Ъ?

Аз ли изпроставям??Недовиждам ли,недочувам ли или ме е треснала амнезия!?

Започвам да се блещя много сериозно на индивиди,които меко казано не са това,което са.Не обичам да се вкарвам в невротични изблици,но когато нещо ми се набие кат' карфица е очото-е тогава трябва да я измъкна с риск да недовидя края й!

Мразя да коментирам нещо,някой или каквото и да било,което съм си обещала да зачеркна.

Но понякога толкова много ми се вдигат дяволите,че си Ъ-кам и се питам дали случайно на мен нещо не ми е повредено.

Който и да чете този матр'ал да не си вади каквито и да е изводи,защото никой няма да успее да си направи правилния.

Просто избеснявам в моменти,когато виждам как някой се превъплащава в образа на мечтата си ,но под станиола си е същият вмирисан боклук с повърната физиономия.Баси,толкова ли е трудно да бъдеш себе си и да си буташ собствената кофа за боклук без да се опитваш да я изкарваш златен кош със съкровища???Питам аз и отговор не искам.

Пощурявам като видя ,усетя или подуша някой,който е изплескал опаковката си на публичен пиедестал и очаква овациите на глухо-нямата публика свеждаща се до няколко павета,стара чанта и оръфан дневник.

Мразя хора,които бягат от истинската си същност и се опитват да се заровят в лъскавостта на онемощялите си набези към съвършенство.

Мразя изблиците си на недоумение по повод такива прошляци.Но не издържам да съм немият кибик ,който му е светнала алармата и се е побъркал в търсеното на отговор на въпроса :Защо бе мама му стара?".

Мразя да коменитирам човешката деградация,която се усеща като разпльокано на улицата лайно-но всички минават отгоре сякъш за късмет.

Огледалата май не са това ,което са.Баси извода.Но явно е така.Защото не мога да си обесня как някой ,който познава себе си ,че се и  замаскира в живот,който му се иска да е негов,но всъщност е една плоска измислица и недостижима мечта,може да се погледне в шибаното огледало и да се познае.

Аз не бих могла.

Ъ..шибаната ми непоносимост се изказа!

Капка

Хората имат навика да се питат дали чашата е наполовина пълна или наполовина празна.Това е въпрос на отстояване на принципи и мироглед за пълнота и изпълненост.Хубаво.

Но никой не ми задава въпрос за изпълването ,когато една капка ми дойде в повече и чашата прелее?!Това са все образно казани ,заучени фразички отнасящи се до собственото ни умение да търпим,понасяме и пълним.Снощи ми беше достатъчна една капка ,за да наводня мислите си.И един филм.След „Град на ангели” си мислех,че никога няма да ми се налага да коментирам филм.Е налага се.Но няма да се вживявам като филмов критик,за да не изглежда ,че потъпквам „магията на киното”.

Само препоръчвам да се гледа.”Някой като теб”.

И ако след това не ви светне някоя лампичка из паяжината от ежедневни ребуси и казуси,тогаз сте безчувствени или неподлежащи на въпросната визуална магия.

Този филм ме накара да се замисля над много неща ,разнородни,объркани,смесени.Тотална мисловна манджа с грозде.Но е добре да отделиш малко напън и енергия и да се посветиш на изводи спрямо съществуването си и разни неща ,които много рядко биха те закачили като интересни.

Не знам точно кога идва момента, в който ти светва червената аларма и усещаш дразнение,непривично за делничното ти пребиване.Тази аларма е някак писклива,дразнеща и не на място и те кара да се просегнеш да я спреш или да видиш защо по дяволите дрънчи.Поглеждаш някъде вътре в себе си ,оглеждаш се за червената мигаща лампичка и се ослушваш за набиващата се в сетивата ти камбанка.Докато стигнеш обаче до нея,за да пльоснеш наказателен пръст и да спреш съществуването й минаваш през :

Достойнстовото си,мирогледа си,разбиранията си,мислите си,фантазиите си и всичко твое.

