28.1.11

Говорене...

-Здравей.
-Ами...здрасти.
-Ти силна ли си ?
-Що за въпрос?
-Въпрос като въпрос, нали затова съм тук да те питам.
-А ти всъщност къде си ?
-Ей ме на там в ъгъла, стига си се правила,че не ме виждаш.
-Всъщност едва сега те забелязах, добре че се обади.
-Ха-ха-ха, винаги си знаела ,че съм тук , но ме отбягваш.Та на въпроса.
-Кой въпрос?!
-Все така правиш...
-Как?
-Ти знаеш как.
-Вярно.
-Ти силна ли си?
 -Повтаряш се де...мисля.
- За какво мислиш?
-Как да ти отговоря...
-Искрено?!
-Може би.
-Защо?
-Защо защо?
-Именно де, защо защото е защо...
-Сменяш темата.
-Ти започна.
-Не, силна съм.
-А това не защо е ?
-Заради защото.
-Но как ‘Не’ е отговор на въпроса „Защо”?
-Така.По моят начин.
-Всичко по твоя начин ли правиш?
-Да.
-Ами другите?

-Какво за тях?!Сигурно си имат техни начини.
-Ти силна ли си?
-Не, силна съм.
-Обърках се.
-Аз не.
-Стига с това НЕ.
-Защо?Лесно е да кажеш „Да”.
-Да.
-Ето, виждаш ли.
-Колко си силна?
-Ти кажи.
-Можеш и още.
-Научи ме.
-Е, нали знаеш как.
-Добре, покажи ми повече.

-Не зная как, аз съм само твоята съвест!

14.1.11

Публикация 334[ в началото...]

...на годината или малко преди това ушите ми пукаха , а аз подскачах като подплашена сърна.Всъщност нищо толкова страшно не се е случило.Само новогодишна междусъседка надпревара за по-бомбораздираща пиратка или заря.Нова Година е все пак.Бенгалският огън пукаше между пръстите ми и тази заря ми беше достатъчна.ЧНГ!
Мина 1-ви , че дори и 11-ти.Преядохме.Радвахме се на страхотни емоции и подаръци!Но преди това усетих нова подготовка за годината.Усещането е като да предвусиш повърнато преди да е било изядено!Развали се пералнята.Вярвайте ми сънувах кошмари как пера на ръка....и пръстите ми са се превърнали в препечени вурстчета с коричка!Два дена се самоцентруфугирах и дори не смеех да погледна коша с прането.Превъртях поне сто сценария за справяне с проблема.Междувременно получих увеличение на заплатата!Ха и 3-ка от тото-то.Видях стара приятелка , която много обичам!И все пак пераляната беше развалена!Мамицата й.
През цялото време , а и в момента все си поватарям : Дишай, дишай, брой овцете, пий валериан, научи се да чакаш!Пак дишай, брой до 10000000....ох!
Оправиха пералнята!Няма свободно място на простоа, на сушилника в самата пералня.Ура!Мирише на Ленор!Отдъх.
И още хиляди такива „дреболийки” в началото на годината.
Още чакам....не ми се е изчакало чакането , ще чакам още.Ще настоявам дори, а всички дето стискат палци да продължават-благодаря им!
Сега е 14.01 , а какво ли ще изнапиша на 14.02...не смея и да си представя.
Но...нищо лошо няма в това постоянно да ти се случват случки, които да те държат жив и да настъпват хаоса с динамиката си.Хубаво е , защото еднообразието убива всичко цветно.
Хрема!Много важно!Ще пия чай , ще гълтам бонбони и ще ми мине.Пък и пуша ( не ме е срам ).
Да, още чакам.Като му се види края ще изкрещя , независимо от отговора.
Приятелите- че какво ще правя без тях?
Любимият♥
Семейството – не мога да дишам дори без тях.
[подредбата не е важна, тук няма първи места и не трябва да има]
Още толкова объркани и недоразбиращи се неща мога да напиша, за да подредя мислите си , но не успявам да сложа нещо като първо , че да разбера в каква хронология върви първия месец от годината.Ако трябва да гадая по него за останалите : е , ще си бъде като миналата година, но с 1 повече.Не искам така обаче.
Искам да бъде по-добра за всички.
[ а всъщност си мечтая за вечери с големи плюшени чехли, ощърбено , но любимо диванче, чаша капучино, пижами и любимото човече;светлинки, тишина и спокойствие] – напомням си да се събудя!


 
Нека сме здрави!

Та така за началото ...

снимка:Internet