Хипотетично

Ако се бях родила през 1970:

-щях да съм пионерче и прилежно комсомолче

-щях да познавам соца отблизо

-щях да знам какво е да ходиш на забави и на кино и никъде другаде

-щях да уча право

-щях да ходя на бригади за памук и ябълки

-щях да мятам лозунги на 24-ти май

-щях да ходя честичко в столицата,за да видя мавзолея

Ако бях се родила мъж:

-нямаше да знам какво е удоволствието от женските разговори

-нямаше да знам колко е хубаво да си лакираш ноктите и да се кефиш на цвета

-нямаше да посещавам спа комплекси

-нямаше да знам какво е усещането от прашките

-нямаше да знам какво е да си влюбена жена

-нямаше да знам как олеква от сълзите

Ако се бях родила в семейство на пре-богати родители:

-щях да знам какъв ще е животът ми чак до края

-щях да нося колосани якички

-нямаше да ходя с ожулено колене

-щях да свиря на пиано или на цигулка

-нямаше да знам какво е циганска баница

-нямаше да успея да усетя вкуса на комшийските сливи и череши

-щяха да ме сочат за пример

-нямаше да съм доволно дете

Ако се бях родила в друга държава:

-нямаше да знам какво е да хапнеш истинско мляко

-нямаше да мога да вкуся от домашната баница на мама

-нямаше да знам какво е печка "Чудо"

-нямаше да знам какво са курешки ,поладинка и кочина

-нямаше да се блъскам с огромни сакове пълни с буркани

-нямаше да имам мустачки от домашна лютеница

-нямаше да знам какво е да си на село,тук в България

-нямаше да се чувствам като в Рая,разхождайки се из Пирин,Рила,Витоша-навсякъде

-нямаше да съм подушвала миризмата на таратора и шкембето

Ако бях животно:

-бих искала да съм птичка

-бих искала да съм и пеперуда

Ако бях насекомо:

-ааа ,не не искам да съм насекомо

Ако бях предмет:

-бих искала да съм сграда

Ама не съм! И така се чувствам хиляди пъти по-щастлива,по-жива,по-усмихната!

Коментар в цитати

Романът "Кръв" на журналиста Тодор Кръшков попадна в ръцете ми ,ровейки за книжки в библиотеката ни в Хасково.Журналистът работи в месния вестник 'Новинар Юг' и е колега на майка ми от доста години.Така тя се сдобива с книжката,в последствие и аз.Бях прекъснала четенето покрай забързаното ежедневие,но наложих на себе си ултиматум,че трябва да намирам време за четене на книги и успях.Приятно е,носи ми емоции,знания и много изводи ,гледни точки и проникновения.

Въпросният роман е малка книжка:12,5 печатни коли  ,195 страници,издадение 2007.Привлече ме заглавието: "Кръв"-изтиписано в ярко червено и голям шрифт на корицата.Не погледнах извадката на задната корица,а направо я грабнах.Червеното определено е привличащ цвят.И не съжалявам.Романът е онзи тип,които се четат леко и на един дъх.Не ме бива да пиша рецензии,затова предпочитам да представя това интересно четиво с цитати от самия роман,като по този начин бих искала да го препоръчам.

На кратко:в романа се разказва за убийства,ченгета,съдебната система,един вестник и вестникар ,селската и руската мафия и много интересни детайли от живота в Карлово.Не се пропускат и клюкарите.Участват истински лица с истинските си имена и истинските си поругани в последствие обществени постове.

Лично аз намерих много смисъл и истиност в следните цитати,с които авторът (според моето виждане) е обрисувал реалната ситуация в България.

Пътищата:

"Пътят приличаше на бедняшка риза-имаше толкова кръпки,че по-светлият цвят на основната настилка едва се забелязваше изпод тъмните петна на новия асфалт"/това е началното изречение на романа/

"-Добре е ,когато има обиколен път-доволно каза бившето чнеге,когато завиха и вече не им блестеше остреща.

-Добре е-съгласи се Емил."

Държавата,съдебната система...абе целия Абсурдистан:

"Емил го посрещна на вратата.

-Какво стана?
С адвоката се познаваха отдавна ,но рядко бяха разменяли по някоя дума.

