Патриотизъм или спасение?!

Досие

Националост : българин

Гражданство: селянин

Житейска максима : „ Ще си запаля къщата, да изгори плевнята на Вуте”

Мечти: хорският провал

Работа: всякаква или никаква, зависи от социалните

Манталитет: балканска чубрица

Такива сме.Но ми става обидно , когато видя от говорещата кутия да ни се сочи с пръст онова, което знаем, но отричаме.Обиждам се от себе си , не от сочещите.Те са прави, но няма кой да им повярва.

През уикенда гледах филма за турнетo на Слави Трифонов в САЩ и Канада.Да, тоя е изтъркан , комерс , говори едни и същи неща и дрън-дрън – това си мисли всеки, който чуе името му.Но да има алтернатива ?Няма.Скоро няма и да има.Не ръся суперлативи по Слави, защо са му?

Гледах , гледах и пак гледах.Възхищение от САЩ в мен не се породи.Но евала на хората там , нашите сънародници, които дори вече сричат на родния си език или примлясват с леко американско „р”.Клатят глави по оня начин , при който всичко е Да, а Не е направо порок.И се чувстват добре.Да, тъжно им е.Да, мислят за всички , които не са успели да ги последват. Но не поглеждат назад, а искат тези които стоят на опашката да се редом до тях.

Останах впечалтена и от всички усмивки, сълзи , лъчезарност , които видях в очите им.Уважението също.Къде е отишла завистта им?Типичната , нашенската...На границата мили мои...там нейде в океана , в ауспуха или между крилата.Но я няма , не са е взели със себе си.Взели са шопската салата, млякото и кебапчетата, но злобата я няма.Песен!

Радвам се на такива хора, защото им стиска!

След края на филма бях убедена , че Слави умишлено е направил този филм.Не за да се покаже, достатъчно го е правил за доказване.Не за да чуем добре познатите песни.А за да видим ,че може.Че всичко това очаква всеки , на който му стиска.

Запомних думите на Анджела Родел „Имаше екстаз”.

Затворих очи и осъзнах ,че и в момента съм емигрант в родната си държава.Въпреки, че домът е усещане , а не местоположение- той се загуби и като двете в България.

Плаках на всички песни, особено на „Йовано , Йованке”.А мога да си плача и пред камината, с чаша вино в ръка, в онзи котидж.

Ама дали ми стиска?!