В началото минаваш като сред познатите от квартала и аха да им кажеш Здрасти.После виждаш непознати нишки и разтърсваш съществото си в недоумение.Усещаш леко пощипване по задника ,но не се обръщаш.То няма как да е чуждо посегателство-нали си се наврял в себе си.

Да ,ама не.Непознато си е.Не е твое,ама не е и чуждо.Стигнал си до шибаната червена светлина и задникът ти е син от пошляпване (без интерпретации моля,всичко е метафора).

Тогава червената светлина се шмугва в дясното ти око и те осветява в неприятно розово (като пуловер на гей).Така....До тук добре.Още знаеш какъв си,какво правиш ,на къде си тръгнал-но тези синини...гррр.

Вметка:Да ,сигурно ви е объркано написаното до тук,но аз си го разбирам.

Алармата изгасна,няма я червената светлина,а и като че ли синините на болят-но са там.Чашата отдавна е преляла и тъй като имаш навика да се наливаш със сода с лимон,сега ти лепне и балончетата от газираното свистят по кожата ти.Но вече знаеш за какво е била алармата.А именно:

Не е нужно да изгледаш въпросния филм ,за да знаеш че си се въоръжил с войска от сродни души.Не е нужно да ти светва нелогичната червена светлинка ,за да знаеш че не може да си идеален ,дори и да се стремиш към собственото си издигане и перфекционизъм.Не може ей така да щракнеш с пръсти и да живееш в мечтите си без да се развиваш,а само да обикаляш в мрежата на твоя си свят.Не можеш да се научиш да обичаш ,когато вече твърдиш ,че умееш.Не става да си левак левичар.Не може тази година да си един/а,а догодина да решиш да се печеш от другата страна.Нямаш право да не допускаш близките си зад кулисите на първокласното ти шоу.Не искаш да ти прелива и да дрънкаш глупости-ами не пий сода с лимон!Колкото и да я обичаш ,особено когато потушава огъня от киселинния дъжд в стомаха ти.

Нямаш никакво право да отказваш на очите си да се огледат и да намерят други цветове освен собствения си.Не държиш да гладиш,ами рови се в криволичещите пътеки и махай с ръце над ръба.Мързи те-наслади се на мързела.Искаш да сбъднеш мечтите си-сбъдни ги,но само мечтите-не ги смесвай с целите и възвишените си падения в опит за издигане.Искаш да се усмихнеш на себе си-направи го.

Нямаш никакво право да не си Човекът,който Си!

2

За теб!Обичам те!

Град на ангели

Киноман-не и аз!Рядко гледам филми и по принцип се радвам на леки комедийки или приключенски екранизации.Рядко може да ме завладее филм ,че чак да искам да го изкоментирам или да ми напомни на някого или нещо.В програмата на Нова снощи се рекламираше "Град на ангели" с Никълъс Кейдж и Мег Райън.Отново бях скептично настроена,но превключих ,за да видя за какво иде реч.Филмът беше започнал преди известно време-тоест началото ми се губеше тотално.Нацелих момент с лекар и пациент,в който му се обеснява че трябва да изчака за операцията си,която е отложена,поради "недостигане на пълна ефективност".Забучих поглед,премигнах и пред очите ми изникна Omnia ,ама на момента.Мег Райън със сладникавата си ,чак до блудкавост разчорлена руса косица,малокалибреността на ръста си (без обидени моля) и абсолютно непорочния си поглед ми заприлича на младо агне сред стадо вълци.Въпреки слушалките на врата ,въпреки табелката с име и титла-минаваше за сестра,освен в сцените на операционната маса.Е,как да не ми напомни за теб Оми :)

Спрях да гледам само картинките (в което често ме обвинява Васе) и се опитах да гледам филма.Явно съм се филмира доста,след като и сълзички пуснах -макар накрая да поглеждах над учебника по италиански.

Та...не ме трогна играта на актьорите.То тяхното е известно.Добре познати,влизащи в ролята си до минимална подробност и заграбващи зрителя с реплики,жестове и езика на телата си.Костюми дори.

Това което се запечата в съзнанието ми е основната и ключова дума във филма (според мен разбира се)-Докосване.

