Да...дойде време и за последния морски залез.Беше една страхотна почивка,наситена с много емоции,смях,преживявания и приятелства.Наистина не мога да намеря думи за Фифката-беше ми достатъчно да видя усмивката й ,за да знам че си е тя.Уефата и той голям образ :) Сега ми става едно такоз меланхолично...ровейки се из спомените и снимките-даже нямам против пак да ме залеят с леген топла вода :D Искам пак бой с водни пистолети,искам пак сънено кафе с птички и Фифа да ни дебне заспалите муцунки с фотоапаратя,искам пак да усещам как чак зъбите ми скърцат от пясък,искам пак да се хилосвам на ентусиазма на Гларусо по чайките,искам пак цвърчащи огнища,хладни вечери на брега на морето и смехотворни ситуации като една с един телефон и една бележка... и фрапетата си искам...Да свърши,отдавна дори-преди седмица.Но пак ще е лято и пак ще сме в отпуска,нищо че до тогава има цяла една година :)
Последните моменти на почивката ни се разпростряха от залез до залез и на около 700 км ,от Камчия през София,до Благоевград и Симитли и обратно :) Насладихме се на домашна пица,на едно сладко,рошакво и мъркащо създание,на планините и мириса на природа на село и на минералния плаж в Симитли.Беше един перфектен завършек на перфеткната ни отпуска.Ами...ето ни пак :)
Първата снимка си я оставям така ,както е самоснимана заспалата ми мутра в автобуса за Благоевград :)