Теория за звездите

"...Чудесно се живее на сал.Гледаш небето и звездите , лежиш по гръб и се питаш : направил ли ги е някой , или от само себе си са се явили?.Джим казва , че са направени , ама аз смятам ,че самички са се явили ; защото , мисля си , много време трябва да се направят толкова звезди;Джим казва , че може да ги е изхвърлила луната, както рибата изхвърля хайвер ; това ми изглежда донейде възможно , та не му възразих ; виждал съм колко яйца хвърля , да речем, жабата;значи такова нещо може и да се повярва.Обичахме да гледаме и падащите звезди-как политат право надолу от небето.Джим смяташе , че може да са развалени , затова да ги изхвърлят от гнездото."

Из "Приключенията на Хъкълбери Фин " - Марк Твен



Лека нощ!

Това на български език ли е?!

От вчера изучавам една електронна страница разполагаща с многобройна информация преведена от английски [US&UK,според мен е английски за българи].Първоначално реших да чета парарелно английската и българската версия, но поради липсата на единна информация се отказах.Страницата в оригинал липсва като уникално копие на български език.Тоест не всички текстове са преведени към дадения момент.

Впечатлението ми очевидно е критично.Едва ли бих започнала да пиша тази публикация, само ако щях да описвам възхищението си.Не.Бях изумена,че такъв сайт , с толкова голям международен трафик , разполага с толкова [меко казано] безумен превод на български език.

България е малка страна.Но Българите сме по цял свят.Защо по дяволите трябва постоянно и във всичко да се стремим да се изложим?Това е тотално необяснимо и алогично.Но факт.

Всяка международно насочена страница държи на поддръжката си , още повече на езиково ниво.Наличността на по-голям брой избираеми езици в полето language покачва интереса на потребителя и съответния брой хит посещения + акаунти.Въпросната страница, както вече стана ясно, разполага с родния ни език като опция за превод на оригиналното съдържание.Но...[без това но , всичко се обезсмисля].Голямото „но” е качеството на превода.Това е и нещото , което избоде погледа ми.

Правописните грешки са карфички, които намирам и в купа сено.И аз правя грешки, но що се отнася до официалността в даден изказ , още повече публично достъпен и със значение за потребителя, не бих си ги позволила.Открих невероятен брой грешки , още повече че те не са такива , които биха могли да бъдат забелязани само от професионалисти, а обикновени, очеизбоидни, груби.Най-фрапиращата обаче е на главната страница-HOME PAGE.Прегледах въпросната фраза ,съдържаща пет думи и изграеща ролята на подслоган (приканващо кратко съобщение с рекламна цел) поне пет пъти- с идеята, че аз греша.Грешката е правописна и се отнася до пълното членуване в трета сравнителна форма от българския език (най) на подлога във фразата.”Най-добрия ….....” Кой ли изяде „Т”-то?

Останалите грешки , които открих са пунктуационни и пораждащото възмущение объркване във времената.Пред погледа ми се получи изречение от вида : „ Ако се бях бил съм добре можеше , и да съм по-добре”.Това дали е на български език?!

Замислих се каква може да е причината за лошия превод.Едва ли са използвали google translate.Там положението е дори смешно.Личи си ,че преводът е извършен от човек.Но как – не знам.Не съдя ничии езикови способности, защото те са доказуеми.Пред кого обаче е ключов отговор-въпрос.Freelance преводачите предават всички свои преводи към 1st Line Manager.Ето там се крие отговорът.Ами ако няма такъв?!Е, явно няма, защото едва ли би допуснал следния превод:

„Остров Ман е подчинен на Британската Корона и намира се между Англия и Ирландия, в Ирландско море. Островът има най-дълго съществувалият парламент на света, наречен Тинуолд, като този орган законодателствува на Острова”.

Който и да е превел този текст,сигурно се гордее .Бил е /или още е/ нает да работи за един сериозен и прекалено известен сайт.Явно не разбира какво се случва с тези, които са решили да прочетат нещо си на български език.Или пък разчита на сценария, че никой не се интересува от написаното.Но аз прочетох!И отново се питам „Това не български език ли е?!”

Няма да спомена името на сайта ,излишно е.Яд ме е на този превод.Беше ми и смешно.Но изводът си остава:Трагично е!

Едно капучино?!