Ангел,паднал при това ,влюбен и неусещаш това.Каква полза тогаз?И как така знае,че е влюбен след като не усеща.Наслаждава се на допира като разбира за него от Нея.Маги...какво име само.Моята лична асоциация е с Magic-магия,а той Set -комплект,нещо цяло  (но винаги с възможността да липсва даден детайл).Тя е неговата магия ,той е нейният липсващ елемент.Тотално допълване.И каква е на вкус крушата?

Маги успява да му придаде усещанията си и привкуса на това да си жив и от паднал ангел,Сет се превръща в човек.Човешко същество,паднало от висините на неограничените възможности и радващо се на вкуса на кръвта и болката от нараняванията.Хуквайки след нея търсейки я,уличавайки сам себе си в лудост,бос-той запълва достойно позицията си на обикновен,леко луднал ,влюбен мъж.Готов на всичко!Но той не познава всичкото,не познава хаоса,неспокойствието,липсата,търсенето,неоткриването и надеждата.Но познава Маги.И се води само от това-желанието да докосне и усети Маги.

Успява,но не е наясно,че много хубаво не е за хубаво и че вечността ,с която е свикнал там горе,тук долу е утопия.Загубва Маги,но докосването му остава.Усещанията също и още хиляди неща,чийто вкус,мирис или вид не познава.Остава му време за всичко и всички,но не и за нея.Той вече е получил първия си урок на смъртен и неистово мечтае някой да му беше казал какво всъщност се случва със сбъднатите докосвания ,тук долу,при нас-при живите.Те изчезват.След миг наслада,след секунда страст,след капчица любовен елексир-фиууу...тях ги няма.Връщат се отново в неговата вечност,но него вече го няма там.

Изводът за мен самата от този филм е много простичък:Стремиш се към нещо ,вкопаваш цялата си енергия,блъскаш се във въздушни дупки и прелиташ разстояние,спъваш се ,одраскваш се и кървиш-но достигаш до сбъдването на мечтата си.И тя е твоя.Сбъдната.Истинска.Но вече не е мечта.Загубва се сладостта от предчуствието,адреналинът от преследването,подскачането в опит да я достигнеш.Губиш гонката,губиш тръпката,но я държиш в ръцете си и й се любуваш.Твоя е.До кога???

Заваля дъжд,тялото не устоя на върховната емоция и заплака...

Скок с парашут

Брат ми е парашутист!А мен ме е страх от високо!Той има ужасно много скокове,а аз нито един!Но умея да скачам-в живота.

Често се налага да прескачаш хора,институции,отношения,задачки.Но умението  да  прескочиш,скочиш и надскочиш не се свеждат само в това да се засилиш,да наредиш на краката си да застанат в поза отскок и просто да го направиш.Така не става.И аз се опитвах да наложа на съзнанието си да стъпче с копитата на разума страха ми от високо и да успея да се кача на третия етаж на Алажда Манастир,но нито крак помръдна,нито усетих желание да го сторя.Слезнах по стълбите наобратно и се почуствах добре,чак там долу на асфалта.Сигурна бях ,че съм постъпила както трябва и си обещах да надскоча страха си друг път.Васко и Гларуса обаче се насладиха на гледката от високо и "скочиха със своите си парашути".

В други случаи ,когато ми се налага да разперя периферията на уменията си  и да се хвърля с главата надолу ,дори и без план Б (парашут) го правя.Дори и да е много високо.Успявам и тогава удовлетворението е огромно,парашутът се е отворил и заземяването е било успешно.Метафорите са ми малко в повечко и може би не става ясно аджеба за какво пиша в момента.Ще обесня,така или иначе не е хубаво да пиша за нещо,което е разбираемо само за мен самата-макар и да не е наложително да бъде за останалите.Но дори и неразбраното послание е един неуспешен скок с парашут!

