Говорене...

-Здравей.

-Ами...здрасти.

-Ти силна ли си ?

-Що за въпрос?

-Въпрос като въпрос, нали затова съм тук да те питам.

-А ти всъщност къде си ?

-Ей ме на там в ъгъла, стига си се правила,че не ме виждаш.

-Всъщност едва сега те забелязах, добре че се обади.

-Ха-ха-ха, винаги си знаела ,че съм тук , но ме отбягваш.Та на въпроса.

-Кой въпрос?!

-Все така правиш...

-Как?

-Ти знаеш как.

-Вярно.

-Ти силна ли си?

 -Повтаряш се де...мисля.

- За какво мислиш?

-Как да ти отговоря...

-Искрено?!

-Може би.

-Защо?

-Защо защо?

-Именно де, защо защото е защо...

-Сменяш темата.

-Ти започна.

-Не, силна съм.

-А това не защо е ?

-Заради защото.

-Но как ‘Не’ е отговор на въпроса „Защо”?

-Така.По моят начин.

-Всичко по твоя начин ли правиш?

-Да.

-Ами другите?



-Какво за тях?!Сигурно си имат техни начини.

-Ти силна ли си?

-Не, силна съм.

-Обърках се.

-Аз не.

-Стига с това НЕ.

-Защо?Лесно е да кажеш „Да”.

-Да.

-Ето, виждаш ли.

-Колко си силна?

-Ти кажи.

-Можеш и още.

-Научи ме.

-Е, нали знаеш как.

-Добре, покажи ми повече.

-Не зная как, аз съм само твоята съвест!