Холи беше толкова разочарована от всичко.Дори цикламената й нова блузка не затъпи усещането за предателство и мръсотията полепнала в съзнанието й.Дълго се разхожда , оглежда се, тръпна в очакване.Никой не се появи.Пиеше й се капучино.Но не можеше да седне сама , просто ей така и да си поръча любимото питие.Беше събота по дяволите, а тя стоеше срамно сама на една пейка в мола.Навсякъде шумоляха пликове, съзнания и емоции.При Холи всичко беше затихнало.Нямо.Прииска й се да извика, но се засрами още повечеот надъгналият се хаос в гласа й.Изгъргори нещо, но звукът се стопи за секунди във всеобщия смях.”Смях.Ха-ха-ха.Не ми е смешно”.

Не знаеше дали да бъде ядосана, унила или просто безразлична.Въпреки вътрешната борба между всички знайни и незнайни за нея емоции, тя беше тръгнала на пазар.Шопинг.Не помогна.Отново й се пиеше несамотно капучино с пяна и сламка.Огледа се отново.Почувства се толкова мъничка, сглобена от невидими и чупливи нишки, че се сниши още повече когато едно голямо семейство буквално прехвърча покрай нея.Беше я страх да не я разплискат на пода .После щеще да се усмихва само на ресните на някой моп.И все пак да се усмихва.Това не се случва сега.

Постоя още малко в застиналата си паника и все пак реши да пие капучино.Отиде до съседното кафене, поръча си капучино с канела в картонена чашка с капак.Взе си сламка на зелени райета.Китайска.Напъха самочуствието си в чантата заедно с рестото и се завърна на трона си- скамейката.Никой не поглеждаше точно към тази скамейка.Но тя не беше невидима.Беше за изморени хора.И аз съм тук. „Е, хубаво.Да пием капучино.”

-Ами да пием!

Холи се вцепени.Костваше и цяла вечност да осъзнае,че не чува само собствения си глас.Паниката я понесе като мощна центрофуга и тя беше готова да разкъса на парчетата този, който се е осмелил да седне на нейната пейка.Само за днес!Извърна глава и немият филм на разума й продължи със субтитри.

-Здравей!

Тя дълго премигва и всяка мигла отказваше да не се залепи.Клепачите й искаха мощно да пърхат , но тя просто се пулеше насреща в ужасяваща гримаса.До нея стоеше млад господин, усмихнат и толкова чаровен.Държеше в ръка картонена чаша с капак , цикламена сламка и мирис на канела.

-Защо сте седнали тук?- тонът й беше коварно отблъскващ и смешен едновременно.

Господин Натрапник се усмихна още по-лъчезарно и шумно отпи от капучиното.

-Пия капучино на пейката в мола.Преча ли ви?

-Всъщност тази пейка днес е моя.-продължи да гъргори изпепеляващо Холи.

-Добре.Довиждане тогава и приятен ден.

-Не...

-Не?

Холи отново усети неприятно и парливо усещане в гърлото си.”Признание миличка, дишай!”

-Не обичам да пия капучино сама.-искаше да изстреля тези думи със скоростта на мисълта си, но всичко минаваше толков бавно и след всяка дума балончета от свян летяха около нея.

След около два часа капучино с канела в порцеланови чаши , кутия цигари и много смях Холи беше Холи.Не знаеше и не искаше да знае какво точно се е случило.Достатъчно й беше,че изпи най-хубавото капучино.Говори прекалено много без да се срамува.Говори с непознат.Два часа.Чувставаше се прекрасно.Усмихваше се и беше толкова доволна от тези мигове.Но осъзна , че дори не знае името на господина.

-Извинете, аз дори не зная името Ви.

-Името ми ли.Как искаш да се казвам?

Холи отдавна беше преплувала ледения океан на емоциите си и се бе разположила на зелена полянка от спокойни цветя.

-Тим?

-Ами добре, казвам се Тим.

След още няколко часа и приятна вечеря, дълги разговори , много усмивки и отлежали във виното думи , Холи не искаше да знае нищо повече.Искаше само да говори.Да изплюе всичко онова, което сутринта стоеше като празен кашон до нея , на онази „нейната скамейка”.Празният кашон всъщност се оказа препълнен и с всяка изминала минута тя вадеше по нещо от него и го оставяше навън.Свободно и дишащо.Нямаше и помен от сутрешната й самота.Щастие.