Имах приятелка,която сега ме нарича "бивша".Не ме обижда.Забравила съм да се обиждам от хора,които не ценя като такива.Но дълго време не успявах да се оттърва от спомена за това псевдо-приятелство,каквото се оказа в крайна сметка.Един ден реших да сложа край на мъченията (моите си,защото изтезавах ума си с парадоксални въпроси и ситуации,търсейки трезвостта и причините) и чертата беше факт.Простих!Но не на нея,а на себе си.Помня още,всичко помня.Но този спомен си е просто там някъде в хангара ,килера,склада на всичко отминало.Съхранила съм,защото времето оставя белези,прашни ,обримчени с емоции,хубави и лоши моменти-те не се заличават,не се почистват с мокра кърпичка-те са си там.Никой няма право да ги докосва,нито да ги бърка като яденето на котлона,никой не бива да се опитва да ги измъкне от там ,защото те не носят свободата на утрешния ден,а миризмата на блато от миналото.Не обичам мириса на старо,плесен и прах.Олекна ми.Поредният ми скок с парашут беше успешен.

Колко струва един скок?-Много.Прошката не е само акт на милосърдие,на разбиране или на желание за  опрощение.Не е миг на слабост,не е величие ,не е клечка кибрит.Но е една и вечна.Да простиш на приятел,че те е предал ;на семейството ти,че не е успяло да ти помогне в труден момент;на слънцето че е изгряло ,а на теб ти се иска да е още нощ,на лятото ,че си отива-а ти искаш да те гали,съблича,омайва:това са все емоции,все опити за скачане,все нахъсващи съзнанието моменти.Да простиш на себе си-е да скочиш с парашут!Без да те е страх от високо,без да се поддаваш на възможността от падане,без да очакваш заземяването.

Брат ми вече не е парашутист.Но аз-Да.

Експириънс по жабарски

Да посетиш чуждоземците от ЕС не означава да си част от начина им на живот.Тц.Не означава да си също толкова европеец ,или също толкова другоземец.Българинът или накратко Бай Ганьо ,познат с изследователския си манталитет е петно в многолюдието на туристическия поток.Типичният стил на зяпане с паднало чене,полюшваща се лигичка с привкус на шкембе чорба и люто ,в десния ъгъл на долната устна,охкането,ахканете и ръчкането в съседните ребра с изблици на изуменост : "Глей,глей..."!-всичко това ,само у нас!

Не се различавам и аз.Падането на ченето обаче е факт и то с доказателства,защото пресметливият ми ум веднага прави паралел с нашенски

улици,площади,пътопоток,зебри,удари,писъци,клаксони ,вечерята,съседката,миризмата,липсата на културна просветеност,шушукането,липсата на заинтересованост от зелената градинка пред блока.Така е Лилянке,тцъкай си с език и се наслаждавай на всичко,попивай,съхранявай,запомняй,снимай-оти скоро ке си 'одиш!

И така въпреки мазолите,въпреки раните по отеклите ми крачета,въпреки умората,въпреки жегата,въпреки непримиримостта на съзнанието ми,че скоро отново няма да виждам подобна идилия...аз трупах експириънс по жабарски.

Срявнявах,премислях как може да бъде поне подобно  и у нас,мислех върху това,че не са необходими баснословни суми като инвестиции,правех си изводи че всичко около мен не е само пари,а предимно различен начин на живот,кулутура и манталитет.Аз бях в Европа!

Италия и всичките нейни чудастоти ме накараха да запомня,запечатам и споделя.Интересно е!Докосваш се до друг свят,други разбирания,други улици и други хора.

Улиците

Чисти,без грам прах -въпреки големия град.Почистват се рано сутрин и не пречат на съня на гражданите.Маркировката е прекрасна,нова и виждаща се.Навсякъде има ротонди (кръгови),които предпазват самите шофьори и респективно пешеходците от ПТП-та.Пълно е със зеленина и цветя.Ясно изписани и поставени на точното място табели и указателни знаци.Всички пешеходци се разхождат спокойно по тротоарите и пресичат без дори да се оглеждат за коли.Ей те това ме изуми.С колежката дори малко злоупотребихме с този закон-преминавахме бавничко през пешеходните пътеки и се радвахме,че никой не ни свирка припряно и никой няма да ни прегази!Няма паркирани коли на всевъзможни места.Има полицаи ,камери,електронни табели ,които съобщават за евентуални ремонтни дейности,градусите,часа и датата.Няма билбордове!!!!Има просяци,но не ти досаждат.Стоят си в някое ъгълче и очакват милостинята ти,но само ако прецениш да ги удостоиш с нея!