-Не видя ли ?-ухили се Торнев ,запали цигара и вдъхна с удоволствие дима.

-Ще пратят ли сакатия в затвора?

Торнев видимо се забавляваше.

-Това да не ти е Америка?Този съд не е онзи съд.

-Съдията каза ,че свидетел ,който откаже да даде показания ,носи наказателна отговорност-настоя Емил.

-Носи-презрително рече адвокатът.-Според закона-глоба до 500 лева.

Но този е клошар и сигурно не е виждал банкнота от половин година.Как да му ги вземеш?

-Добре де,-настоя Емил-как е възможно да изтърси на съда си е** м***** и да му се размине!

Торнев го погледна с особеното превъзходство на юристите към простолюдието.Дръпна с наслада от цигарата:

-В този случай единственото,което може да направи съда ,е наистина да си е** м*****."

За живота:

"Спомни си собствените си мисли -човек тъкмо посвикне с този живот и той вземе ,та свърши.Не съм бил прав,призна си мислено.Животът свършване има,свикване няма."

В романа няма цензура.Има кръв,истина,хора,съдби и много фаталност.Съвпадения,жестока реалност,малко смях,думи за любовта и още ...и още-все неща от живота!

Приятно четене!

Учил или сполучил?

Tази ми публикация е инспирирана от интервюто с 3-ма младежи и шефа на камарата на Работодателите по Btv в сутрешния блок.

Намирането на подходящо (двустранно) работно място е проблем в България.И той не датира от появата на модерните специалности.Има го от много време,а онези там горе подминават или завиват около тематиката,поради желанието да не се наруши сегашното им, или по принцип, статичното им удобство.

Хубаво-не правете нищо.Но има достатъчно дейни хора,които повдигат въпроса и карат нацията да се замисля аджеба как да се справи сама с блатото в социалната ни икономика.А трябва да се работи.Това е неуспорим факт.

Но не това ми направи впечатление в разговора тази сутрин.Посочените факти бяха ,че тримата младежи ( 2 момичета и едно момче) са завършили престижен университет в чужбина (според анонса).В последствие се оказа филиал на Шефилдския в Гърция-няма значение в случая-учили децата,ама не сполучили.След встъпителните обяснения ,господинът (шеф) на камарата на работодателите неочаквано за мен каза,че хората с опит (без да споменава вид образование) се предпочитат пред новозавършилите.

В крайна сметка момчето се реализирало в сферата на IT услугите,а двете момичета продължават да изпращат CV-та.Едната е изпратила за месец 150 броя.Никой не отвърнал ,нито й позвънял обратно с молба за интервю.Хъх!Тук има нещо гнило.Все щяха да се отзоват поне на една автобиография.Ама факт-не са.Защо?

Ами лично аз си го обеснявам по следния начин:
-тя е руса,сладникава и говори като радостно първолаче;

-мама и тате са я изпратили да учи в чужбина,но дали е научила;

-връща се в родината ,за да се доказва (ама пред кого и с какво);

-изпраща cv-та наляво и надясно (ама какво пише вътре и за какви позиции се отнася);

-съвестната й родителка се оплаква в Btv и добросъвестната Ани Цолова откликва на проблема (ама това е начин да покаже щерка си на всички онези,които са получили нейното CV);

-в края им пожелават успех и ги съветват да не спират с изпращането;

Що бе?Ми уредете ги на работа,помогнете.

По-горните тирета може би са останали само в главата на водещата при визуализацията на проблема.

Не желая да упреквам момичето (блондинката) за външния й вид или за русолявата сладникавост.Но визията е прекалено важна за онези големи фирми,към които тя се цели.Целта й е нещо от сорта на Marketing Manager & PR coordinator.Скромно,а?

Те и моите цели високи ,ама мерникът ми е на височината на възможностите.

Та..народе български защо си пращаш децата да учат,като няма гаранция за осигурена работа,няма гаранция дали те стават за това учене,няма и гаранция какво ще им щукне по време на студенството?Мда,страдаме от липса на специалиасти.

Но отговорът е простичък:Кетап!

