Бях написала
текст за себе си.Емоционален като мен.Шарен.Объркан и много selfish.
Ама бях.Няма да
го публикувам.
Дадох си сметка,
че понякога е по-добре да запазиш себе си . Да сложиш табелка „интимно” на
някои свои лични или не толкова лични черти от характера.Че на кого му е нужно
да знае , че спя с две възлгавници , примерно.
А в момент на
обида, отнесох белият лист с мислите си.Бях като буря.Пишех без да спра.Сега
само чета.Не зная дали ми се пише още.Няма го онзи хъс , с който кликвах на
бутона публикувай.Изморих се да пиша.Искам да чета.Много.
Искам да чета
дори себе си.Мога.
Днес ще споделя
този текст с вас, защото искам да се отърва от мислите в него.Не ми харесват.Но
казани на глас са вече изплюти.Искам да ми олекне.
Живеем в мръсен свят.Свят на хора с бездушни
погледи и светофарни преживявания.Свят без очила , свят без действия и свят
предаден на прахта.
Живеем. Не
знам дали това е точното определение.Ама разбира се- живи сме.Мърдаме
крайници, бъркаме манджата , научили сме се да боравим с всякакви копчета и
машинарийки , дишаме , пием пре-някаква си вода.Живеем.
Тъжно ми е. Виждам самота в хората.Няма го хъсът
за живот.Останало е само хищното докосване до насъщния.Виждам и добри хора, но
те са като сянка.Не им достига да
прегърнат всички с емоцията си.А и не могат.Виждам и хора, които не знаят какво
да правят с живота си.Живеят по начин , по който не им е угоден, но се нарича
модерен.Биват изкормени , осакатени и импотентни- душевно.Грозни души на живи
хора.Тъжно е.
Питам се дали ми е достатъчно да живея само за да
се събуждам?Не.Искам да мога да бъда пълноценна, да имам мечти, цели , онези
всички нещица , които произвеждат заря в душата ми и ми помагат да мисля с дни,
години, планети, вселени напред.
Познавам грозни хора.Грози емоционално.Да се впиеш
в човешката плът на чужда душа е по-болезнено за теб самия.Паразитният начин на
живот е едно нагло преяждане с човешките чувства.Остава ти само гола оригня.Повръщани животи, скелети
от оглозгани сетива и още толкова трупове на някога цветни души. Дали има
такива хора...има.
Като малка, а и понякога сега , вярвам че всеки
човек е създаден с мисия.Никога не съм знаела своята, но съм се опитвала да се
добера до нея.И ако не успея, ще бъда доволна, защото съм останала човек.Кауза
, която се оказва недостижима за саможивните нрави на гражданите на света.Трудно
било.Защото изкушенията били много.Хм.Отново става дума за опаковки с безумна
цена и минимална стойност.Нима една парцалка на стойност 300 лв би те дарила с достойство и мотивация за
живот?!Може би аз не разбирам. И така ми харесва.
Тъжно ми е още за природата.Тя ни гледа, търпи
извращенията ни и ни се смее.Гърлено.Така и не прозряхме силата й , от която
можем да се възползваме.Дори забравяме да си почиваме на онези слънчеви полянки
, обагрени с полски цветя и аромат на сезон.Камо ли да дъвчем трева и да си
подсвиркваме , обляни в светлината на безгрижието и носещи се върху вълната от
скрибуцащи звуци от старо колело.Заменихме разходките в парка, с разходки в
мола.Лишаваме и децата си от зелено.А зеленото е успокоение, пълнота, емоция и
толкова много пеперудки.Рози.Люляци.Вместо това букваме почивки All Inclusive в
5 звездни хотели в чужбина и се отдаваме
на плюскане.И аз съм била на такава, но не тропам с крак да си почивам
постоянно по този начин.Не е моето уединение и не позволява на душата ми да
звъни.Бляскавостта на хотелските звезди няма да измие мръсотията от душата
ви.Но може би пак аз не разбирам. Затова предпочитам да се прибера у дома (
наистина у дома, в Хасково, в България) , да хвана мама под ръка и да отидем на
нивата.Да прекопаем ягодите, да се изпотим и да си подарим часове на щастие,
волност, дишане, живот.И ще поливаме, ще се смеем, ще си подсвиркваме на
връщане.Ще заспим като хора, у дома.Там където има истински звезди, истински
хора, неуморим живот и още толкова много пеперудки.
А наоколо ще е мръсно.А дори не се опитваме да
разчистим плесентта от живота си.Не.Хората се примиряват.Стават овце, без да се
иска от тях.Закърняват.Линеят.Чучела.Плашила.Бездомни и черно-бели керемиди на утопичен дом.А
черното и бялото всъщност са прекрасни цветове.
Понякога казвам на приятелите си да бъдат
хигиенно-предразположени към случващото се в света или казано простичко да
пазят себе си от излишни похищения в лицето на чуждия живот.Не е необходимо да
преживяваш цялата мръсотия.По-добре изчисти себе си.Не е толкова трудно.
Букет цветя на масата.Усмивка.Пожелание за лека
нощ.Мълчание.Простите неща от живота не са модерни, но са онези от които имаме
нужда за да сме хора.Чисти.С души.