Велосипедистите са част от трафика и да караш колело не е самоубийствен акт,а удоволствие.Има велоалеи и алеи за хора с увреждания!

Парковете

Зелени,ама многооооо зелени.Пълни със прясно лакирани скамейки,чисти алеи,кошчета,чешми,тоалетни ,без заведения!Хората си лежат спокойно на тревата  и се наслаждават на момента или се забавляват на пикник със семейството си.Има кучета,но няма акита.Има птички,но не и цвъкащи и миризми от тях.Няма боклуци по тревата или алеите.Няма коли,няма досада,няма шум.

Хората

Любезни.Задължително те поздравяват като те срещнат пред блока,пред асансьора или пред кварталния супер маркет.Подреждат ти кошницата ,която си захвърлил по навик и ти пожелават Приятен Ден!На теб ти остава да задържиш устата си не зяпнала и да се усмихнеш ,макар и с нюанс на недоумение в погледа.Не депресирани.Вървящи в правилната посока.Културни.Усмихнати и постоянно разговарящи.Незаинтересовани от минувачите,облеклото им,косата или парфюма.Те си знаят собствения коловоз и не пречат на никого-очакват същото от хората,с които се разминават!

Заведенията

Чисти,спретнати с безупречно бели покривки,чисти и полирани чаши ,чинии и прибори.Подканящи и предлагащи точно това,което пише в менюто и съотвества на цената.Масите не се почистват с мазна попивка,изнемощяла и протрита от употреба,а се застилат с бяла ленена покривка пред очите ти.Никога не ти отказват свободна маса.Съпровождат те до бар,предлагат ти гризинки и вода и те молят учтиво да изчакаш.Обслужват те перфектно и оставят копие от поръчката ти (на лист с логото на заведението) на масата ти.В кафенетата плащаш на бара и изпиваш кафето на крак.Ако искаш да седнеш -плащаш /зависи и от самото заведение,но в центъра е така/.Зависи и къде  сядаш.Вън или вътре.В ресторантите и пицариите плащаш на каса след като си приключил.Не се занимаваш със сърдити келнери.В случай ,че дадено ястие не ти е по вкуса -сменят ти го.Ако се оплачеш -позлатяват те и вечеряш безплатно.Изпращат те с капучино или лаваца и ти пожелават Buonanotte :)

Похапване

Италинците ядат сериозно!Но не са пълни,нито разплути.Ядат полезна и лесносмилаема храна.Задължително закусват.

Закуска: бърза и лека;кроасан или бутерка с шоколад ,сирене или мармалад ;чай и усмивка

Обяд :сандвич със салата или пица

Вечеря (да си дойдем на думата):Обичат да вечерят навън и не готвят много освен през уикендите.Какво си похапват ли ?!

Първо и задължително салата.Традиционната е прошуто крудо и топка моцарела.Предлага се в огромна чиния ,лесно за разрязване и приятно на вид и вкус.

Второ: тестено италианско ястие-спагети,равиоли,тартарели,тортинели и прочие.Със сос,месо и подправки.

Трето: месо с балсамов оцет ,предлага се прясно изпечено,леко алангле и с невероятен аромат.Наричат го просто стек (пържола).

Десерт: еклери с бадемов ликьор ,тирамису,сладолед , сорбето (ледена сметана с водка и захар),лимончело (лимонов ликьор),шоколино (шоколадов ликьор) ,кафе,капучино и Грапа (това е ракия).Да,ракията се предлага след ядене!Носят питиетата в неотворени бутилки.Оставят ги,но не ти таксуват цялата бутилка а точно толкова,колкото си изпил!

Е...как не дебелеят тези хора-незнам!

