Капка

Хората имат навика да се питат дали чашата е наполовина пълна или наполовина празна.Това е въпрос на отстояване на принципи и мироглед за пълнота и изпълненост.Хубаво.

Но никой не ми задава въпрос за изпълването ,когато една капка ми дойде в повече и чашата прелее?!Това са все образно казани ,заучени фразички отнасящи се до собственото ни умение да търпим,понасяме и пълним.Снощи ми беше достатъчна една капка ,за да наводня мислите си.И един филм.След „Град на ангели” си мислех,че никога няма да ми се налага да коментирам филм.Е налага се.Но няма да се вживявам като филмов критик,за да не изглежда ,че потъпквам „магията на киното”.

Само препоръчвам да се гледа.”Някой като теб”.

И ако след това не ви светне някоя лампичка из паяжината от ежедневни ребуси и казуси,тогаз сте безчувствени или неподлежащи на въпросната визуална магия.

Този филм ме накара да се замисля над много неща ,разнородни,объркани,смесени.Тотална мисловна манджа с грозде.Но е добре да отделиш малко напън и енергия и да се посветиш на изводи спрямо съществуването си и разни неща ,които много рядко биха те закачили като интересни.

Не знам точно кога идва момента, в който ти светва червената аларма и усещаш дразнение,непривично за делничното ти пребиване.Тази аларма е някак писклива,дразнеща и не на място и те кара да се просегнеш да я спреш или да видиш защо по дяволите дрънчи.Поглеждаш някъде вътре в себе си ,оглеждаш се за червената мигаща лампичка и се ослушваш за набиващата се в сетивата ти камбанка.Докато стигнеш обаче до нея,за да пльоснеш наказателен пръст и да спреш съществуването й минаваш през :

Достойнстовото си,мирогледа си,разбиранията си,мислите си,фантазиите си и всичко твое.

В началото минаваш като сред познатите от квартала и аха да им кажеш Здрасти.После виждаш непознати нишки и разтърсваш съществото си в недоумение.Усещаш леко пощипване по задника ,но не се обръщаш.То няма как да е чуждо посегателство-нали си се наврял в себе си.

Да ,ама не.Непознато си е.Не е твое,ама не е и чуждо.Стигнал си до шибаната червена светлина и задникът ти е син от пошляпване (без интерпретации моля,всичко е метафора).

Тогава червената светлина се шмугва в дясното ти око и те осветява в неприятно розово (като пуловер на гей).Така....До тук добре.Още знаеш какъв си,какво правиш ,на къде си тръгнал-но тези синини...гррр.

Вметка:Да ,сигурно ви е объркано написаното до тук,но аз си го разбирам.

Алармата изгасна,няма я червената светлина,а и като че ли синините на болят-но са там.Чашата отдавна е преляла и тъй като имаш навика да се наливаш със сода с лимон,сега ти лепне и балончетата от газираното свистят по кожата ти.Но вече знаеш за какво е била алармата.А именно:

Не е нужно да изгледаш въпросния филм ,за да знаеш че си се въоръжил с войска от сродни души.Не е нужно да ти светва нелогичната червена светлинка ,за да знаеш че не може да си идеален ,дори и да се стремиш към собственото си издигане и перфекционизъм.Не може ей така да щракнеш с пръсти и да живееш в мечтите си без да се развиваш,а само да обикаляш в мрежата на твоя си свят.Не можеш да се научиш да обичаш ,когато вече твърдиш ,че умееш.Не става да си левак левичар.Не може тази година да си един/а,а догодина да решиш да се печеш от другата страна.Нямаш право да не допускаш близките си зад кулисите на първокласното ти шоу.Не искаш да ти прелива и да дрънкаш глупости-ами не пий сода с лимон!Колкото и да я обичаш ,особено когато потушава огъня от киселинния дъжд в стомаха ти.

Нямаш никакво право да отказваш на очите си да се огледат и да намерят други цветове освен собствения си.Не държиш да гладиш,ами рови се в криволичещите пътеки и махай с ръце над ръба.Мързи те-наслади се на мързела.Искаш да сбъднеш мечтите си-сбъдни ги,но само мечтите-не ги смесвай с целите и възвишените си падения в опит за издигане.Искаш да се усмихнеш на себе си-направи го.

Нямаш никакво право да не си Човекът,който Си!