свързва с различни дейности.И това добавих.Понаписах няколко презентации,текста,слогъни...та минах и 1-во ниво copywriter.
Дотук добре.Неволята учи.Но..къде или кой в България ще ни просветли за тази професия и милионите хора по света,които си изкарват доста добри пари от това?!Никой!Няма такова училище,няма такава дисциплина в университетите и колежите-нищо!Самоуки.
Посещавам доста сайтове за freelance обяви и проекти и ми попадна и български сайт,подобие на един европейски.Пълна скръб.Необновяван от Април и съдържащ изтекли проекти с почни минимални бидове към тях.Има и подобен блог,в който няма почти никаква информация или е преведено нещо от подобни сайтове.
Това ме наведе на мисълта,че все пак си изоставаме ,вървейки напред.
А вие какво мислите?