През цялото време се носят малки парченца пица,франзелки,пържени картофки,гризинки,питки с розмарин.И вода разбира се.В стъклени бутилки по 0.5 л.Минерална натурална и газирана.

Обожават рукола (култивирано глухарче) и риган-слагат ги на всичко!

Пармезанът е задължителен!

Туристите

Зависи кои,но всички са културни,любезни,небутащи се,усмихнати и спокойни.Хубаво е да си стискате чантето,не заради италианците,а заради пришълците.Има много индийци и българи.Сами си правете изводите.Всички са снабдени с пътеводители,удобно обувки,раници,очила,шапка,вода и търпение.Поназнайват английски и са просто себе си!

Цените:

Средните цени обърнати в левове не са по джоба на средностатистическия българин,но за тях са страхотно добри и по джоба на всеки.Ето някои по кафенетата и пицариите.В супермаркетите е по-евтино разбира се.

Сандвич с прошуто,сирене и маруля: от 2.50 Евро до 5.00 Евро

Кафе: от 1 до 10 Евро

Капучино: 1.30 Евро навсякъде

Минерална вода: 1 Евро

Газирана вода: 3.30 Евро /това малко ме шашна/

Цените на дрехите са вариращи и в завизимост от местонахождението на магазина,но са над 20 Евро за блузи ,над 30 Евро за обувки,чанти,колани  над 60 Евро за връхни дрехи.

Магистралите

Огромни,2-3-4 лентови,с перфектна маркировка и указателни знаци.Специална лента за тирове  и други тежкотоварни или извънгабаритни превозни средства.Там няма винетки,има такси магистрала ,които се плащат с талонче,което си взимаш на влизане и осребряваш кеш или с карта на излизане.Не можеш се изгуби ейй.

История

Пазена,поддържана,светиня,реставрирана,уважавана,знаена,учена,попивана-тяхна!

Впечатленията:

Това е една невероятна страна за живеене,туризъм или просто да минеш транзит!

Снимки от моето пътуване до Италия тук

Сутрин-по бели гащи!

Не очаквайте да цъфна по бели кюлоти и издут бирен корем :D

Не!Ще се подложа на душевно разсъбличане,подстрекано от Хриси и вдъхновено от Ида,Бубка и Фифка :)

Въпреки обяснителната ми натура ще се съобразя с краткостта на отговорите,а после ще се обеснявам -ако се наложи де. :P

Та..нека да останем по бели гащи:

