Мръсотия

Бях написала текст за себе си.Емоционален като мен.Шарен.Объркан и много selfish.

Ама бях.Няма да го публикувам.

Дадох си сметка, че понякога е по-добре да запазиш себе си . Да сложиш табелка „интимно” на някои свои лични или не толкова лични черти от характера.Че на кого му е нужно да знае , че спя с две възлгавници , примерно.

А в момент на обида, отнесох белият лист с мислите си.Бях като буря.Пишех без да спра.Сега само чета.Не зная дали ми се пише още.Няма го онзи хъс , с който кликвах на бутона публикувай.Изморих се да пиша.Искам да чета.Много.

Искам да чета дори себе си.Мога.

Днес ще споделя този текст с вас, защото искам да се отърва от мислите в него.Не ми харесват.Но казани на глас са вече изплюти.Искам да ми олекне.

Живеем в мръсен свят.Свят на хора с бездушни погледи и светофарни преживявания.Свят без очила , свят без действия и свят предаден на прахта.

Живеем. Не  знам дали това е точното определение.Ама разбира се- живи сме.Мърдаме крайници, бъркаме манджата , научили сме се да боравим с всякакви копчета и машинарийки , дишаме , пием пре-някаква си вода.Живеем.

Тъжно ми е. Виждам самота в хората.Няма го хъсът за живот.Останало е само хищното докосване до насъщния.Виждам и добри хора, но те са  като сянка.Не им достига да прегърнат всички с емоцията си.А и не могат.Виждам и хора, които не знаят какво да правят с живота си.Живеят по начин , по който не им е угоден, но се нарича модерен.Биват изкормени , осакатени и импотентни- душевно.Грозни души на живи хора.Тъжно е.

Питам се дали ми е достатъчно да живея само за да се събуждам?Не.Искам да мога да бъда пълноценна, да имам мечти, цели , онези всички нещица , които произвеждат заря в душата ми и ми помагат да мисля с дни, години, планети, вселени напред.

Познавам грозни хора.Грози емоционално.Да се впиеш в човешката плът на чужда душа е по-болезнено за теб самия.Паразитният начин на живот е едно нагло преяждане с човешките чувства.Остава  ти само гола оригня.Повръщани животи, скелети от оглозгани сетива и още толкова трупове на някога цветни души. Дали има такива хора...има.

Като малка, а и понякога сега , вярвам че всеки човек е създаден с мисия.Никога не съм знаела своята, но съм се опитвала да се добера до нея.И ако не успея, ще бъда доволна, защото съм останала човек.Кауза , която се оказва недостижима за саможивните нрави на гражданите на света.Трудно било.Защото изкушенията били много.Хм.Отново става дума за опаковки с безумна цена и минимална стойност.Нима една парцалка на стойност 300 лв  би те дарила с достойство и мотивация за живот?!Може би аз не разбирам. И така ми харесва.

Тъжно ми е още за природата.Тя ни гледа, търпи извращенията ни и ни се смее.Гърлено.Така и не прозряхме силата й , от която можем да се възползваме.Дори забравяме да си почиваме на онези слънчеви полянки , обагрени с полски цветя и аромат на сезон.Камо ли да дъвчем трева и да си подсвиркваме , обляни в светлината на безгрижието и носещи се върху вълната от скрибуцащи звуци от старо колело.Заменихме разходките в парка, с разходки в мола.Лишаваме и децата си от зелено.А зеленото е успокоение, пълнота, емоция и толкова много пеперудки.Рози.Люляци.Вместо това букваме почивки All Inclusive в 5 звездни хотели  в чужбина и се отдаваме на плюскане.И аз съм била на такава, но не тропам с крак да си почивам постоянно по този начин.Не е моето уединение и не позволява на душата ми да звъни.Бляскавостта на хотелските звезди няма да измие мръсотията от душата ви.Но може би пак аз не разбирам. Затова предпочитам да се прибера у дома ( наистина у дома, в Хасково, в България) , да хвана мама под ръка и да отидем на нивата.Да прекопаем ягодите, да се изпотим и да си подарим часове на щастие, волност, дишане, живот.И ще поливаме, ще се смеем, ще си подсвиркваме на връщане.Ще заспим като хора, у дома.Там където има истински звезди, истински хора, неуморим живот и още толкова много пеперудки.

А наоколо ще е мръсно.А дори не се опитваме да разчистим плесентта от живота си.Не.Хората се примиряват.Стават овце, без да се иска от тях.Закърняват.Линеят.Чучела.Плашила.Бездомни  и черно-бели керемиди на утопичен дом.А черното и бялото всъщност са прекрасни цветове.

Понякога казвам на приятелите си да бъдат хигиенно-предразположени към случващото се в света или казано простичко да пазят себе си от излишни похищения в лицето на чуждия живот.Не е необходимо да преживяваш цялата мръсотия.По-добре изчисти себе си.Не е толкова трудно.

Букет цветя на масата.Усмивка.Пожелание за лека нощ.Мълчание.Простите неща от живота не са модерни, но са онези от които имаме нужда за да сме хора.Чисти.С души.