Защо бяло?
Казвала съм и преди , че не харесвам белия цвят , но за точно определени неща , които според мен обезличава с присъствието си.
В последно време дзяпам много сайтове за темплейти и някак неумишлено се насочвам към белите,изчистените и прегледните.Това ми навява пожълтели спомени по отминалите училищни дни.Обичах да имам бели тетрадки , с бяла подвързия и не харесвах квадратчетата-ама въобще.Почеркът ми беше подреден ,но буквите като че ли всеки път изскачаха извън квадратчетата или някое непослушно ченгелче бягаше на предния/следващия ред.Така ми се губеше подредеността на изписаното и се ядосвах.За това исках само тетрадки с редове , по възможност голям формат и дебела подвързия –без спирали.
После всичкото това и онова писане се премести на бялото поле в word.
Тук е по-лесно и много по-прегледно.Радва ме!
Та така и с блоговете.Започнах с черен цвят ,преминах през сив и зелен и мирясах на бялото :P
„Белият лист” не е само клише в случая.На бял фон изписаното е като заковано,избродирано,релефно ако щете.Вижда се и е лесно за окото да проследи мисълта дори и между редовете.Лично аз не харесвам черно поле за писане-вреди на очите и прелива написаното-но въпреки това всеки има право на избор.Но чета „черни” блогове.
Не харесвам и шаренийките като декорация ( зависи от написаното и тематиката) ,но бялото си остава бяло.
Странното е ,че още от малка пишех по-добре и по-равно на абсолютно бял лист (без никави редове или квадртачета) и още го правя.Никога не ми е харесвало рамкирането на каквото и да било.Това се отнася и за писането.И тъй като определено съм тотално отдадена на писането и четенето , не харесвам и не разбирам от математика и хич "не се обичаме" с цифрите.Но обичах геометрията,заради чертането на белия лист.
Сега правя скици на ръка и чертая по-правилно ,отколкото ако използвам линийка.Дори късам по-лесно с начина на прегъване отколкото да режа с ножица.
Бяло поле ,без рамки и красиви думи.Тук добавям капка любов,кафе и цигара [музика] .
Случва се музата ми да е бяла ,тогава не пиша.
Харесвам бели цветя ;)Харесвам "белите" души и всичко останало ми е черно :Д.Чертая на черен екран,блогът ми е черен и то поради факта,че вече окото ми е свикнало ;)на този контраст иначе...бялото за мен е класата ;)
ОтговорИзтриванеПоздрави и хубав ден!
Белите цветя са ми любими ;)
ОтговорИзтриванеА "белите" души в кавички са от наш'та порода ;)
Аз пък те чета , макар и в черно :)
И аз не обичам черни блогове, ама заради Ondine се напъвам :D
ОтговорИзтриване:D Обещавам значи някой по-свободен ден да си сменя изцяло облика на блога ;)
ОтговорИзтриванеВъх, и аз съм в тъмничко (макар, че минавам за светла душа ;) ). Ама бия на тъмносиньо - дано прескачам летвата :P
ОтговорИзтриванеА бялото е чудесно, създава усещане за простор, думите дишат... И ти отива
Ха така Онди , обещано е ,че и пред свидетели :P
ОтговорИзтриване@Гери бялото поле важи за писането , за снимките е съвсем различно- те изпъкват на по-тъмен фон, така че твоят фотоблог си е чудесен :)
Лили, благодаря за "белите" мисли
ОтговорИзтриванена белия лист!
И аз си "падам" по "белите неща" :)
А Онди я чета, защото е Онди!!!!
Ама с кеф ще чета новото и оформление!
Поздрави и прегръдки, ЛИЛИ:)
Точно вчера говорихме с една колежка кой в какъв цвят предпочита да се облича. Тя е адски слънчев човек и в гардероба си има всички цветове, без два- черно и бяло, дори като белъо. Не ги харесва и не ги носи, но по лицето й никога няма да видиш друга емоция, освен усмивката, въпреки че живота й никак не е лек.
ОтговорИзтриванеАз съм по крайностите- обожавам черно и бяло, но никога не ми е харесвало бялото за определени неща- стени, цветя, съдове, спално белъо, изобщо белъо- всеки друг цвят, да, но не и бяло. Черното свързвам с нещо много тайно и много лично, в което си влагам собствен смисъл. Сериозен смисъл и, ако съм облечена в черно, значи нещата са сериозни:)
Колкото до блоговете- харесвам ги такива, каквито са, съдържанието ги определя;)))