Били ли сте арестувани? Да

Целували ли сте някой, който не сте харесвали? Не

Спали ли сте до 5 следобед? Да

Изключвали ли са ви от училище? Не

Изпитвали ли сте любов от пръв поглед? Да

Съсипвали ли сте си колата в катастрофа? Не

Уволнявали ли са ви от работа? Не

Уволнявали ли сте някого? Да

Пели ли сте на караоке? Не

Насочвали ли сте оръжие към някого? Не

Целували ли сте се под дъжда? Да

Имали ли сте близък досег със смъртта (вашата собствена)? Да

Виждали ли сте някой да умира? Да

Играли ли сте на бутилка? Да

Пушили ли сте пура? Да

Седяли ли сте на покрив? Не

Прекарвали ли сте някой през граница в друга държава? Не

Бутали ли са ви в басейн напълно облечен? Да

Чупили ли сте си кост? Да

Бягали ли сте от училище? Да

Яли ли сте насекоми? Не

Ходили ли сте насън? Да

Разхождали ли сте се на плаж под лунна светлина? Да

Карали ли сте мотоциклет? Не

Късали ли сте с някого? Да

Лъгали ли сте, за да избегнете глоба? Да

Летели ли сте с хеликоптер? Не

Бръснали ли сте си главата до голо? Не

Скачали ли сте от покрив? Не

Докарвали ли сте приятеля/приятелката си до сълзи? Да

Яли ли сте змия? Да

Участвали ли сте в протест/демонстрация? Да

Пърдяли ли сте на атракцион в увеселителен парк? Не

Бойкотирали ли сте сериозно и целенасочено нещо/някого? Да

Участвали ли сте в банда? Да

Показвали ли са ви по телевизията? Да

Стреляли ли сте с огнестрелно оръжие? Не

Плували ли сте голи? Да

Правили ли сте шевове на нечия рана? Не

Карали ли сте сърф? Да

Обаждали ли сте се на 112 или друг спешен номер? Не

Пили ли сте направо от бутилка с алкохол? Да

Били ли сте оперирани? Да

Тичали ли сте голи на обществено място? Не

Карали ли са ви с линейка в болница? Да

Губили ли сте съзнание, без да пиете? Не

Пикали ли сте в храстите? Да

Бягали ли сте от полиция? Не

Дарявали ли сте кръв? Не

Хващали ли сте телена ограда под напрежение? Не

Яли ли сте крокодилско месо? Не

Убивали ли сте животно, когато не сте на лов? Да

Попикавали ли сте се на обществено място? Да

Промъквали ли сте се в кино, без да плащате? Не

Рисували ли сте графити? Да

Обичате ли още някой, който не е редно да обичате? Не

Слагали ли са ви белезници? Да

Вярвате ли в любовта? Да

Били ли сте се? Да

Крали ли сте нещо? Да

Яли ли сте охлюви? Да

Давали ли сте пари на бездомни/просяци? Да

Помагали ли сте на някой да изкара изпит? Да

Удряли ли сте някого с бухалка или пръчка? Да

Били ли сте толкова уплашени, че да се разплачете? Да

Нападало ли ви е куче? Да

Били ли сте съдени? Да

Подлагам на "разголване" Циничният Елф,Сиската и всички останали ,които имат мерак да си покажат кюлотите :D 

 

Мрънкам

Мрънкам си на ум,че и тука.Мързи ме,спи ми се,боли ме глава,прозявам се до разчекване на устата.Тотална летаргия и умопомрачение откъм размърдване.Ужас.То пролетната умора мина и замина,сигурно и есенна има.То бива да ме мързи и да се чувствам кат' онези желирани топчета дет' си подмятат лапетиите в парка,ама това ми идва в повечко.Мързи ме да ме мързи чак!

Мрънкам още ,че искам у дома на топло,да спя,да спя...ама много да спя (прозяф).Оф,чак очите ми се насълзяват от мощните прозявки и мисълта за уютната ни спалня...ммм..доспа ми се тотално.Клепачите ми натежават и аха-аха да заспя..дзърррррр..да бе -аз съм на работа!Какъв проблясък само!

Размотано ми е,размешано,олигофренично,замаено,точкогледащо и петнисто при опит за фокусиране.Небалансирано и отчайващо дезориентирано.

Мрънкам още повече ,че е едва Сряда,едва 15 часа и някоя минутка.Седмицата си е баш в апогея,а на мен ми се струва отлетяла ,далечна -все едно е 3-та поредна без почивка.

Мрънкам.Искам на любимото и май вече изтърбушено от полягвания диванче.Искам мляко с какао.Искам да си гледам сериала.Искам шибаното копче на фурната да не беше се прецаквало.Искам кранчето на мивката да не тече.Искам да няма мухи!Искам почивка,релакс,да се наспя.

Мрънкам....ама какво от това?!

Зад Граница

Завърнах се,наспах се и с удоволствие мога да споделя някои от впечатлнията ми от пътуването до Италия.

Няма да подмина случката с паспорта ми и Външно Министерство,която ме накара да се замисля защо изобщо живея в България,но както и да е.

Разбирайки че ще пътувам започнах да си подготвям документи (паспорт и застраховка+работните бумаги) и случайно говорейки по телефона с майка ми разбрах за следния закон:В случай,че международният паспорт изтича (примерно) Октомври ,а ти се налага да пътуваш Септември -няма да можеш,или ако предприемеш пътуването си е на твой риск.Всъщност трябва да имаш 6 месеца отгоре като давност на въпросния документ,за да не те върнат от Сърбия.Пътуването ми беше с кола и точно затова се наложи да прелетя до Хасково,да се справя с всички  инстанции ,включително и по "втория начин" ,за да ми бъде изваден нов международен паспорт за рекордните 4 часа!Сумата беше 163 лв с всичките му снимки,декларации,попълване и такса за експресна поръчка.Успях!Но това ми костваше  нерви,излишни разходи за шефа ми и тичане насам-натам!Добре,че Хасково е малък град и всички се познаваме,та онова с "втория начин" е лесно осъществимо!Дотук добре,но предисторията ме шашна и обезсърчи доверието ми към родните институции до кота 0.

