Имало едно време един беден човек.Всеки ден отивал в града преминавайки по дървен мост.Минавал и се оглеждал.И така години наред.Никой не знаел къде живее, с какво се храни и как оцелява.Виждали го всеки ден , на моста.
Местният богаташ също го виждал- всеки ден.Един ден решил да стори добро и се сетил за бедния човек, който всеки ден минавал по моста.
Рано сутринта се качил на колата си , отишъл на моста и оставил една торба злато за бедняка.
Същия ден , в ранни зори бедният човек отново се запътил към града с надеждата хората да се смилят над него и да събере нещичко за храна.В началото на моста се спрял и си казал :
-Минавам по този мост от години.Познавам всяка кривинка и камъче.Защо да не го мина днес със затоворени очи.
Речено-сторено.Беднякът преминал мостът със стиснати очи на път към града.
[споделена в разговор с Баджо]
За съжаление всеки понякога подминава късметът си, дори с отворени очи. Тогава няма оправдание.
ОтговорИзтриванеПрепоръчвам да ти да прочетеш "Да се обичаме с отворени очи" на Хорхе Букай, ако разбира се вече не я прочела.
ОтговорИзтриване