Така му се вика на сбирщината от дипломи и сертификати,които изискват в големите и сигурни на пазара компании.Никой не може да гарантира какво знаение стои зад този кетап,но тези които го имат са с едно CV напред.

Казали са го хората:Учи мама,че да не работиш.

Моето мнение ли: Пълни глюпости!

Дали съм била студентка:бях.

Дали използвам наученото : минимална стойност от него

Дали имат бъдеще сегашните студенти: 25% may be

Е тогава защо да пращаме децата си в Университет???

Имат кетап...а после?

С чаша кафе ...

17:06 ч.

Приключих със задачките у дома.Изхабих един бойлер с топла вода и се чувствам отново жива.Зъбоболът е по-търпим.

Заслужавам да си изпия кафето.Хубаво,ароматно,топло-в любимата ,жълта чаша.Запалих цигара и потърсих компания на кафето.Обичам да пия кафе и да чета.Намерих хубав разказ,малко розов (тоест лигаво-любовен),но поради авторската защита се отказах да дам линк.Присетих се,че някога пишех кратки разказчета -миниатюрни дори.Търсех точно определен.За едно кралство,за тъмнината и светлината,за една "сляпа" светулка.Знам къде е.Станах,смъкнах кашона и намерих опърпаната тетрадка,където събирам творенията си.Прочетох го.Сега го споделям с вас.Приятно четиво и много подходящо с глътка топло,следобедно кафе.

101/2005 г.

Две Кралства-Един Крал

Слънчеви лъчи порят девствените облаци,покварени събуждат се младите листа.Отровена капе сутрешната роса.Вятърът окован е във величествена клетка,без изход.Малките твари треперят под ударите на деня.От другия край е Нощта!

Облаци,птици,листенца и човешки сърца са обединени в едно-всички те дишат спокойно под воала на съня.В ъгъла на нощното царство две бедни души разговарят.Не се виждат очи ,не се усещат тела,не туптят и сърца-чуват се само гласове.

-Казват ,че е страшно да се събудиш в страната на Слънцето.Там има светлина.Светлина,която те заслепява,стопява силите ти ,сковава в блестящ лед сърцето ти.Прониква в теб и ти се събуждаш...започва денят...и няма спасение...той краде с пълни шепи от теб,изсмуква живеца ти ,завладява всяко тъмно ъгълче вътре в теб...изтръгва от теб съня...тихичко ти нашепва:”Ти никога повече няма да заспиш!Забрави за съня-него вече го няма!’-толкова ме е страх...

-Чух ,че някъде там ,в страната на светлината,се родило дете-заченато от греха на Ноща и Деня ,захранено със светлина и растящо в топлите прегръдки на Ноща.Дълго време ,точно в полунощ,Денят и Нощта се събирали ,за да вземат решение как да скрият греха си от света,как да го унищожат...Отрочето било положено под закрилата на една сляпа светулка.Светлина и мрак в едно.Детето растяло с бързината на вятъра,поемало от живота с пълни шепи и...сънувало без да заспива.Казват ,че това Дете ще ни спаси...!

-Светлината в тъмния ъгъл...коя е тя?!-крещяла Нощта на сенките и дълбините си-изгасете я!

-Аз съм ,сляпата светулка,Ваше Величество.Вие ме създадохте,нима не помните?

-Защо нарушаваш мрака бедно създание?

-Нося послание за Вас-от Детето.

-Изгасете я!Убийте светлината в нея!-раздираше себе си Нощта.

-Какъв е смисълът от това Господарке?Аз не я виждам.

Тогава в черното небе се разнесоха златисти лъчи,облаците потръпнаха ,прободени от парещи вълни ,листенцета се клатушкаха в нежна прегръдка,черната роза пророни чиста капка роса,бедните души в онзи тъмен ъгъл потънаха в дълбок сън.

-Но я усещаш вътре в себе си!-каза Детето.

Светла вечер желая на всички. :)

На кантар

Всеки един човек се ражда,развива и общо взето завърта оста на живота си около максимата,че трябва да преуспее в работа,личен живот и прочие.Всеки се стреми да бъде на ниво,на което парарелно се развива и мечтата му за възход.Всеки намира начин да блесне ,да се покаже,да се докаже или поне да направи така,че да изглежда че е добър в еди коя си сфера.

