Коментар в цитати

Романът "Кръв" на журналиста Тодор Кръшков попадна в ръцете ми ,ровейки за книжки в библиотеката ни в Хасково.Журналистът работи в месния вестник 'Новинар Юг' и е колега на майка ми от доста години.Така тя се сдобива с книжката,в последствие и аз.Бях прекъснала четенето покрай забързаното ежедневие,но наложих на себе си ултиматум,че трябва да намирам време за четене на книги и успях.Приятно е,носи ми емоции,знания и много изводи ,гледни точки и проникновения.

Въпросният роман е малка книжка:12,5 печатни коли  ,195 страници,издадение 2007.Привлече ме заглавието: "Кръв"-изтиписано в ярко червено и голям шрифт на корицата.Не погледнах извадката на задната корица,а направо я грабнах.Червеното определено е привличащ цвят.И не съжалявам.Романът е онзи тип,които се четат леко и на един дъх.Не ме бива да пиша рецензии,затова предпочитам да представя това интересно четиво с цитати от самия роман,като по този начин бих искала да го препоръчам.

На кратко:в романа се разказва за убийства,ченгета,съдебната система,един вестник и вестникар ,селската и руската мафия и много интересни детайли от живота в Карлово.Не се пропускат и клюкарите.Участват истински лица с истинските си имена и истинските си поругани в последствие обществени постове.

Лично аз намерих много смисъл и истиност в следните цитати,с които авторът (според моето виждане) е обрисувал реалната ситуация в България.

Пътищата:

"Пътят приличаше на бедняшка риза-имаше толкова кръпки,че по-светлият цвят на основната настилка едва се забелязваше изпод тъмните петна на новия асфалт"/това е началното изречение на романа/

"-Добре е ,когато има обиколен път-доволно каза бившето чнеге,когато завиха и вече не им блестеше остреща.

-Добре е-съгласи се Емил."

Държавата,съдебната система...абе целия Абсурдистан:

"Емил го посрещна на вратата.

-Какво стана?
С адвоката се познаваха отдавна ,но рядко бяха разменяли по някоя дума.

-Не видя ли ?-ухили се Торнев ,запали цигара и вдъхна с удоволствие дима.

-Ще пратят ли сакатия в затвора?

Торнев видимо се забавляваше.

-Това да не ти е Америка?Този съд не е онзи съд.

-Съдията каза ,че свидетел ,който откаже да даде показания ,носи наказателна отговорност-настоя Емил.

-Носи-презрително рече адвокатът.-Според закона-глоба до 500 лева.

Но този е клошар и сигурно не е виждал банкнота от половин година.Как да му ги вземеш?

-Добре де,-настоя Емил-как е възможно да изтърси на съда си е** м***** и да му се размине!

Торнев го погледна с особеното превъзходство на юристите към простолюдието.Дръпна с наслада от цигарата:

-В този случай единственото,което може да направи съда ,е наистина да си е** м*****."

За живота:

"Спомни си собствените си мисли -човек тъкмо посвикне с този живот и той вземе ,та свърши.Не съм бил прав,призна си мислено.Животът свършване има,свикване няма."

В романа няма цензура.Има кръв,истина,хора,съдби и много фаталност.Съвпадения,жестока реалност,малко смях,думи за любовта и още ...и още-все неща от живота!

Приятно четене!