Около 18:30.Младите се прибират от работа, а тук-таме се потропва с бастунче и се чува шушу-муши на специалните вълни на слуховите апаратчета.
Качвам се от по-ниската стълба, че едвам се влача и се премествам като магнит...туп-туп.Позиционорах се на сравнително широко местенце в компанията на двама симпатични пенсионери.Да, той имаше лъснати обувки, които са има-няма колкото него на възраст, шапо тип идиотка, слухово апаратче , деликатно набутано в дясното ухо.Да, тя беше чиста, спретна бабетка, в спортни джинси, кларковете на внучката и рогови очила.Да,те си говореха.А аз се усмихвах.
Тя:Тази сутрин се качвам пак на шестицата с Митко.Беше около осем и половина [реститутките с кореняк-софийенско потекло говорят на книжовен език (ма моля ви съ’)].И какво мислиш виждам?!Само беловласи идиоти.Та и ние.
Той:Гледа я с интерес и накланя слух и главица все у десну!Усмихнат и очевидно заинтригуван.
Тя:Митко все ми се смее, ама то си е верно.
Той:Кое?- пак с усмивка
Тя:Че наричам трамвая дъртовоз!
И все още продължавам да се хиля!
*случката е истинска с днешна дата :)снимка:Internet
Хахахахаах... ама наистина сладурско си ги описала, Мрънко. Броаавос, и мен ме усмихна! :)
ОтговорИзтриванеИ какъв хедър... трепач - готова си за Вси светии... ;)) <3