Тези напъни в много от случаите се базират на добре подплатено самочуствие,дипломи и разни сертификати,до които всеки се пени да се докопа –отново в стремежа си да покаже своите претенции за успех пред обществото.Процентът на успелите хора обаче е малък,защото общоприетите критерии на са равностойни с тези в главата на единица от нашето гражданско овечедушие.Логичната сметка на това давене в собствената мечта за просперитет е много простичка-имаш връзки :успяваш;нямаш връзки:намираш начин да стигнеш до тях и ако си стока успяваш.10-15% -това са хората,които искат да се справят сами и които преценяват реално положението си и способностите си.

Добре известно е ,че България е страната на ‘втория начин’.80% от успеваемостта на процеси свързани с високо поставени цели (кариера,политика,икономика и прочие ) се базират на сделки „под тезгяха” ,но това не пречи на резултата и доволността по мазните муцуни на двете страни.Дотук гледката е достатъчно прозрачна и до болка позната.

Интересни са ми хората,онези обикновените,които се стремят да се намешат във висините на новобогаташите или поне прилично богатите дебеловратковци и техните блондинки на каишка.

Пример за такива хора са всички провинциалисти,които нямат избор и забягват към големия град.Не визирам само столицата,но включвам и себе си в сметката.

Та какво се получава по хронология.За първите 7 -14 години няма смисъл да коментираме,защото основата в различни при разлиничните поколения.Но ще взема за пример моето поколение.Основно училище –задължително най-доброто в града.Средно образование : езикова или математическа гимназия според афининета към логика или разстягане на локуми.Университет: хуманитарна наука или Право (само защото модерните специалности ,като Европеистика –тогава не бяха модерни).Учиш добре,живееш на общежитие и мама и тате са доволни от теб,ти още повече.Но идва един момент ,в който си 4-ти курс и вече трябва да се замислиш как да продължиш напред.Усещаш надигащото се желание за независимост и в главата ти започват да се раждат идеи за развитие,мечти за изграждане на върхова кариера.Но не на село.Че то там,как?!

Позната история и приложима при 70% от сънародниците ни.

Отплеснах се,а идеята ми за тази публикация беше друга.Преминавам по същество.

Така или иначе провинциалистът ,да речем Аз,се е наместил в големия град,намерил си е работа и преживява.Дотук няма претенции за успех.Макар и самото преместване да е спечелена битка,най-малко със себе си.

Основната ми мисъл днес е ,че всеки един човек е добре да предявява претенциите си въз основа на способностите си-реалните такива.Не е необходимо да можеш и да знаеш всичко,а да можеш точно онова и да знаеш точно онова,което можеш да приложиш в точно определената ситуация.Въпросната ситуация разбира се е работното ти място.Ясно е ,че по-голяма част от хората не работят ,това за което са учил.Което не означава,че наученото не им е помогнало.Какво трябва да можеш и знаеш ,за да постигнеш нещо в живота си?!Това е въпрос на манталитет,разбирания и изграждане на личността.Лично за себе си аз знам достатъчно,дори малко отгоре-на този етап от живота си.Всички тези умения и личностни качества са градивните елементи на Опита.Този опит ние прилагаме във всичко.Ако го нямаме го натрупваме през годините-неизбежно е.

Но..дали го прилагаме или се влачим по петите на точно определени цели,били те и имагинерни.

За да се развиваш на работно ниво (мое мнение,както и всичко останало в тази публикация) е че трябва да прецениш себе си много точно и да следваш поривите си в границите на реалността.Работата за оцеляване е до едно време.За да започнеш да печелиш от собствените си заложби трябва да конкретизираш насоката си.Дали си работник или кариерист.Разликата е няколко стотин лева и бъдещето ти положение.Ако си работник и знаеш това,закърмен си в тази класа-то тогава си оставаш такъв за цял живот и градиш битието си на оцеляването.Работиш разбира се ,но не за да се издигнеш,а за да се препитаваш.И това е живот и не е погрешният.В случай ,че определяш себе си като кариерист и мечтаеш за добре платена работа,уютен офис с всичките му екстри и изгледи за още по-хубаво бъдеще-тогава трябва да поставиш на кантар личните си претенции и способности.Ако се получи добро равновесие-значи си успял и имаш шанс да достигнеш до мечтания успех.Но ако се получи превес при едно от двете (независимо кое )-тогава оставаш половин кариерист ,или по-точно казано обикновен работник с мечти.

