От залез ,до залез

Да...дойде време и за последния морски залез.Беше една страхотна почивка,наситена с много емоции,смях,преживявания и приятелства.Наистина не мога да намеря думи за Фифката-беше ми достатъчно да видя усмивката й ,за да знам че си е тя.Уефата и той голям образ :) Сега ми става едно такоз меланхолично...ровейки се из спомените и снимките-даже нямам против пак да ме залеят с леген топла вода :D Искам пак бой с водни пистолети,искам пак сънено кафе с птички и Фифа да ни дебне заспалите муцунки с фотоапаратя,искам пак да усещам как чак зъбите ми скърцат от пясък,искам пак да се хилосвам на ентусиазма на Гларусо по чайките,искам пак цвърчащи огнища,хладни вечери на брега на морето и смехотворни ситуации като една с един телефон и една бележка... и фрапетата си искам...Да свърши,отдавна дори-преди седмица.Но пак ще е лято и пак ще сме в отпуска,нищо че до тогава има цяла една година :)

Последните моменти на почивката ни се разпростряха от залез до залез и на около 700 км ,от Камчия през София,до Благоевград и Симитли и обратно :) Насладихме се на домашна пица,на едно сладко,рошакво и мъркащо създание,на планините и мириса на природа на село и на минералния плаж в Симитли.Беше един перфектен завършек на перфеткната ни отпуска.Ами...ето ни пак :)

Първата снимка си я оставям така ,както е самоснимана заспалата ми мутра в автобуса за Благоевград :)

И така,чак до следващата отпуска....

Още ли?!

Да ,има още за споделяне от нашата почивка.Хронологичното й представяне е към края си :)

В тази публикация ще споделя още едно приказно местенце освен морето,до което успяхме да се докоснем и да ни дари с много усмивки и положителни емоции :) Разбира се морските или водни фотки са неизменима част от представянето.Дано успея да се побера в един пост..../това го написах преди да видя снимковия матр'ал/

Докато бяхме на морето решихме да си направим екскурзия до скалния манастир -Аладжа манастир,който се намира на 30 км северно от Варна по пътя за Балчик.Манастирът е изцяло издълбан в една огромна скала,а паркът около него е оформен в градинки,алейки и причудливи дървени статутии на монаси.Първо посетихме музея към манастира ,след това се качихме в манастира.Аз успях до 2-ро ниво...3-то ми дойде в повече и само помахвах от ниското.После продължихме разходката си към Катакомбите ,където са били погребвани монасите.Паркът около манастира е обалгороден с редки видове дървета ,прекрасни пътечки и отвсякъде се чуват птички :) Ето какви чудеса видяхме там :)

Разходки с лодки!

Морето и вълните са най-страхотното местенце за разходка с лодка.Но и река Камчия не е за изпускане.Но ми е позната от миналата година.Фифонка й се радва далеч повече :)

Но в морето...там е спокойно,чува се тишината,лодката пори вълните и гали слуха.Наоколо се мятат вълнички и корморани.Гларуси се разхождат гордо по близката плажна ,пуста ивица,а нудисти ни махат за поздрав.

А река Камчия е едно приказно местенце,виещо се измежу натежали върби,брегове изпълнени със заклети рибари,слънчеви зайчета по водата и ние,на борда на лодката Варна,в пълен брой,5 ухилени муцунки и словоохотлив капитан,който бе така добър да ни светне,че лодката Люси,която ни е разходила из морето,всъщност е кръстена на бившата жена на лодкаря ,пък после си имала и нова лодка -абе ей такива лодкарски клюки.Па наш Гларусо,съглеждайки Люси на брега /жената,не лодката/ се произнесе,че бивала си жената,кво' й било :D

Тук реката и морето се сливат в едно....

Емоцията е неописуема.Пожелавам я на всеки :)

10 в 126 и още нещо /първа част/

Не,спокойно->няма да се изживявам като Питагор и да ви представям сложни математически уравнения.Напротив.Дойде ми музата да опиша най-страхотната и дългоочаквана почивка-а именно нашата,през лято 2009,в периода 10.08-23.08 :)

Но за да съм честна спрямо емоциите си,не мога да не отбележа,че почивката и приятните емоции ме споходиха още на 02.08.2009 с кацането на роднините ми на Българска земя.Емоциите ,преживелиците и смеха в специална публикация.Много им се зарадвах и се усмихвах на тяхната радост.Ето ги и гостите.Баджо ши мЪ 'звиняваш ,че ви пльоскам тук,ама от Burges Hill ,UK само вие ми четете блога..а и най-много да станете звезди :D

В средата е и гостенката и адашката ми от Франция :)

Мина и седмицата преди 10.08...понаписах как премина,така че няма да се повтарям.Само дето се научих и разбрах,че когато наистина желаеш нещо да се случи,то наистина се случва.Отпуската и всички изживявания имам в предвид...охх..сега се присещам,че не ми стигнаха толкова много емоции и спокойно мога да си помрънкам за още :)

Няма да ви мъча повече в моите си размисли...продължавам по същество.

