Ами...ако се случи?!

Мечтаем!Бягаме след мечтите си , докосваме краищата им, летим в ефирността на бляновете си.Свобода!Продължаваме танца, дори и да не знаем стъпките.

И изведнъж музиката е истинска.Танцът е реален.Балната рокля не е цепната, а ние потракваме в непознатия ритъм. Една мечта се е сбъднала!Тук започва нашият хаос.Бяхме си подготвили реч, специален поздрав, тост.А сега няма сценарий, чашите са още празни или въобще ги няма, но музиката не спира да ни напомня,че се е случило.Моментът на паника е неизбежен, защото дори и в най-смелите си мечти , не сме знаели как ще постъпим , ако се случи.

Този път знам сценария.Подготвила съм си няколко.Ще танцувам нашия танц, стъпките не зная, но съм готова да ме настъпят.Не искам да попадам в момента на ужас, в който не разбирам дали да се радвам или да бъда практична.Все пак съм мечтала да се случи.Дори съм искала, чакала, настоявала.И трябва да съм готова да дам точния отговор.Да!

Все още очаквам този голям коледен подарък – за нас!Търпението е сила.Минах през всичките си нетърпения, за да осъзная силата на собственото си търпение .Не е лесно да чакаш или очакваш.Но е много лесно да се усмихнеш на дошлото и да го поздравиш.Всичко това с ясното и подредено съзнание,че твоята мечта вече е реалност.

Хората сме неподготвени да сбъднем мечтите си.Страх ни е да нарушим изграденото и да се впуснем в нещо ново, чийто резултат или край не знаем.Боязливи сме, страх ни е.Но въпреки това винаги рисуваме готови пейзажи , за които в последствие не знаем какви цветове сме използвали.Объркваме се от мисълта за непредвидените нюанси на последствията.Започваме да се лутаме в чуждите реализации и пропускаме факта, че тези мечти са си наши.Мечтите обаче не са лични.Винаги са свързан с кой, къде и кога.Трудно е да понесем,че сме намесили целия си свят в химерата си.Винаги се стремим това да е нашият успех , нашият връх.Но всички наоколо ни виждат, споделят емоцията , дори искат да е тяхна.Сбъдването на мечта е еуфория, неописуема радост и заря.И всеки иска да са негови.Егоистично!Да!Разумът и фантазията винаги са съучастници , но не и в света на мечтите.

Аз съм мечтател на свободна практика.И ако се случи ще последвам мечтата си до края.

А ти?