За да ти е удобен стола в офиса и за да ти е чиста съвестта е добре да си понаучил нещичко.В днешно време е доста трудно да се пласираш в добра фирма,без знания по чужд език/ци и естествено компютърна грамотност.Второто се получава и със самоучение,за разлика от първото.Другото много важно нещо е да имаш поне минимални познания по етикецията на работа.То е много лесно да отидеш на работа,да вършиш нещо повърхностно или по начина,по който са те обучили и да си стои спокойно,че ако не ти ,то Гугъл или колегите ти ще ти свършат работата.А на заплатено време ще си доволен ,макар и не заслужил.Това не ми харесва и преценям такива хора като подляри.

Пример за няколко основни неща при работа в сферата на администрацията:

-да умееш да говориш с колеги и клиенти по начин ,който ще те оценят като професионалист (това се учи) ;

-да умееш да разговаряш по телефон ,включвайки всички закони за това (има си точно определени начин за разговор по телефон с официален тон);

-да умееш да водиш кореспонденция по установения ред;

-да умееш да изготвяш оферти и доклади по начина ,по който те трябва да изглеждат;

-да забравиш за личния си живот и настроения по време на работа;

-когато си тръгнеш от офиса и хлопнеш вратата : да оставиш работата вътре и да се чувстваш доволен;

-когато взимаш заплата –да си сигурен ,че си я заслужил;

Това са личностни качества,които много ценя и с които един уважаващ себе си човек би трябвало да притежава ,за да излага каквито и да е претенции пред обществото.

Разбира се ,че има много други начини да преуспееш.Споменах втория начин.Включвам и пребиваването на чужд гръб,което е лесен лифт.Но не знам дали такива хора се чувстват наистина успели,или някъде в главите им пълни с мрежи от планове за успех не се подава и едно гласче,което им напомня,че не те са успелите...

Ще доразвия темата на по-късен етап с точни примери.Дразня се ,когато претенциите се доста повече от способностите.Не визирам никого,но има такива примери ,на които се чудя дали да се смея или да плача?!

Претенциите за успех не са мечти!

Лирично

Доза живот

Блажена сутрин и птича песен,
едно кафе и две цигари-есен.

Едно слънце и много лъчи,

една усмивка в твоите очи.

Бездънен пепелник и дълъг филм,

дълга почивка на дивана изгнил.

Една врата и много изходи

много решения ,малко отговори.

Неминуема дълга нощ и едничка свещ,

дълга прозявка и моментен копнеж.

Музика,силна и слаба –на вълни

танц,на двойка-тишината мълчи.

Живот,момент,онази история

ти,тя...той и ние,или вие-категория.

Аз и Ти,там бяхме и още сме,

не тръгвай –Обичаме се!


*by me

Поточна линия

Е,не мога аз така!

И да му липсва на някого писането ми в блога-извинявам се!

Хиляди пъти сме коментирали с кой ли не от Видните Шматки и не само,че не мога да произвеждам публикации като поточна линия.

Всъщност мога.Винаги има за какво да се пише.Но нямам желание мисълта ми да изглежда като развито руло тоалетна хартия или като пропита със сополи тийнска носна кърпа!Не!

Ще пиша само тогава,когато искам,и когато знам че написаното има своето точно послание,замисъл и прочие.

Не си представям как е възможно да пиша,пиша и бриша и в крайна сметка да нямам нищо написано.

Отказвам да бълвам като поточна линия!

Истинското пожелание

Да си жив и здрав.От всичко по много.От късмет да не се отървеш.И още много.Това са все пожелания,които оптправяме с повод или без повод към наши близки,познати,колеги.Но си мисля,че тези пожелания (освен че са прашни клишета) - не винаги са искрени и истински.Някак си по задължение.Пожелаваме,защото така повелявала традицията.Дрън-дрън.