10.08-заветният ден...тръгнахме в 2 през ноща,уж да избегнем трафика.Нъцки,то нощното каране е толкова ужасно и бодящо ,че не успях и да поспя кат' хората :D Това не се брои за оплакване,а за миниатюрно мрънкяне :)

Много се ядосах на себе си ,че не се самоснимах,когато реших да слезна на една безиностанция с разкопчани сандали...голям смях-но се справих де,препъвайки се в каишки и платформи..,рошава и с въпросната рокля,която Фифка ,така прилежно е описала:цръвена на беуи точки!Много си я харесвам.

Пристигнахме,след като се набутахме в 6-сфетофарно задръстване във Варна-направо си помислих,че сме в София и чак се оцъклих ,да не би да е истина...пу-пу не беше.Но докато стигнем до Варна,опсувах всичкото инфраструктура и националните му там институции,които са отговорни за маркировката по пътищата и по-точно табелите.Една такава ,огромна,зелена и със стрелка надолу ни сочеше Варна около час.По едно време само чувам.."Бах таз голяма вода..де е бреееее?" /Васе възмутен/ :D

Е..минахме и през пушилката и миризмите на бензин и подпалихме телефоните с Фифонката в обяснения кое е наш'то си бунгало и на кой да се обади бля-бля.Тъкмо завивахме към познатия път към въпросното бунгало и си викам /но без да се оглеждам/"Де ли е Фифка?!"и тамън си се питам сама и поглеждам през прозореца..Фифката пред мении..ухиленка ми се кипри в една готянка рокличка,леко чорлавка и май досадно изморена от пътя и чакането.Ама ние нали сме отдалечиии....

Няма как да опиша емоцията от срещата с Нези.Това са едни такива съкровени и прекрасни пеперудки в душата,удовлетворение за очите,звезди за съзнанието и много,ама много положителни емоции.Обичам си те приятелко :)

И купонът започнааааааааааа...

Аз лично нямам идея кое по-напред да споделя,но ще се опитам да я карам по хронология,за което май няма да ми стигне един пост.Но...заслужава си :)

Първата вечер си бяхме точно кат' обрулени круши ..от пътя.Май бяхме на заведение...Нези да ме поправи,ако греша.Ха..заведение...Панорамата-туй беше сборният пункт и нашето си местенце още от миналата година.Огромни порции,ниски цени,на плажа..баш до моренцето и обслужването си беше дууроо пък ;)

Последваха показаното вече барбекю,ето го и през моя поглед.

Това пък е специалното мезе на единия скараджия -в последствие преименуван на Гларуса :D

Барбекюто беше много вкусно,а салатката ..мммм..с тази ледена ракийка.Сушената риба тон беше изненадващо мезе,което се опитвахме да разгадаем доста преди това.То ясно беше,че е риба,ама каква ли...е ,риба тон било :)

А това сладко детенце е Марти.Малкото бързоходно и палаво детенце,което казва по най-сладкия начин: "Батеее".Беше ни много приятно да ни се "мота" в краката.Тук набюдава дълбокомислено огъня за барбекюто.Сладък,та сладък-пу-пу :)

Хайде сега да ни видите кви' сме скици,през погледа и лявата ръка на колортиния ни Гларус:

Ох и последваха наздравици,сладки приказки и мач.Хубаво се спинка на морето...а и на плаж бяхме.Хайде нека да се поразходим по моренцето :)

Ха-ха първият ден на плажа се сцепих от смях.Имаше чуждоземци точно до нас-поляци или чехи,така и не разбрахме.Освен специалните обувки ,с които влизаха в морето /служат ,за да не се боднеш по дъното и са неприложими у нас/ имаше едно хлапе,което си беше чист мазохист.Излизайки от водата майка му го заовива в странна кърпа тип пончо,тупна му качулката и му смотолеви нещо.То горкото смъмри там нещо измежду сополите и се докопа до една жълта топка,опакована в мрежа и какво мислите-започна да си я думка в главата :D

Нямаше начин да не го фотна.После някое от по-големите деца му скъса мрежата и прекъсна садистичното му забавление...и рев да видите,глъч..пискане...сигурно е крещяло:"Искам си топката бе гадняррррр".Горкото!

Продължаваме разходката по северната част на дългия 6 км и широк на места 250 м плаж на комплекс Камчия.

Не ви забравихме!Нито Хриска,нито Бубка,нито Силви,нито Нушка.Специално морско послание за вас момичета ,от мен и Нези :) Обичаме ви :)

И разходка с лодка имаше,даже две.Ето я и първата част.30 минути в морето около плажната ивица.Разкош.

Следва продължение.....