-Холи как сте?- запита някак неочаквано "Тим".

-Прекрасно,необикновено,пеперудено,цикламено.-можеше да продължава да изброява цветовете на настроението си ,но отново пиеха капучино и тя предпочете да се наслади на топлината му .

-Чудесно.Значи моята работа е свършена.

-Вашата работа?- Холи заекна.Центрофугата като че ли искаше отново да затанцува и то на още по-високи обороти.

- Каква работа?Не разбирам.Обяснете ми, моля?!

-Аз съм професионален приятел.Моли и Габи ме наеха и ме изпратиха при вас!

*by me , снимка:Internet

Дамата и Злодеят - анимация!

Facebook status [ И аз да кажа: Между 14 и 21 ноември, сменете профилната си снимка със снимката на герой от анимационен филм от вашето детство и поканете приятелите си да направят същото. Целта? Да няма човешки физиономии във Facebook, а истинска инвазия на спомени от детството ;) ]

Това е една от малкото инициативи във фейсбук, които приветствам с широко отворени спомени за анимацията и дългите часове пред телевизира , размазана на любимия фотьойл.

Няколко на нула за „Мечето Ръкспин”

Аз обаче разбрах или по-точно проумях начинанието към края на изморителния офисен ден.Загледах се в профилите на приятелите ми и ми стана едно такова носталгично спокойно и цветно.От всеки профил ми се усмихваше по един добре познат анимациоенен герой.Дори видях такива, които не познавам.Но ЕГН!Прочетох и посланието.Like it!

Не ми отне повече от -1 секунда да избера своя герой.Гаргамел.

Заслужено отнесох няколко поредни лайквания ( ядосвам се на себе си , че изкривявам българския език с такива новоизлюпки, но прогрес , няма да стъпваме назад я) и приятни коментари.Но всеизвестен факт е,че няма нищо случайно.Ама и аз една прелюдия сътворих.

Дружно стигнахме до извода, че дамите масово са си избрали герои злодеи.Защо попита Цвети.

Ето ти заглавие , мисля си и дори пиша коментар.Уж щях да спя ( в момента), но отчайващ „сърбеж налази закърнялата ми муза”.Ето ме на ,увита в любимите оранжеви завивки и тракаща.А трябваше да спя.Но разумът не е физически изморим.

Защо питахме, дамите харесвали злодеи?!

Хипотези:

-повечко хормони;

-недоизживяни сбивания с Пешо от съседния вход;

- вечната мечта „Пфуу, да се бях родила мъж”;

-добрата стара еманципация;

Факти ( според моите скромни въжделения и среднощни музосписвания):

Хормоните не ги разбирам.Това е наука, която не владея, не познавам , а и честно казано ми се струва твърде лепкава за моята изпосталяла математически непоносима и необорима логика ( никаква тоест).Вероятно или може би много сигурно е, че голям брой учени са извършили и още извършват редица сериозни изследвания по въпроса.Но тъй като и сред тях не съм , та не намирам място и повече спохождащи заспалия ми мозък факти, свързани с тази незнайно защо поставена на първо място хипотеза.Точка.

Ооо, сбиванията.Тук започваме с бинтованите спомени , преминаваме през уж случайните оскубвания и се натъкваме на сериозните попадения с щастлив край.А дали е Пешо или Гошо – тук не дирим точностите, освен една –онова момче.Е,била съм се с момче.Че той кой не е?По наше време си беше направо задължително.Вярно, отдадох малко коса, някой и друг нокят, извитите пръсти и разтегнати фанелки не ги броя; но за сметка на всичките поражения войнът (аз) се сдоби с безкрайно приятни спомени и моменти на желания на сутринта да се събудя момче.Толкова ми се искаше някой да им натрие носовете, ама не с люта чушка, както правеше баба Марушка, а сериозно , с ляво –дясно кроше!Ейй , каква дума влиятелна беше туй „кроше” ( имаше видео касети и млад Ван Дам).И така всяка сутрин мислех отмъщения за Пешо от съседния вход, докато вървяхме заедно към училище.

