Хората миришат.Времето в тях мирише.Цветовете,начинът на живот,душата дори.
В буквален и в преносен смисъл-смърдим.
Това е ужасно тъжно,мръсно и леко гнусно.Не знам дали ще дoйде момент,в който да се подушим сами и да ни хареса.Аромат на момина сълза,роза,ягода,на чистота и ефирност-къде?Искам да ми замирише,да подуша...няма!
Виждам ги,подушвам ги и те мен.Стигнахме до там ,че да се душим-животинско е.
Как миришат ли?Тази вечер ми миришеше на примиреност,носталгия,изгубено детство,заминал нейде слънчев взор,на тъга!Всички ли са такива,еднакви-да.И аз така.Когато ми е тъжно мириша на сълзи,кисело,грозно дори.Как мирише грозното...трябва да питаме децата.Те миришат на живот.Но са малко,а ние не ги ценим достатъчно и пак смърдим на нечовешко.
Дори не уважаме миризмата на приятелите си.Защо?Вярно,чужда е ,но трябва да я споделим.А всеки бяга от асоциацията с миризма->тя не винаги е неприятна за сетивата,напротив.Но приемливите и галещи усещанията аромати намаляха.Миризмата на късо съединение става все по-разливна и докопваща.Това ме притеснява.Хората смърдим,все повече и повече-на не хора.
Жалкото е ,че нямам как да се измие от гранясалите мисли,гнойне негативи и прегорялите чувства.И с парна паня не става,изскването е невъзможно,а и едва ли нещо ще изтече..процесът е вътрешен,изгнил и отдавна приет.Заклеймени сме с тази миризма,примирени сме с нея,а някои дори не го знаят.По-добре.А горещият дущ/вана помага за замазването.
В буквален и в преносен смисъл-смърдим.
Това е ужасно тъжно,мръсно и леко гнусно.Не знам дали ще дoйде момент,в който да се подушим сами и да ни хареса.Аромат на момина сълза,роза,ягода,на чистота и ефирност-къде?Искам да ми замирише,да подуша...няма!
Виждам ги,подушвам ги и те мен.Стигнахме до там ,че да се душим-животинско е.
Как миришат ли?Тази вечер ми миришеше на примиреност,носталгия,изгубено детство,заминал нейде слънчев взор,на тъга!Всички ли са такива,еднакви-да.И аз така.Когато ми е тъжно мириша на сълзи,кисело,грозно дори.Как мирише грозното...трябва да питаме децата.Те миришат на живот.Но са малко,а ние не ги ценим достатъчно и пак смърдим на нечовешко.
Дори не уважаме миризмата на приятелите си.Защо?Вярно,чужда е ,но трябва да я споделим.А всеки бяга от асоциацията с миризма->тя не винаги е неприятна за сетивата,напротив.Но приемливите и галещи усещанията аромати намаляха.Миризмата на късо съединение става все по-разливна и докопваща.Това ме притеснява.Хората смърдим,все повече и повече-на не хора.
Жалкото е ,че нямам как да се измие от гранясалите мисли,гнойне негативи и прегорялите чувства.И с парна паня не става,изскването е невъзможно,а и едва ли нещо ще изтече..процесът е вътрешен,изгнил и отдавна приет.Заклеймени сме с тази миризма,примирени сме с нея,а някои дори не го знаят.По-добре.А горещият дущ/вана помага за замазването.
Сами сме си виновни.И не,марковите помади не помагат.
Едно е да миришеш на човек ,друго е на сладникава парфюмерия.
Децата....прекрасни са,нали?А ние....намирисваме на стари деца :)
...Та чак ни смъди... ;)
ОтговорИзтриванеАз отдавна ампутирах рецепторите си за мирис;) Първо ги притъпих, но после реших,че не ми е достатъчно и шат! ампутация. Оставих си само най-важните, тези за децата ми:) Благодаря за сенситивността ти:))))Тункам по муТунка;)
ОтговорИзтриванеАз отдавна ампутирах рецепторите си за мирис;) Първо ги притъпих, но после реших,че не ми е достатъчно и шат! ампутация. Оставих си само най-важните, тези за децата ми:) Благодаря за сенситивността ти:))))Тункам по муТунка;)
ОтговорИзтриванеАз отдавна ампутирах рецепторите си за мирис;) Първо ги притъпих, но после реших,че не ми е достатъчно и шат! ампутация. Оставих си само най-важните, тези за децата ми:) Благодаря за сенситивността ти:))))Тункам по муТунка;)
ОтговорИзтриванеЛилко, светът, в който живеем смърди и заразява и нас. За да не се вмиришеш, трябва да си пълен непукист.
ОтговорИзтриванеИхааа,Тединцееее...душо!Цунки :)
ОтговорИзтриванеБубче,така е.Но поне сме се научили да си избираме миризмата по критерий:поносимост и съвместимост.Липсваш ми.Целувки {}