Рано сутрин , в мрачната неделя, когато облаците тежат над Витоша и песента на косовете се губи в тракането по паветата, се сещам за нея.
Тя е руса.Жена на инженер.Грък.Има апартамент на третия етаж в баровски, столичен квартал.Целият е на теракот, и съвсем случайно заема своята площ от над 120 м2 над моята нежна чувателна система.Тя е ранобудна.Суетна е.Винаги е на токчета.Винаги.Често си мисля, че не всяка плочка от теракотения й килим растат по два чифта остри, тънки токчета, без капачка, а тя просто върви по тях.Сутрин я чувам да танцува.Ах, този танц.Толкова феерично-потракващ, толкова семпъл и повтарящ се.Обича ремонтите и преместванията.От къде знам ли ?Чувам я, постоянно, незаглъхващо, неспиращо, неуморимо, всекидневно, проточващо се.
Тя е и домакиня.Обича да готви.Отново съвсем случайно извършва този свещен ритуал над заспалите ни същества. Обожава рано сутрин да готви с лук. И пак съвсем случайно притежава от онези огромни кухненски помещения, които се ширят над колоарите на нашия Морфей. Сутрин, сякъш чувам палтото си , панталона , понякога и сгушената на долния ред туника да ми шептят „Въздух,моля”. А вечер- тогава тя прелита от помещение в помещение, качена на токчеста вълна от трополящи рачешки пипала и мести.Мебели, слухови възприятия, съседи, звукови пъзели.Често се питам дали не играят на монополи, отново над нашето разкъртено спокойствие.
Тя е и майстор-зидар.Обича да ремонтира.Нощем.Представям си я като нощна светулчеста фея , захванала с две ръце мистрията на труда.И всичко , отново съвсем случайно, стърже в тупуркащ реквием над нашето привидно мълчание.Подът-таванът пухти, лапмите отказват да издържат на вибрацията и висват на кабелите си като изтърбушен стомах.Терасата не устоя.Горката.Една сутрин се събуди с отверстие в средата на бетонната си гордост.И без грим (мазилка).
От къде знам всичко това за нея ?! Имам огромната чест да си живуркам сивото ежедневие в краката й , там долу, където ехото на хилтито се разнася след полунощ.Там където с трепереща ръка и боязън пръскам с препарат против мухъл и ароматизатор.Там където полагам морното си тяло в унеса на почукването й.Там на втория етаж, в онзи столичен , баровски квартал.
*авторът не претендира за стилистично-граматическа издържаност, но за истинност да.
Моите съболезнования, Лили. :)
ОтговорИзтриванеФроги , не е чак толкова страшно ;) Ключовата дума е , че при нас е временно, да му мислят следващите ;)
ОтговорИзтриванеОсвен да смениш квартала, макар че няма гаранция :(
ОтговорИзтриванеТози тип хора са навсякъде - не знам къде е минало детството им и нямат ли елементарно възпитание!
потвърждавам :) и аз съм чувала ехо от фееричните й движения :))))))))) Смиф, правилна е посоката ти на мислене - вие сте временно там :)да му мислят другите :) Но пък си е и завиждане, от страна на мъжете - не всяка жена събира толкова умения в себе си :) хихих
ОтговорИзтриване@Дани, обмисляме го.Макар кварталът да е страхотен ...но ще видим ,времето е пред нас.
ОтговорИзтриване@Фиф, к'во завиждане жено- някой ден ще й снимам мутрата...потрес!А мъж й по-добре да не го срещаш по тъмно :D
О даааа, колко познато (макар че сега си имаме едно малко конче отгоре, но не се оплаквам, защото и Деворка може би ще е същата). Едно време на Митьо Пищова квартирата беше над дома на нашия тате - естествено теракот и постоянно почукване, потракване... Не зная колко са били манекенки, ама яко тракаха ;))
ОтговорИзтриванеЛипсва наивникът на средна възраст :)
ОтговорИзтриване@Val, тука си е ;) Просто още не е заслужил да го опиша :D
ОтговорИзтриване