Мъжка дойна!Туй едва ли сте го чували.А аз не само съм го чувала безброй пъти, ами съм си го носила като менци от чужда мома.Бабите по нашия край наричат така момичетата , които крачат редом до момчетата и правят също като тях.Все едно да кажеш ‘мъжка дойна’ на Пипи.Имитарането тогава е било (сигурно) само термин от учебниците за следващия клас.Вярно е- така ми викаше баба Кера.А и мама май няколко пъти ми го метна покрай ушите (червени от отминалото „прослушване”).Тези две думички не са обида мили ми читателю.Напротив.Мъжката дойна е изравнена с момчетиите.Еха!Абе да си кажа право и обидно ми е ставало,но пък финките с дъвка бяха двупосочни.Докато си направя тръбичка със зарядник бая зор видях, но пък си защитавах титлата.Не звучи много като понятие за дама, нали? И не е .Мечтата да се събудиш момче не зная от къде идва, но силно вярвам,че много малки момиченца са се заканвали и са сънували как се превръщат в силни момчета с големи ръце и ошамарват комшулъка.

Ако трябва да излезем от рамките на детските спомени не мисля,че всяка жена би искала да е мъж.Може би е имала подобни щения, но преди да навлезем в тоя ми ти иновативен свят с всичките му прищевки и космически невидими различия между жената и мъжа ще уточна,че мисля само полът си остана съществената разлика.Факт!

Госпожа Еманципация.Някак ми е не много ясна.Да я премълча,м?

Аз харесвам героите злодеи от анимационните филмчета, защото накрая винаги ставаха добри.Сега осъзнавам,че това е поучителният герой.Е, нямало е как такива проникновения да нахлуят в 5-6 годишните ми мисловни процеси.А и винаги им докарват по-добри фасони.Как да не ги харесва човек.Че какво му е на Гаргамел или пък на сите там от ОЧЗ?Сладури.

Да,а трябваше да спя.

Ще прелистя няколко сгтранички от "Приключенията на Том Сойер и Хък Фин” и заспивам.Обещавам да се събудя в същия си вид и пол ;)

Тръ-ъ-ъ-къ-л!

Да-да-да-да!

Патриотизъм или спасение?!

Досие

Националост : българин

Гражданство: селянин

Житейска максима : „ Ще си запаля къщата, да изгори плевнята на Вуте”

Мечти: хорският провал

Работа: всякаква или никаква, зависи от социалните

Манталитет: балканска чубрица

Такива сме.Но ми става обидно , когато видя от говорещата кутия да ни се сочи с пръст онова, което знаем, но отричаме.Обиждам се от себе си , не от сочещите.Те са прави, но няма кой да им повярва.

През уикенда гледах филма за турнетo на Слави Трифонов в САЩ и Канада.Да, тоя е изтъркан , комерс , говори едни и същи неща и дрън-дрън – това си мисли всеки, който чуе името му.Но да има алтернатива ?Няма.Скоро няма и да има.Не ръся суперлативи по Слави, защо са му?

Гледах , гледах и пак гледах.Възхищение от САЩ в мен не се породи.Но евала на хората там , нашите сънародници, които дори вече сричат на родния си език или примлясват с леко американско „р”.Клатят глави по оня начин , при който всичко е Да, а Не е направо порок.И се чувстват добре.Да, тъжно им е.Да, мислят за всички , които не са успели да ги последват. Но не поглеждат назад, а искат тези които стоят на опашката да се редом до тях.

Останах впечалтена и от всички усмивки, сълзи , лъчезарност , които видях в очите им.Уважението също.Къде е отишла завистта им?Типичната , нашенската...На границата мили мои...там нейде в океана , в ауспуха или между крилата.Но я няма , не са е взели със себе си.Взели са шопската салата, млякото и кебапчетата, но злобата я няма.Песен!

Радвам се на такива хора, защото им стиска!

След края на филма бях убедена , че Слави умишлено е направил този филм.Не за да се покаже, достатъчно го е правил за доказване.Не за да чуем добре познатите песни.А за да видим ,че може.Че всичко това очаква всеки , на който му стиска.

Запомних думите на Анджела Родел „Имаше екстаз”.

Затворих очи и осъзнах ,че и в момента съм емигрант в родната си държава.Въпреки, че домът е усещане , а не местоположение- той се загуби и като двете в България.

Плаках на всички песни, особено на „Йовано , Йованке”.А мога да си плача и пред камината, с чаша вино в ръка, в онзи котидж.

Ама дали ми стиска?!