Разбрах за въпросния закон през почивните 4 дни,което завързва ръцете ми на фльонга и прави шансът ми за докопване до истината минимален.От МВР Хасково любезно ни наритаха към Външно,за да сме получели 100% потвърждение на подадената от тях информация.Приятел от Индия пък ме хвърли в другата крайност -след като ме информира,че законът важи само за визови държави-Да,ама не.Дойде заветната работна Сряда и се започна едно въртене на шайбата и препращане от Консулства към паспортна служба,та докато стигна до Референта за Сърбия.

За всички неосведомени и не преминали през ада на телефонните разправии ще споделя какво ще чуете на този телефон: ЦЕНТРАЛА : 948 29 99 /Външно Министерство/

Дълго звъни,около 4/5 пъти

-Външно Министерство /пенсионерски вопъл в гамата на пискливостта/

-Искам да попитам ...дъра-бъра -смотолявам аз

-По-бързо госпойце,че имам много раута!-пришпорва ме бабата-оператор

Тук се опулвам и искам номера на Паспортна служба

-Казват ми го и джас телефона

Нямах време да отреагирам и да поставя централаджийката на мястото й ...но не съм я забравила!

На телефонът на паспортна служа случих на приятна дама,която любезно ми обясни какво гласи закона.Но така и не ми каза какво да правя.Краят на азговора беше нещо от сорта:

"По наша информация ,гражданите преминават границата със Сърбия на собствен риск.Ако случите на митничар хубаво,ако ли не...."

Тук вече премигам нервно и се чудя на каква игричка си играем с тази дама.Все пак е любезна и се опитва да разрещи проблема ми.Дава ми телефон на Референта за Сърбия.Отдъхнах си,че най-сетне ще изложа питанията си към някой наистина компетентен.Звъня,вдига ми сърдита жена и не ме оставя дори да си кажа квото искам.Но казах де.Обяснението й беше точно,ясно и кратко:

-Извадете си но паспорт.Не можете да минете със този,има глоби.

Аз питам настоятелно защо този закон не е изложен публично ,че да знаят хората.

Тя:

-Слушайте какво,никой не го интересува че не знаете за закона.Казах Ви ко' да прайте.Не ми отнемайте повече от времето.

Тут-тут

Затворен телефон.Псувня от моя страна.

Последва прелитането до Хасково и издаването на паспорта.Пътуването си мина и замина,но още се чудя дали да не се доразправя с въпросната референтка и централаджийка.

Тук е мястото да Благодаря на Паспортна Служба гр.Хасково и на Кака Снежка за бързите реакции.

Минах през въпросната Сърбия /където преди 2 години чаках 18 часа и просто мразя тази граница/ та и се върнах.Пътуването беше страхотно.Преминахме през 4 държави,поразходихме се до Венеция,Флоренция,Модена,Сасуоло,Маранело,Болоня.Поработихме и видяхме що значи да си Европеец!

Няколко снимки на прима-виста.Останалото в Шматкофотия скоро :)

Венеция

Флоренция

Нощна Болоня

Нощна Модена

Някъде в Сасуоло

Всичко останало скоро,след като си събера снимките от 3-те фотоапарата.Беше хубаво,макар и изморително и с много препяствия :)

Приятен уикенд на всички :)

п.с.Ако имам правописни грешки->постът си е на прима виста,моля извинете :$

Home sweet home

Прибрах се!
У дома е чудесно!Прекрасно!Уютно и хубаво!
Впечатления,пътеписи,снимки и всичко останало->след като се наспя!
Хубав Петък на всички :)