Аз не бих пожелала нещо,което не усещам или не мисля спрямо човека.Би било лицемерие.Бих усетила,ако някой ми пожелае нещо по дълг и нещо истинско.Онова изказаното с половин уста няма да ми донесе нищо повече от мнителност и дори негативна емоция.Но истинското...то би направило празника ми по-светъл,би нарисувало усмивка върху лицето ми и би спечелило доверието към човека,който го е отправил.Но на  кой ли няма да му стане приятно,ако усети топлина,искреност и почитание дори - в очите на приятел,близък?!Ами непознат ?!

Тази вечер имах ужасната къръщина да се заключа извън офиса.След няколко телефонни разговора ме "отключиха",но все пак си повисях на стълбите ,цъкайки с език и проклинайки безкъсметието си.Докато си мрънках по телефона оплаквайки се,че аджеба съм имала глупостта да джасна вратата на офиса от външния край и то без връзката ключове в ръката си и мръзнейки ,едно момиченце от входа изтрополи по стълбите.Познавам малката усмивчица,защото работя в сградата от достатъчно дълго време.Изфучавайки покрай мен се спря,обърна се  и  с усмивка ме поздрави и ми пожела приятна вечер.Тези детски очи бяха толкова чисти,усмихнати,ликуващи,радващи се на живота и Истински.Забравих за моментното си неудобство и за студения парапет и й отвърнах.А дори не й знам името.Благодаря ти :)

Такива случайности  и искрени очи ,още повече засмяни-това е рядкост.Много ме зарадваха и стоплиха.

Прибирайки се усетих Истинското пожелание за втори път.Напук на заключването.Напук на студа.Напук на сивотата на ежедневните преживелици.Напук на цялата злоба,която е пуснала пипалата си в днешния ден.

Влезнах в магазинчето под кооперацията ни ,за да си купя цигари.Там винаги ме посрещат с усмивка,сърдечен поздрав и дори не чакат да кажа какво искам.Те знаят.И тази вечер така.Дамата зад щанда ме поздрави с усмивка,подаде ми каквото искам.И се заговорихме за тото-манията.Разговорът с нея макар и за минутка е много живителен!Споделих й , че и аз като всеки обикновен човек се надявам на някоя 6-чка и тя ми се усмихна и каза :

-Искрено пожелавам печалба.Дано на теб да ти се падне!

Усмихнах й се.Благодарих.И си казах на ум :"Е,след такова пожелание и на 3-ка ще се радвам".

Защо ли?!Защото това беше  Истинското пожелание!

Топла вечер ви желая :)

Дойде и моя ред!

Закъсняло обяснения в блог.Но все пак ще се обясня на Хриси  и Лита ,които ме запитаха "Защо ти е този блог?"

Няма да се обеснявам за наличието на дневници и милите обръщения изписани там,детските смугли емоции и трепети,учесническите любови и случки и бла-бла.

Ще обясня за какво Не използвам блога-различен поглед над нещата,може би.

Няма как да не спомена вдъхновителите и главните виновници ,за това да я има Шматкология.

"Виновни" са Бубка и Siskata.

Блоговете им ми довяха идеята да си направя мой собствен.Благодаря!

Вметка: Честит Първи Сняг!Не се стърпях :D

Та ,да продължа в Не-обяснението си.

Не пиша в блога си , мислейки си че това е старото ми цикламено дневниче с мидички на корицата.

Не публикувам прекалено лични неща,ако не считам че са за показ.

Не пиша,за да обирам овации или да трупам коментари.

Не пиша ,за да имам последователи.

Не използвам блога си за морална табелка.

Не използвам блога си ,за да не/се покажа аз самата.

Не използвам блога си за безсмислици.

Не публикувам,това което не искам и не ме интересува.

Имам го ,защото ми харесва.Защото е хубаво и приятно да седна с чаша димящо кафе и цигара и да изчета дори себе си в миналите моменти.Защото намерих приятели.Защото споделям по начин,по който не преча на никого и никой не ми пречи.

Шматкология е мястото ,където ми е уютно.

Рядко съм толкова кратка-но в случая достатъчно ясна.

Питам Фифка ,Бубка,Siskata,Preor,dzver "Защо ви е този блог?"