Прототип

Представяш си я чиста.Спретната.Толкова подредена,  досадна дори.Перфектна.

С розова бузи,  непорочни очи,  коса без прическа и толкова никакво излъчване.

С убито зелена блуза,  колие от баба тип вит синджир, обеци-халки,  черна пола под коленете ,  с плисета.Перфектните,  бляскави,  лъснати обувки.

Усмихната,  мазна дори.Понякога модерна.Но все пак педантично,  нахално ,  добра.Иска ти се да не ти харесва,  но тя е толкова устремена в усмивката си,  толкова настоятелна в добротата си,  че няма мърдане.Ще я харесаш.Тя е хрисима,  с таке.Тя е винаги спокойна,  подмолно уравнвесена и завистливо знаеща.Тя ще ти помогне,  винаги.Тя ще те потупа по рамото ,  ще одобри постъпката ти,  ще ти подаде учтиво още една пълна чаша с морал.Тя ще бъде показателно ,  натрапчиво и горчиво критична спрямо поведението ти.Ще бъде ярка,  зорка и бдителна за доброто в живота ти.

Може би ще бъде ужасно старомодна.Дори ще мирише на нафталин.Или лавандула.На домашен кекс  в табличка,  прилежно предложен с кафе инка и поднесен с търпеливо гостоприемство на масичка с бяла покривка ,  изплетена на една кука.Тя ще разнася аромат на българска роза и ще има най-перфектните нокти,  които си виждала.Тя ще бъде накъдрена на ролки с  червило 121.Тя ще носи в чантичката си носна кърпа, от плат,  с инициали.Ще има и гребен,  дървен може би,  и всичко ще ти е толкова познато,  изпипано,  подредено ,  надиплено...ужасно.

А ти ще я гледаш.Защото загубенячката ще си ти.