Последна въздишка...

Тя стоеше права.Впримчена в размисли и тесен корсет.Беше далеч в морето на въздишките, вълни от емоции  и връхлитащи с плющяща сила течения.И ако можеше да свали пустия корсет.Все се намираше някой „приятел”, комуто му се струваше прекалено не стегнат.Пипаха я толкова много ръце, че се почуства мръсна.

А и сега предстоеше да вижда всичко това извън корсета.Щеше да готви , докато се изпоти и и отново.Щеше да храни гладните с миризми на чесън, пот и тъмна бира.В най-добрия случай биха били любимите й зелени салати, много зехтин и моцарела.Но това тук меню не мирише.Не.Щеше да я боб с наденица и люти чушки.Шкембе.И отново чесън.Мамицата му.Щеше да прави тих секс.А после да слуша стържещото туловище до себе си.Щеше да надебелее и да носи анцузи.О , да!Мърла.Подмина мисълта да чистенето , като че ли това беше черешка на огромна торта.Пазеше си го за десерт.А и чистенето би било удоволствие.И подходящо време да приготви фондю от разтапящи стегната й душа спомени, да потопи пръст в греха, да изпита емоцията на тайната.Да си вземе вана, да си отвори шампанско и да се подуе от ягоди и сметана.О,да!Щеше да е точно през уикенда-чистенето.Моментите на самотно стържене в утробата на желанията й.Тези малки спотаени кръвопийци, които така и не успя да стъпче.Неистове й се искаше да ги беше пуснала да растат, да се вплитат в нея , да пищи от мощта на емоцията.Да бъде тя.Да бъде усмихната, доволна, щастлива и толкова различна.Марш!Ще готовя.А чистенето е за през уикенда.О, свещена самота.Щеше да пере, да свива, да глади.Да прибира вмирисани чорапи и да избира евтини вратовръзки за мними командировки.О,командировки.Прибавям ги към чистенето.И ходенето на село.Мотиката и потта са интимен момент , време за душата да бълнува.Може би щеше да има време да си спомни онези топли очи, онзи тембър, онези дни.Трябваше да може.Докато чисти, готви , пере, колосва- споменът за него трябваше да храни изкомерната й душа.Искам с теб, в душата си.

Някой отново стегна шибания корсет.

-Мамицата ви , не ме пипайте!- вече не беше на ум.

Въздухът пращаше от пролетна напращялост, приливни аромати на скришни погледи, тежка миризима на очаквания , нагло намигване.Усети карамфили.

-Мразя карамфили.Махнете ги.

Всичко я стягаше.Искаше й се просто да излезе оттук гола.Чиста.И старата тя.

-Джил, време е.

***

Можете да целунете булката....

{text: by me photo: internet}